На 14 ноември отбелязахме Световния ден за борба с диабета. Как това се случи в Университетска клиника по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ "Д-р Г. Странски" в Плевен, разказва доц. Катя Тодорова. Тя е ръководител на клиниката от 2011 г. и е удостоена с почетна грамота "Лекар, на когото българите вярват".
- Доц. Тодорова, как отбелязахте световния ден за борба с диабета?
- Вече трета поредна година в нашата клиника провеждаме профилактична кампания под формата на дни на открити врати. Специално внимание отделихме на хората с висок риск или с преддиабетни състояния. Това са пациенти с метаболитен синдром, оценен по следните критерии: обиколка на талията над 94 см за мъжете и над 80 см за жените, артериално налягане по-високо от 130/85, нива на триглицириди над 1.7 mlmol/l, лош холестерол при мъжете под 1 mmol/l и при жените под 1.3 mmol/l или кръвна захар на гладно над 5.6 mmol/l.
Към рисковата група принадлежат и родствениците по първа и втора линия с диабет, лица над 45 г., жени с диагностициран през бременността гестационен диабет и жени, родили деца с тегло над 4500 грама. На всички тях измерихме кръвната захар на гладно, телесното тегло и обиколката на талията. На тези с отклонения препоръчахме да постъпят в Клиниката по ендокринология за безплатно провеждане на скринингови тестове и уточняване на здравословното им състояние.
- С какво се различаваше тазгодишната кампания от предишните?
- Новото е, че проведохме профилактичната кампания не само сред възрастните, но и сред младежите на 18 години. Целта беше да идентифицираме учениците с индивидуален риск за развитие на затлъстяване и диабет. Кампанията се осъществи със съдействието на Регионалния инспекторат по образование и наука с началник г-жа Албена Тотева. До 14 ноември обхванахме учениците от 12 клас в три средни образователни училища в Плевен. На всички тях проведохме безплатни измервания на ръста, теглото, обиколката на талията, кръвната захар и кръвното налягане. Учениците бяха анкетирани по специален въпросник за оценка на риска за диабет. Смисълът на тези изследвания е, че при една добре организирана профилактика и ранно обхващане на рисковите лица може да се предотврати развитието на диабет в около 55%-58%.
- Какви са резултатите от вашата кампания?
- Профилактичните измервания при пациентите с втори тип захарен диабет показаха неочаквано и за самите нас добри резултати. Като оценител на диабетния контрол използвахме показателя гликиран хемоглобин, който е приет за златен стандарт. Прицелните нива за гликиран хемоглобин, като критерии за добър контрол на диабета при възрастни пациенти с диабет тип 2 са индивидуални, но според препоръките на Американската диабетна асоциация те трябва да бъдат между 6.5% и 7.0%. Гликиран хемоглобин е измерен при общо 34 пациенти с диабет на средна възраст 67 години.
Процентното разпределение на резултатите показа, че 26.7% от пациентите имат ниво на гликиран хемоглобин под 6%, а 54.1% пациента имат ниво на гликиран хемоглобин под 7%. Или 80.8% от изследваните лица имат добър метаболитен контрол. Останалите 19.2% пациентите са с нива на гликиран хемоглобин над 7%, като 13.2% от тях са с нива на гликиран хемоглобин под 8% и само 6% от тях имат нива на гликиран хемоглобин над 8%. Тези резултати отразяват качеството на медицинските грижи сред пациентите с диабет и показват, че чрез изграждане на позитивна мотивация, разширяване на знанията, чест самоконтрол, правилно лечение и задълбочени грижи е възможно да подобрим контрола на болестта. За да бъде ясно разбрано значението им, ще припомня, че по-добрият контрол на кръвната захар намалява риска от поява на каквото и да е диабетни усложнения. Например риска от поява на микроваскуларни проблеми като диабетна ретинопатия или бъбречна недостатъчност се понижават с 25%, на ампутацията с 12%, а на инфарктите с 16%.
- А какви са резултатите при учениците?
- Профилактичните изследвания след обхванатите 93 ученици показаха, че една трета от тях имат различна по тежест промяна в телесното тегло - наднормено или затлъстяване втора степен. При всички тях е измерено повишено артериално налягане над 125 над 85 мм живачен стълб и са установени различни по степен отклонения в нивото на кръвната захар между 5.7 mmol/l и 8.3 mmol/l. Тези резултати показват, че метаболитните нарушения сред немалка част от учениците, възникнали в резултата на обездвижване, повишена консумация на калорични храни и фамилна предиспозиция са изявили преддиабет или диабет. Тези ученици трябва да бъдат детайлно изследвани и контролирани, за да се предотврати задълбочаване на метаболитно-диабетните нарушения и свързаните с тях усложнения.
- Какво бихте казали в заключение?
- По прогнозни данни за 2030 г. се очаква броят на болните с диабет да се увеличи с 54%. България не прави изключение от тази тенденция.
Общата заболеваемост от захарен диабет у нас е 9.6%, той е водещата причина за смъртност в 29.4% от случаите. На диабета се дължи голям дял от разходите за здравеопазване в много развити страни. Терапията поглъща над 10% от бюджета на здравеопазването на всяка държава, като по-голямата част от тези пари отиват за лечение на сериозните хронични усложнения. Очаква се здравните бюджети в много страни да не могат да се справят с огромните разходи за лечение на диабета и всички негови усложнения. Известно е, че за лечението на добре компенсиран диабет се дават около 20 пъти по-малко средства, отколкото за лошо компенсиран диабет с усложнения. Очевидно е, че системната профилактика е най-евтиното лекарство. Затова кампанията ни няма да бъде ограничена само с активностите, свързани с 14 ноември. Тя ще продължи и за в бъдеще. Целта е своевременно диагностициране на лицата с повишен риск за диабет. В тази връзка е важно да отбележа, необходимостта да имаме координирани и ефективни действия по отношение на превенцията и лечението на диабета в страната. Това е осъществимо с приемането на национална диабетна програма с планирани дейности и бюджет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
