София. В началото на годината потърсихме зам.-министъра на земеделието и храните Бюрхан Абазов, за да поговорим за новия програмен период за подпомагане на земеделците и за проблемите, които стоят за решаване в сектора.
- Г-н Абазов, какви ще са правилата при разпределянето на евросубсидиите за единица площ тази година?
- 2014 г. е първа година на новия програмен период на Общата селскостопанска политика. Ще разполагаме със средствата от новия бюджет, но те ще се разпределят по досега действащите правила. Истинският старт на новия програмен период ще е през 2015 г.
- Какви помощи са предвидени за земеделците за тази година?
- За тази година бюджетът за директните плащания е 1,256 млрд. лв. Обработката на заявленията и проверките са приключили и нашите земеделски производители ще получат тези средства до края на януари. Миналата година бюджетът беше 1,089 млрд. лв. Наш голям успех е начинът, по който ще се плащат субсидиите, обвързани с производството. До 2013 г. имахме право да отделяме за този вид подпомагане 3,5% от сумата, отделена за директни плащания. След дълги спорове с Европейската комисия успяхме да договорим през 2014 г. този вид подкрепа да се увеличи на 6,5 %, а от 2015-а най-уязвимите сектори ще могат да получават до 13% от общата сума, предвидена за директни плащания.
Друга новост при директните плащания за следващия програмен период е въвеждането на т. нар. "таван" на плащанията. Субсидията за земеделски производители, които получават над 150 000 евро помощи, ще се редуцира с определен процент за сумата над определения таван. Редуцираната сума ще бъде насочвана за плащания на малките стопанства - за нашата страна сме определили това да са стопанства, които обработват до 300 декара. 30% от пакета за директни плащания ще отиват при тези производители, които изпълняват допълнителни ангажименти, свързани с околна среда, ландшафт, борба с ерозията - дейности, които не са свързани с прякото производство на храни. Ще има допълнителни плащания за младите фермери до 40 г. и диференциация за необлагодетелствани райони. Най-малките фермери ще получават твърда сума от 1250 евро на година при изключително облекчени условия.
- Ще имаме ли право на държавни помощи през следващия програмен период?
- Да, сумата, определена за държавни помощи, е в размер на 84 млн. лв. годишно. През 2015 г. ще има съвсем нови държавни помощи, но за видовете държавни помощи през 2014 г. можем да варираме съвсем малко. Това, което предлагаме, са две нови помощи - за растителнозащитни мероприятия и намален акциз върху горивата. Това облекчение се предоставяше на земеделските стопани по време на предишното ни управление и сега залегна в предизборната платформа на ДПС. Благодарение на тази помощ в джобовете на земеделските производители ще останат 84 млн. лв. Точно толкова, колкото е целият бюджет за другите 20 вида държавни помощи.
Заявленията за подпомагане за акциза върху горивата започнаха да се подават от 2 януари и ще се приемат до 3 февруари. За първи път даваме възможност и на животновъдите да ползват намален акциз за горивата, които изразходват. Използвам възможността да призова земеделските производители да не чакат крайния срок за подаване на декларациите.
- Ще разреши ли Брюксел помощи за тютюнопроизводителите?
- През новия програмен период за съжаление тютюнопроизводителите се явяват най-онеправдани. Отношението към тютюна и тютюнопушенето в Европа е отрицателно заради здравния аспект. Ние винаги сме изтъквали важността на този проблем от социална, демографска и икономическа гледна точка за страната ни. Това касае битието на 200 000 - 300 000 души у нас, и то хора от най-трудните региони, където няма друга алтернатива. Но въпреки всичките ни усилия, от 2014 г. тютюнът няма да се подпомага с европейски средства. Той не влиза дори в групата на обвързаните с производството плащания. Така единствената възможност за пряко подпомагане на сектора остава чрез националните доплащания. По предложение на МЗХ и с подкрепата на парламентарната група на ДПС в бюджета за настоящата година за тютюнопроизводството са предвидени 100 млн. лв. За съжаление средствата не са обвързани с производството, а с референтен период. Въпреки твърдата ни позиция против тази практика, засега не срещаме разбиране от Еврокомисията. На 20 декември м. г. имахме среща в главна дирекция "Земеделие" заедно с браншовите организации, на която отново поставихме своите искания и защитихме позицията, че този начин на подпомагане е незадоволителен за нас. Искаме да се промени както референтният период за подпомагане, така и списъкът с култури, които подлежат на обвързана подкрепа с пари от Европа.
- Кои други култури освен тютюна ще искате да се включат в този списък?
- Ще настояваме да се включат и маслодайните рози. Двата най-типични български продукта - розата и тютюнът, които са емблемата на страната ни, са изключени от възможност за подпомагане. И ако за тютюна имаме някакво обяснение защо е така, то нямам представа защо розите са изключени. Затова още веднъж правим опит за преговори на високо политическо ниво, в които настояваме да се даде по-голяма гъвкавост на самата държава членка да определи сама списъкът с култури, които да подпомага на принципа на обвързаната с производството подкрепа.
Друга сериозна работа, която ни предстои, е поправката на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Законът е променен по време на управлението на ГЕРБ така, че секторът е оставен изцяло на пазарни отношения. Въведена е пълна либерализация. Всяка фирма, регистрирана с 2 лева капитал, може да купува и продава тютюн без изисквания за регистрация, лиценз, опит, финансови възможности и гаранции пред производителите. Заради тези изменения днес няма Регистър на тютюнопроизводителите, изкупвачите, преработвателите на тютюн и държавните експерти.
- Защо казвате, че това е проблем, нали пазарът е най-добрият регулатор на цените?
- Сигурно подбудите са били положителни, но на практика се получава така, че непазарни или полупазарни стопанства, каквито априори са тютюнопроизводителите, са поставени срещу няколко големи мултинационални компании. От друга страна законът позволява появата на посредници, като разрешава всеки един да направи фирма и да започне да изкупува тютюн. И въпреки това вместо конкуренция, днес няма фирми, които да започнат изкупната кампания.
Посредниците правят така, че цената на производителите да е ниска, а за преработвателите - висока. Не е тайна, че голяма част от тези посредници не продават тютюна на предприятията, които имат право да го преработват, а го режат и продават на черно. Другата възможност е да отива в нелегалното производство на цигари. Това носи сериозни загуби на държавния бюджет - от акцизи, такси, данъци, мита. Нанасят се непоправими щети на приходната част от бюджета. Нашето предложение с промените, които искаме да направим в Закона за тютюна и тютюневите изделия, е да намерим средата между пълната либерализация и тоталната регулация. Искаме да има регистър както на тютюнопроизводителите, така и на фирмите, които имат право да изкупуват тютюн. Както и да има държавни експерти, които да дават обективна оценка при евентуален спор между продавача и купувача, защото оценяването на качеството на тютюна е субективно. Искаме да имаме информация кой, кога и къде ще купува суровината.
При невъзможност за пряко финансиране по линиите на ЕС и с ограничения национален ресурс единствената възможност за добавяне на доходност към стопанствата на тютюнопроизводителите е Програма за развитие на селските райони. Основната ни стратегическа цел е да акцентираме върху увеличаване доходността на малките земеделски производители от необлагодетелстваните райони на страната, като създадем условия за европейско финансиране. Подпомагането с европейски и национални средства има само допълващ характер към доходите на тютюнопроизводителите. Стремежът ни е, ползвайки Програмата за развитие на селските райони, нашите тютюнопроизводители да повишат качеството на произвеждания тютюн, с което да постигнат по-висока изкупна цена.
Същият ефект целим да постигнем и чрез създаването на групи производители, които да водят преговори с изкупвачите. Трябва да научим нашите тютюнопроизводители да ползват евросредства за малки стопанства, млади фермери, агроекологични мерки и действия, инвестиции в тези стопанства и създаване на организации на производители. Тези елементи ще доведат до реално увеличаване на конкурентоспособността на произвеждания у нас тютюн.
Даваме си сметка, че измеренията на този сектор са не само пазарни, а и социални, и демографски, определящи развитието на региона. Всичко това изисква от нас да имаме интегриран подход при управлението на този сектор, за да могат хората да останат по родните си места, а не да бягат на гурбет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
