На 4 май се навършват 117 години от убийството на българския революционер Гоце Делчев.
Георги (Гоце) Николов Делчев е един от най-значимите български революционери. Той е водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България. Роден е в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви. Неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са членове на ВМОРО.
Какви са фактите около смъртта и митарствата на тленните останки на голелия българин?
През май 1903 г. Делчев пътува заедно с четата си за среща с ръководителите на Серския революционен окръг. Но, нощувайки в село Баница четата му е обградена от турски аскер, воден от майор Хюсеин Тефиков – помак от Родопите, съвипусник на Гоце от военното училище преминал на служба в турската жандармерия. Според спомени на юнкери от това време Делчев редовно е поразявал мишените на Тефиков по време на изпитни стрелби в училището. На няколко пъти на път към селото Тефиков стреля във въздуха, за да предупреди съвипусника си, но знакът му не е разбран от българите. При завързалата се престрелка Гоце и още четирима комити са убити, докато останалите успяват да избягат.
Петнайсет часа турците не смеят да приближат телата
на мъртвите, а когато най-после се осмеляват Тефиков не разрешава да се гаврят с труповете. Тялото на Делчев е отнесено в Сяр за разпознаване и после отново е върнато в Баница, където е положено в общ гроб. Три години по-късно опасявайки се че гръцки чети може да осквернят останките, двама негови съратници разкопават гроба. Извадени са всички кости без гръбнака и гръдния кош, които не били изгнили напълно. Измитите останки са положени в дървено сандъче и скрити в олтара на църквата. През 1908 г. са извадени и останалите кости и прибрани при останалите. По време на Балканската война 1912 г. в Баница влизат български войски. Войводата Михаил Чаков взима останките и ги носи в град Ксанти от съображения за сигурност. След подписването на Ньойския договор костите са пренесени в дома на Чаков в Пловдив. През 1923 г. останките са изпратени в София и за седмица са изложени заедно с костите на Георги Раковски в храма „Света Неделя”. След това са тържествено положени в резбовано дървено сандъче и
до 1946 г. се съхраняват в Македонския дом
на улица „Пиротска”. След деветосептемврийския преврат през 1944 г. комунистическата власт под диктата на Москва и Белград заема коминтерновската позиция за съществуване на македонска нация. Българите в Пиринска Македония насилствено са карани да се определят като македонци от властта в София. На 7 октомври 1946 г. по личното нареждане на Георги Димитров тленните останки на Гоце Делчев са положени на армейски лафет и са изпратени в Скопие, където са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас”. Когато минават през Дупница, Горна Джумая, Симитли и Петрич стотици македонски бежанци лягат край пътя и плачейки се сбогуват с великия българин. Интересно е мнението на родения като българин, но претърпял „развитие” тогавашен македонски министър – председател Лазар Колишев за Гоце Делчев: "...един българин без значение за освободителните борби." По-късно управниците в Скопие припознават българския войвода като македонец, и използват името и делото му за прокарване на собствените си исторически и политически тези. Успяват да го вкарат в новонаписаната си и присвоена от съседите официална история на република Северна Македония. Всичко това не би се случило, ако
безродниците комунисти с лека ръка
не бяха дали останките на един от най-чистите и тачени български комити. Яворов много добре го описва в биографичната си книга:” В своята любов към хората Гоце беше истински човек; в своята самонадеяност – истински борец; в своето ясновидство – истински пророк”.
А, относно това какъв е бил офицерът от българското разузнаване Георги Николов Делчев, нека оставим сам той да ни отговори: "Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи.”
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
