Човек, който не може да мрази. Така ще запомним вечно усмихнатата Татяна Лолова. Тя ни напусна на 87 години, след като бе повалена от Кодив-19. Кралицата на комедията почина в „Пирогов” в резултат на последствията от съдовомозъчната болест и възрастовите изменения в сърдечносъдовата и дихателната система. Тя живееше, за да дава любов. Ето какво казваше:
ВИЖ ОЩЕ: Ковид ни отне великата Татяна Лолова
Свикнала съм да давам. Когато даваш – не остаряваш.
ВИЖ ОЩЕ: Лолова не успя да надживее мъката по мъжа си
* * *
Ако много отдалече видя някой намръщен си викам: „А, не. Не съм добре с очите.“
* * *
Казват, че българският народ бил намръщен – за мен той е усмихнат. Аз виждам как хората вървят насреща, в далечината ми се струват някак мрачни, но колкото повече ги приближавам, толкова повече виждам, че са усмихнати.
* * *
Приемам, че всички хора ми мислят доброто. Така никога не се стеснявам от тях.
* * *
Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам.
* * *
Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават.
* * *
Помня, че от 3-годишна искам да стана актриса. И станах, благодарение на много стечения на обстоятелствата, на обичта и грижата на много хора, на тяхното можене, имане, на силата да се раздават. Чувала съм някои да казват: „К‘вото съм направила, сама съм си го направила!“. На тези хора им викам: „Блазе ти“. Аз каквото съм направила, всичко е благодарение на хора, готови помогнат на някой, у когото намират, че има нещо – нещо, което може да даде плод. Много рано останах без баща. Майка ми също си отиде млада, но толкова много хора са се грижели бащински и майчински за мене, че съм щастлив човек.
* * *
Без пари нищо не може – нито младост, нито красота, нито настроение. Човек трябва да си поддържа фасона, а това струва средства. Парите са свобода, но ги няма тук.
* * *
Аз не съм високорелигиозна, но независимо от моето мнение, Господ явно съществува и от време на време се грижи за мен. И Господ, и Космосът.
* * *
Не съм звезда, аз съм слънце.
* * *
По-голям рай от България няма, а пък трудно се живее в него. Значи не се знае дали в горния рай се живее по-добре от нашия.
* * *
Разсмивали са майка ми, докато ме е раждала, за да облекчават болките й. Дали от тогава се е заселило това смешно нещо в мен, с което се боря цял живот, тъй като генът ми е драматичен, не знам.
* * *
Има едни, дето им дай да страдат. И като страдат, и като си ги разказват, изпитват неистово удоволствие. Аз пък искам да мога да не говоря никога за нещастия. Животът е тежък, но кратък – да го живеем с усмивка. Имам нужда от обичта на хората и когато мога, без да се замислям да им я давам…
* * *
Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества.
* * *
Не мога да си представя как живеят артистите, но аз не мога да си представя и голяма част от българския народ как живее, защото парите са отвратителни, особено когато ги нямаш.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
