136 г. Съединение! Как Продан от Габрово става Чардафон Велики

Смешник, пияница и патриот. Така Захарий Стоянов описва един от най-колоритните герои

136 г. Съединение! Как Продан от Габрово става Чардафон Велики | StandartNews.com

Смешник, пияница и патриот. Така Захарий Стоянов описва един от най-колоритните герои на Съединението между Княжество България и Източна Румелия – габровецът Продан Тишков. Именно той с енергията си увлича хората от град Съединение, по онова време все още наричан Голямо Конаре, и на своя глава обявява Съединението един ден по-рано.

ВИЖ ОЩЕ: 136 г. Съединение. Какво е направил Чардафон Велики?

Продан Тишков е роден през 1860 г. Спечелва си прякора Чердата, което означава стадо селски говеда. За известно време шеф на милицията, т.е. на армията в областта, е полско-немският аристократ Август фон Дригалски. За това приятелите на Продан Тишков започват да му викат на подбив „фон Черда“. Словосъчетанието обаче е неудобно за произнасяне и бързо е обърнато в Чардафон. Към него по-късно именно Захарий Стоянов добавя Велики.

ВИЖ ОЩЕ: 5 факта за Съединението, които не знаете

На 5 септември, когато префектът на Пловдив Петър Димитров пристига в Голямо Конаре, за да въдвори ред в селото, Чардафон го посреща с думите: „Господин префект! В името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!“. И така ускорява планираната за 15 септември акция.

Знае се, че руският император Александър III е категорично против Съединението. Руските офицери в Източна Румелия обаче нямат никакво намерение да се противопоставят на волята на българския народ. Командирът на кавалерията, казашкият капитан Дубовски, който е посветен в конспирацията, предава командването на ескадрона си на фелдфебела българин с думите: „Нека той да прави, каквото знае“. По същия начин реагира и капитан Фрайберг, командир на артилерията. А вечерта на 6 септември в руското консулство се организира банкет от руските офицери за техните български колеги, разказва flashnews.bg.

Шампанското се лее като вода, а подполковник Чичагов дава указания на българските офицери къде да се съсредоточат войските срещу ответен удар от Турция.

Захарий Стоянов, един от главните герои на Съединението,  точно тогава въвежда понятието „шуробаджанащина“ в политическия ни език. Но е принуден да се примири с факта, че неговият съратник, легендарният македонски войвода капитан Коста Паница, е баджанак на майор Данаил Николаев, командир на въоръжените сили на областта. И че съответното роднинство трябва да се използва за каузата.

Съединението, което днес тачим като една от най-важните дати в историята си, не се осъществява лесно. Министър-председателят Петко Каравелов първоначално обявява самата идея за Съединение за глупост. Не че е по принцип против. Но разсъждава не толкова дори като политик, знаещ руската позиция по въпроса, а по-скоро като главен счетоводител. „Не искам да прибавям румелийския борч към финансите на Княжеството!“, отсича Каравелов. Затова и съзаклятниците, включително и княз Александър, го държат настрана от заверата. И на 6 септември 1885 г. Каравелов е изненадан от станалото. Но пристигайки в Търново, той е посрещнат от многохилядна тълпа с викове: „Да живее Съединението! Да живее Каравелов!“. Той веднага разбира, че не може да върви срещу народната воля и прави характерния за българските политици завой на 180 градуса, като произнася пламенна реч, в която накрая взривява тълпата с думите: „Тая година в Тракия, догодина в Македония!“.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай