На днешния ден се навършват 180 години от рождението на българския православен духовник Екзарх Йосиф Първи, който в продължение на една година е бил и Ловчански митрополит, а след това екзарх. Той е и първият почетен гражданин на Ловеч. По случай годишнината му, в града на люляците бяха планирани тържества и изложба, които няма да се състоят заради извънредното положение и мерките срещу разпространението на коронавируса. Въпреки това ловчалии ще си спомнят за делото, живота и приноса му за запазване на единството на Българската православна църква и за българското просветно и църковно дело в Македония и Одринско, съобщи БТА. Община Ловеч ще излъчи в интернет материал за Екзарх Йосиф Първи, в който ще бъде показана подготвената от Регионалния исторически музей изложба за духовника. Ловчанският митрополит Гавриил ще отслужи панихида в негова памет, а сред това в тесен кръг ще бъдат поднесени цветя на паметника на Екзарх Йосиф Първи на площада в града, носещ неговото име. За неговото църковно, просветно и народно дело разказа за БТА митрополит Гавриил.
По думите му Йосиф Първи е живял в трудно, бурно време. Той е роден на 5 май 1840 г. в Калофер, в семейство с родолюбиви и просветни традиции. Като малък остава сирак. През 1859 г. завършва Четирикласното училище с отличие. По настояване на общинската управа е назначен за учител в същото. В него обаче се заражда желание да продължи своето образование. Тази негова жажда е подпомогната от Драган Цанков и през 1862 година постъпва във Френски колеж в околностите на Цариград, където учи и преподава български език. Завършва през 1864 г. с награда за първенец на випуска. С помощта на калоферски първенци през същата година се записва като студент в Литературния факултет на Сорбоната в Париж. Завършва го след две години с бакалавърска степен, а след още три се дипломира от Юридическия факултет, припомня митрополит Гавриил.
Светското име на българския екзарх е било Лазар Йовчев, по-късно приема монашеското Йосиф. В дневника му от 16 септември 1872 г. се чете: "Ден знаменит, тази сутрин дадох дума на Светия синод, че постъпвам в духовното поприще. Отсега няма светски забавления и увеселения, няма да мисля за моми и за женитба. Както имах куража да се отрека от женитбата и световните добрини, тъй трябва да обърна всичкото си внимание в изпълнението на длъжностите ми и с всичката ревност и всичка енергия на душата си. Това решение ще има полза, ако имаш една постоянна идея в следването на попрището си", цитира митрополит Гавриил.
Монашеството с името Йосиф приема на 23 септември 1872 г. На 24 септември е ръкоположен за йеродякон. От декември е протосингел на екзархията, на 25 декември е ръкоположен в йеромонашески сан. На 6 януари 1873 г., Богоявление, е удостоен с архимандритско достойнство. През януари 1876 г. архимандрит Йосиф е избран с пълно вишегласие за Ловчански митрополит. Така бързо се изкачва в духовната йерархия.
Причините за бързата му кариера, според митрополит Гавриил, са както качествата му на духовник и водач, така и фактът, че след като през 1870 г. с издаването на турски ферман е учредена българската екзархия, тя има нужда от интелигентни, млади духовници. А той е бил интелигентен човек. Българските епархии са имали нужда от изцяло български митрополити. Той е изключение с такава бърза кариера, но времето го е изисквало. Хората са го оценявали, добави митрополит Гавриил.
Ловчански митрополит Йосиф е бил една година. През 1877 г., когато започва Руско-турската война, е избран за български екзарх. Това е било в трудно време. Налагало се е, работейки в столицата на турската империя - Цариград, с много дипломация и мъдрост да служи и да управлява така, че да се запази българската екзархия. От друга страна, да не върви срещу духовните и национални интереси на българското население. Това е било много трудно, но се оказало, че той блестящо се е справил с тази много сложна задача, поясни митрополит Гавриил.
Под ръководството на Йосиф Първи са отворени много гимназии и училища, църкви и манастири. В Цариград е създадена семинария, където са се подготвяли бъдещите духовници и богослови. Идеалът на българския духовен водач да обедини всички български епархии в обятията на екзархията са реализирани в значителни мащаби. До Балканската война (1912 - 1913) в екзархийския диоцез са включени 7 епархии, възглавявани от митрополити, 8 епархии в Македония и епархия в Одринска Тракия, управлявани от екзархийски наместници. В екзархийския диоцез са 1600 енорийски храма и параклиса, 73 манастира, 1300 свещеника, разказа митрополит Гавриил.
Той припомни, че на 27 април 1892 г. се полага основният камък на църквата "Св. Стефан" в Цариград. Същата година там се основава Духовна семинария, където се обучават учители, възпитатели, чиновници, свещеници, монаси, епископи и митрополити, които със своята дейност помагат за просперитета на българската екзархия.
Под ведомството на българската екзархия в Македония и Одринска Тракия били 1373 училища, 13 гимназии и 87 прогимназии с 2266 преподаватели и 78 854 ученици. Екзархията обединява българските земи в етническата цялост, която обхваща приблизително границите на Санстефанска България, допълва митрополит Гавриил. По думите му Екзарх Йосиф Първи е оценен в Ловеч много високо. Неговото име е носило петокласното училище в града, където през 1901 г. преподавателят тогава по музика Панайот Пипков написва музиката на химна на българската просвета "Върви, народе възродени". Днес на българския екзарх е кръстена Профилираната гимназия за чужди езици в Ловеч, както и площада в центъра на града, където през 2008 г. бе поставен негов паметник.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
