За първи път на "Дондуков" се изредиха трима министър-председатели
"Стандарт" избра 10-те водещи събития на отиващата си година
След протестната 2013-а дойде ред и на преломната 2014 г. Запомнихме я с три правителства, два избора, две войни във близост до българските граници, една фалирала банка и опустошителни наводнения в страната.
Страната се водеше от трима министър-председатели - отишлият си Пламен Орешарски, служебният Георги Близнашки и застъпилият повторно Бойко Борисов. Около нас се завихриха два кръвопролитни и по всичко личи дълготрайни конфликта. Единият избухна след Евромайдана и понастоящем обхваща Донбас в Източна Украйна. България понесе щети от новия сблъсък покрай наложените срещу Русия икономически санкции и спирането на проекта "Южен поток". Другата война се разгърнала в Сирия и Ирак, след като бойците на Ислямска държава отвоюваха редица градове от сирийската и иракската армия. Освен избори, войни и фалити България бе залята и от незапомнени порои, отнесли десетки животи. "Стандарт" определи 10-те най-важни събития за 2014 г.
1. Президентският блян за референдум
На 5 февруари група интелектуалци начело с професорите Георги Близнашки и Калин Янакиев учредиха Инициативен комитет за събиране на подписи за референдум. ИК, събран главно от средите на протестиращите, сложи на масата три теми, предложени от президента Плевнелиев: дали част от депутатите да се избират мажоритарни, дали да се въведе електронен вот и гласуването да стане задължително. С помощта на опозиционните партии ГЕРБ и Реформаторския блок комитетът успя да събере над половин милион подписа, но при проверката в ГРАО се оказа, че действителните подписи са 463 хиляди. През юни Народното събрание с гласовете на БСП, ДПС и "Атака" отхвърли предложението за допитване до народа. Всъщност дори и партиите, събирали подписи, се отказаха тихомълком от офанзивата след оставката на Пламен Орешарски и разпускането на 42-я парламент.
2. Рубиконът на евроизборите
Изборите на 5 май изправиха страната пред нов кръстопът. Основната опозиционна сила ГЕРБ събра 32,6% - повече от съвкупния сбор от резултатите на БСП и ДПС. Реформаторският блок успя да вкара свой евродепутат - Светослав Малинов измести Меглена Кунева благодарение на преференциите, и върна десницата в мача. Коалицията ВМРО - ББЦ изпрати двама души в Брюксел, а "Атака" изпадна зад борда. В сензация се превърна късметлийският избор на "15/15" от БСП - младият и никому неизвестен Момчил Неков, който сърба рекорден брой преференции и измести от върха лидера Сергей Станишев. Тежката загуба на управляващите бе последвана от задкулисни преговори между БСП и ДПС, целящи да преформатират правителството. Според запознати Станишев и настоял той да стане министър-председател на мястото на Орешарски, а вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев да бъде заместен от червения депутат Атанас Мерджанов. Лидерът Лютви Местан обаче изпепели надеждите на социалистите с изявлението, че пълен мандат на кабинета "Орешарски" е невъзможен, а ДПС няма да позволи да има кабинет с друг премиер освен Орешарски. При това положение "Позитано" 20 остана без полезен ход - лидерът Станишев подаде оставка и хвърли вината за разтурения кабинет върху ДПС. На поредица от сбирки при президента основните партии се разбраха за плавно сдаване на властта и провеждане на извънреден вот на 5 октомври.
3. Изпушването на КТБ
Докато политиците се суетяха около политическата криза, падна четвъртата банка в България. Поставянето й под специален надзор от БНБ на 20 юни бе предшествано от впечатляващи обиски в офисите на фирми, свързани със собственика Цветан Василев, обвинения в заговор за убийство, инсцениране на вложителска паника и масово теглене на спестявания от трезора. Изпадналите в тотално объркване политически сили опитаха няколко сценария за спасяване на банката с държавни пари, но поради огромните различия, обществения натиск и края на парламента развръзката бе отложена. Цяло лято стотици вложители протестираха ежеседмично пред офисите на КТБ с искане да си получат парите. Цветан Василев стана клиент на прокуратурата и се установи в Белград, където чака да бъде екстрадиран у нас. Решението дойде след оповестяването на одиторските доклади на КТБ на 21 октомври. Ревизорите изчислиха, че дупката в КТБ се равнява на 4,22 млрд. лв. БНБ отне лиценза на трезора и започна съдебна процедура по несъстоятелност. Най-накрая вложителите пък си получиха защитените по закон суми до 100 000 евро. Досега са изплатени над 3,17 млрд лв. В дните след падането на КТБ през юни със слухове бяха атакувани и други български банки, една от които се наложи да бъде подпряна с 1,2 млрд лв. държавни пари. Политиците от различни бои се заричаха да направят специална парламентарна комисия, която да разследва "грабежа на века", но засега думите им не са се материализирали.
4. Потопите в Мизия и Аспарухово
Незапомнени наводнения покосиха Балканите през лятото и есента на 2014 г. Стихията взе десет жертви във варненския квартал "Аспарухово" на 19 юни. Поройният дъжд образува неколкометрова река, която се понесе по дерето, застроено с къщи. Мътният потоп повлече къщи и коли в Морската столица. В началото на август под вода остана и голяма част от град Мизия. Трима души се удавиха, а по-късно десетина се споминаха от болести и притеснения. Проверките показаха, че причините за трагедиите се крият и във безстопанствените язовири, оставени в лошо състояние. Тежки наводнение с по-малко жертви през годината засегнаха също Добрич, Враца, Велико Търново и Тракийската равнина.
5. Служебният протестиращ премиер
През 2014 г. Росен Плевнелиев стана първият държавен глава, назначил два служебни кабинета в рамките на един мандат. На 6 август на "Дондуков" като служебен премиер застъпи проф. Георги Близнашки. Преди това професорът по конституционно право бе един от най-ентусиазираните участници в антиправителствените протести и в окупацията на СУ, заради които бе изключен от БСП. Без да блести особено временното управление успя да организира провеждането на изборите без особени скандали, да подари храма "Св. Ал. Невски" на Светия синод и да осветли параметрите на ключови проекти в енергетиката - "Южен поток" и "Козлодуй 7".
6. "Желязната лейди" в Брюксел
Наддаването за поста еврокомисар започна още през пролетта. За възможни кандидатури управляващата тогава БСП считаше първо Сергей Станишев, а после и Кристиан Вигенин. Изненадващо обаче на едно от заседанията на върха в Брюксел премиерът Орешарски се скара със своите и застана зад кандидатурата на Кристалина Георгиева. Кандидатурата на Георгиева бе излъчена формално от служебния кабинет и намери радушен прием в европейската столица. Заради отличния си имидж и първоначалния недостиг на жени в проектосъстава на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер даде на българския кандидат изключително важен пост- вицепрезидент на ЕК, отговарящ за бюджета и администрацията на ЕС. В компетенциите на Георгиева влизат и борбата с корупцията чрез могъщата структура ОЛАФ. В предишните мандати България разполагаше със скромни ресори - защита на потребителите и бедствия и аварии. С новите отговорности на Кристалина Георгиева моментално бяха отпушени еврофондовете и страната ни намери място и в инвестиционния план на Юнкер.
7. Адският взрив в "Миджур"
На 1 октомври мощен взрив вдигна във въздуха оръжейният завод "Миджур" край Горни Лом. От сградите на предприятието няма и следа. На място загинаха 15 работници, сред които и синът на собственика на предприятието Валери Митков. В момента на експлозията на територията на завода са били разположени 30 тона противопехотни гръцки мини, предназначени за унищожаване. Проверката разкри, че работниците в "Миджур" са утилизирали боеприпасите по допотопна технология с чукове и клещи. Според експертите някой неточен удар е изпуснал искра, която е предизвикала ужасната експлозия. Два месеца след трагедията премиерът Борисов разкри, че още 191 000 невзривени мини стоят без охрана в складове на "Миджур" край Горни Лом и нареди на министрите бързо да намерят решение на проблема.
8. Четворният експеримент "Борисов 2"
На 7 ноември след едномесечни преговори клетва положи второто правителство на Бойко Борисов. След като на няколко пъти преговарящите екипи бяха на път да хвърлят бялата кърпа и да ходят на избори, се достигна до формула, която за пръв път се прилага у нас. Правителствено споразумение бе сключено от ГЕРБ и реформаторския блок, който получи 7 ключови министерски кресла. Отделно Борисов подписа договори за парламентарна подкрепа веднъж с Патриотичния фронт (НФСБ и ВМРО) и после с АБВ. Абевеецът Ивайло Калфин пък стана вицепремиер по социалните проблеми. За месец и нещо се видя, че експериментът работи, макар и с известно скърцане. Когато не достигат гласовете, ГЕРБ предпочита да ги набави от ДПС. С тяхна помощ управляващите например опазиха плоския данък и прокараха пенсионната реформа, която им донесе кавга с реформаторите. Дори и невинаги да разполага с мнозинство, управляващата гарнитура е допълнително улеснена от разнородната опозиция. Доскорошните партньори БСП и ДПС са люто скарани, а "Атака" се движи по собствен дневен ред, известен единствено на Волен Сидеров.
9. Дълговата клопка
Политиката на хронични бюджетни дефицити вкара България в опасна дългова спирала. Хазната през годината бе подложена на още по-тежки изпитания и заради необходимостта от бързо изплащане на гарантираните депозити в КТБ, а също за подпирането на друга банка с 1,2 млрд. лв. През ноември парламентът актуализира бюджета за 2014 г., като разреши нов дълг от общо 4,5 млрд. лв. - за покриването на масрафа на затворената банка, увеличения годишен дефицит и за завършване на европрограмите. Месец по-късно с приемането на годишни бюджет за 2015 г. депутатите разрешиха да бъде изтеглен нов дълг от общо 8,1 млрд. лв. Голяма част от него ще отиде за рефинансиране на стари борчове. Предвиденият за догодина дефицит обаче е на стойност 2,5 млрд. лв., а още 1 млрд. ще отидат за съфинансиране на европроектите. По този начин за две години дългът на България нарасна двойно. Заради влошената фискална позиция миналата седмица "Standard & Poor's" понижи кредитния рейтинг на България от "BBB-/A-3" до ниво "BB+/B", което е в категорията "боклук".
10. Пропадането на Петко Сертов
На 5 декември 2014 г. Петко Сертов излиза от дома си в 18,31 часа и се стопява във въздуха. Семейството му уведомява органите на реда за неговото изчезване, а дни по-късно бившият шеф на ДАНС е обявен за международно издирване по линия на Интерпол. Първоначално се разбра, че Сертов е тръгнал по посока Гърция с автомобил "Опел Астра", собственост на негова позната. Изчезването на топ-разузнавача породи десетки версии - тайна шпионска мисия, секретна среща на масонски началници, любовница, самоубийство, афера с ток за 15 млн. евро В крайна сметка след триседмично издирване МВР обяви, че е влязло в неговите дири. Стана ясно, че гръцката полиция е локализирала Сертов в хотел "Нана" в Атина, където той е бил на 20 и 21 декември, преди отново да потъне в неизвестност. Според непотвърдена информация преди това ексначалникът на ДАНС е прекарал десетина дни в Сан Марино. Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров призова Сертов да се представи в някое полицейско управление в Европа, за да бъде прекратено издирването му.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
