10 г. сърцето на България тупти в училище в Страсбург

Радев и Йотова правят форум в София за родните общности зад граница
Фототипно двуезично издание на "История славянобългарска" подари вицепрезидентът на школо "Христо Ботев"

Не е лесно да съхраниш своя бит, култура и роден език, когато дълги години живееш зад граница. Да усетиш тръпката, носталгията или емоцията, докосвайки по някакъв начин своята Родина.
Вече десетилетие българският език и култура се популяризират успешно в европейската столица Страсбург. Както и в областта Елзас и съседна Германия. Това е факт, благодарение на огромния ентусиазъм, с който бе създадено и развито българското училище "Христо Ботев" към европейската асоциация "Кирил и Методий". Тя е регистрирана на 9 април 2009 г. в Страсбург. Членове са над 180 българи и французи. Инициативите на асоциацията събират от 200 до 500 българи и приятели на България от Страсбург и близките селища във Франция и Германия.
До 30 юни 2015 г. председател на асоциацията и управляваща училището бе г-жа Илина Танева (служител в Съвета на Европа), а от 1 юли 2015 г. пое г-н Христо Христов, също служител в Съвета на Европа. От началото на учебната 2012/2013 г. училищен ръководител е г-жа Лидия Михова (доц. д-р), която е и сред основателите на асоциацията и на училището.

Деца от 3 до 18 учат кирилицата

Училището отвори врати на 8 април 2009 г. и започна със седем ученици, първоначално по програмата "Роден език зад граница", а от началото на учебната 2012/2013 г. е със статут на българско неделно училище зад граница. Още от създаването си получава подкрепа от МОН, Постоянното представителство на България в Съвета на Европа, на община Страсбург, както и на Секция "Амикал" - образование, при Съвета на Европа.
От учебната 2011-2012 г. при училището е създадена детска градина, а от 2013-2014 г. и група по български народни танци. От началото на 2015 г. е открит курс по български език като чужд за възрастни. Училището е отворено и за деца, които владеят слабо или не говорят български език.
Обучават се безплатно деца от социално слаби семейства, именно с цел да им се помогне да учат родния език, литература и цивилизация. Училището събира все повече деца и ученици от двата бряга на Рейн. През учебната 2018-2019 г. учат 85 деца и ученици на възраст от 3 до 18 години. Наблюдава се тенденцията към увеличаване на децата и учениците, като през последните години броят им нараства с 15-20%. Това се дължи както на доброто местоположение на училището (възможността да привлича деца и от Германия), така и на богатата образователна и културна дейност, която развива асоциацията.

Почетният плакет на вицепрезидента за юбилея

В чест на 10-годишния юбилей на училището и Асоциацията вицепрезидентът на България Илияна Йотова бе гост на тържествата в Страсбург. "Благодарим Ви за всичко, което правите за нас. Благодарим, че поддържате жива връзката ни с България". С тези думи българи, живеещи във Франция и Германия, се обърнаха към г-жа Йотова.
Като признание за приноса им за съхранение и разпространение на познанието за България Илияна Йотова връчи почетния плакет на вицепрезидента на директора на асоциацията Христо Христов и директора на училището Лидия Михова. На учениците вицепрезидентът подари фототипно двуезично издание на Зографския манастир на препис на "История славянобългарска" с пожелание в близко бъдеще да имат постоянно помещение, в което да се провеждат занятията.
"Разчитайте на моята помощ. Трябва да има място в Страсбург, за което всички да знаят, че е българското училище. Никак не е лесна задачата ви да мотивирате децата, които живеят в чужда езикова среда, да се научат да изписват красивите кирилски букви, да сричат думички на звучния български език, да знаят за България", подчерта вицепрезидентът и благодари за енергията и упоритостта, с които привличат интереса към българския език и традиции и на френските граждани.

Над 400 неделни училища зад граница

В приветствието си Илияна Йотова посочи, че най-успешната политика с българите зад граница е развитието на неделните училища, които вече надвишават 400 в целия свят. "Уверявам ви, че всички български институции работим ръка за ръка за развитието на тези училища, които се превръщат в духовни центрове, съхраняващи българското в целия свят", изтъкна вицепрезидентът.
"Заедно с президента Румен Радев се стремим нашите общности зад граница да бъдат институционално представени пред местните власти, за да имат повече самочувствие и повече свобода да развиват дейностите си", посочи Илияна Йотова. Вицепрезидентът заяви, че през следващата година с президента планират голям форум в София с представители на българските общности по цял свят, посветен на политиките с тях.
Изненада за вицепрезидента на тържеството, което се проведе с подкрепата на Постоянното представителство на България към Съвета на Европа, бе срещата й, след 40 години, с нейна учителка - Жозет Мюзар, преподавала във Френската гимназия в София през 80-те години.

Ръководителите: Тези училища са кауза на родолюбието

Как работи училище "Христо Ботев", какви се неговите проблеми и как се преодоляват - разговаряме с председателя на Асоциацията "Кирил и Методий" и на училището г-н Христо Христов, както и с вече дългогодишния предовател и училищен ръководител г-жа Лидия Михова.

- Как се зароди идеята за създаването на училището?
Х.Х.: Идеята за създаването на българско училище в Страсбург се зароди сред българската общност в града, която следва в това отношение примера на българите в Париж и по други места по света.
Л.М.: Още преди пристигането ми в Страсбург през 2006 г. като лектор по български език, цивилизация и литература в Департамента по славистика, тогава, в университета "Марк Блок", знаех от служители в МОН за желанието на българите в града да създадат българско училище. През есента на 2008 г. г-жа Илина Танева - първият председател на Европейска асоциация "Кирил и Методий", се обърна към мен с въпроса дали бих приела да преподавам български език, литература и цивилизация на българските деца в Страсбург. Приех без колебание и в началото на следващата година пристъпихме към създаването и регистрирането в Съда в Страбург на асоциацията, и на самото училище.
- Развитието на неделните училища е едно от най-успешните начинания на българите зад граница.
Л.М.: Да, разбира се. Училищата зад граница са мостовете между българите, които живеят в България и извън нея. Те позволяват на всички българи да продължат да споделят изконни ценности и традиции, езикова култура, а също и да продължат да се чувстват свързани с отечеството си. Поради това ние бихме желали тези начинания на българите зад граница да продължат да бъдат поддържани чрез дългосрочни политики от страна на българското правителство, без значение на политическата му окраска.
- Как са представени нашите общности пред местните власти и те помагат ли в това отношение?
Х.Х.: Основна цел на Асоциацията и на училището е популяризирането на българския език и на българската култура в района на Елзас и във Франция чрез обучение по български език, литература, история и география. Асоциацията и училището с годините разшириха дейността си и се отварят към една по-широка публика и общественост, което е особено важно за повишаване на интереса към България и към българската култура в Страсбург и в областта Елзас.
- Разбирам, че основният проблем за училище "Христо Ботев" е липсата на постоянно помещение.
Л.М.: Един от основните проблеми, който стои всяка учебна година пред ръководството на асоциацията и на училището, е осигуряването на зали. Липсата на помещения на едно място затруднява изключително много работата на учителите. Това пречи и на общуването на децата от различните групи. Бихме искали да ги съберем на едно наше място - в българското училище, където те да се почувстват част от една училищна общност.
Х.Х.: Разбира се, ако нашата българска общност има статута на официален представител и на българската държава, бихме могли да присъстваме много по-активно в културния и в образователния живот на многонационалния Страсбург. Тогава бихме могли също да получим и по-лесно сграда или помещение.
- Каква извънкласна дейност още развивате с помощта на Асоциацията "Кирил и Методий"?
Л.М.: Организирали сме многобройни културни дейности в Страсбург, между които можем да отличим концертите с участието на известни български оперни певци - Веселина Кацарова, Цветелина Василева, Бойко Цветанов, двойния концерт на "Мистериите на българските гласове" и на трупата на Нешка Робева и много други. Много важна част от обучението на децата и на учениците са извънкласните дейности, които са ориентирани към овладяване на българския език и усъвършенстването на правоговорните умения, към създаването на интерес към българските литература и култура.
Имаме група за български народни танци, както и такава по художествено творчество.Имаме и "Арт работилница", където учениците и децата откриват разнообразието на българските традиции.
- Имате успешна дейност с постоянното представителство на България в Съвета на Европа.
Х.Х.: Всички наши културни събития се радват на огромна популярност сред публиката в Страсбург и ни се иска да създадем един нов модел на конструктивно сътрудничество между правителствения и неправителствения сектор. Когато се прави културна дипломация е необходим последователен надполитически подход. Само по този начин всеки един от нас може да се почувства активен гражданин и посланик на България, където и да живее по света.
- Колко учители преподават в училището?
Л.М.: В момента в училището преподават четирима учители: в детската градина и в подготвителната група, в начален курс, в среден и гимназиален курс и имаме една преподавателка по география и икономика на България.
- Г-жа Илияна Йотова ви посети наскоро. Помощта на президенството?
Х.Х.: Ние сме горди, че вицепрезидентът на Република България ни удостои с посещение, за да открие официално учебната 2019/2020 година. След разговорите, които имахме с г-жа Йотова, тя се ангажира да ни окаже съдействие, за да може нашата общност да намери сграда, в която да провеждаме и училищните занимания, а така също да развиваме културни дейности. Това е един дълъг процес, но се радваме, че срещаме разбиране от страна на официалните български институции.
- Имате вече ученици и от Германия.
Л.М.: Да, от 2015 г. при нас идват деца и ученици от близките до Страсбург селища в Германия. В момента децата и учениците от Германия са 22. Страсбург се намира на стратегическа позиция и все повече българи, живеещи от другата страна на Рейн, решават да запишат децата си при нас.
- Как се финансира дейността на училището?
Х.Х.: Училището се финансира чрез годишни такси за обучение и за членство в асоциацията, както и чрез субсидията, която получаваме от МОН. Тук е мястото да благодарим на всички наши членове на асоциацията, допринасящи със всекидневните си усилия, които често нямат и финансово измерение, за да може да просъществува българското училище.
Л.М.: Става въпрос за една кауза и се радваме, че нашите сънародници се включват все по-активно в развитието и утвърждаването на асоциацията и на училището, които отбелязаха 10 години от своето създаване през май 2019 г.