След като Васил Левски е заловен и хвърлен в затвора в Търново, има два неуспешни опита от неговите съратници и комитетски дейци да го освободят, преди да стигне до София. Идеята за спасяването на Левски била на най- доверения му приятел Христо Иванов Големия, който след смъртта му поема Търновския революционен комитет. Днес реликви и документи, свързани с последните години от живота на Апостола, могат да бъдат видени в единствения у нас музей-затвор и в Регионалния исторически музей в старата столица, предаде БНТ.
След залавянето му в Къкринското ханче на 27 декември 1872 година, Левски е хвърлен в турския затвор в Търново и прекарва там до 31 декември, когато рано сутринта го откарват към София. През тези дни в новопостроения Конак в Търново вървят разпити за установяване на самоличността му.
"Три пъти е разпитван в сградата на турския Конак, едва на третия разпит той признава, че е Левски, тъй като вече знае, че Османската власт притежава негова снимка. При разпитите знаете, че Левски не издава нито един от своите съратници, запазва в тайна името на всички членове на комитетите и споменава имена на комитетски дейци които са извън пределите на Османската империя няма как турската власт да посегне на техния живот", разказва д-р Атанаска Стамболийска, уредник в РИМ-Велико Търново.
Въпреки, че е охраняван от Ловеч до Търново от 150 заптиета, дейците от Търновския революционен комитет правят планове да освободят Левски. Идеята е на най- близкия му съратник Христо Иванов- Големия, поборник и комитетски деец, участник в Априлското въстание и Руско- турската война.
"След Освобождението Христо Иванов Големия записва своите спомени и те са издадени. И от неговите спомени научаваме за двата опита за освобождаването на Васил Левски от търновския затвор. Идеята е да се запалят факли, да се хвърлят в двора на Конака, по този начин да се предизвикат размирици и в суматохата Левски да бъде изведен. Обаче факлите падат много далеч от сградата и не постигат желания резултат", посочва Стамболийска.
Търновските комитетски дейци обаче не се отказват и решават да направят засада с отряд, която да освободи Апостола, докато го карат към София. Тъй като турските власти пазят в пълна тайна извеждането на Левски от затвора и този опит е неуспешен.
"И търновските комитетски дейци не разбират за часа на извеждането на Васил Левски. А по време на преместването му от Търновския затвор към София, преминават през прохода Арабаконак и Левски вече е ескортиран от 250 души жандармерия, конници и войници", казва уредничката.
И до днес в някогашния турски затвор е съхранена килията, в която Левски прекарва 4 дни, а музеят пази двата печата с лъвче на Търновския революционен комитет, негова снимка от 1870 година и дяконския му орар. В центъра на Велико Търново пък е гробът на Христо Иванов - Големия, който след смъртта на Апостола поема комитета и участва в Априлското въстание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
