- През 2023 г. само 26% от дипломираните бакалаври и едва 14% от магистрите са завършили инженерни и технически специалности
- Не сме способни да гарантираме националната си сигурност чрез вътрешни научни и икономически ресурси
АВТОРИ: Доц. д-р Даниела Караангова, Д-р Пламен Иванов
Наскоро бе оповестено намерението от страна на Министерски съвет за създаване на център за иновации във военното дело, целящо модернизиране на българската оръжейна индустрия. Това решение идва логично с оглед на международната ситуация и принадлежността на страната към ЕС и НАТО, но заедно с него възникват редица въпроси относно реализирането му. От изказването на премиера Росен Желязков не става ясно каква точно модернизация се предвижда с оглед настоящото ниво на развитие на българската оръжейна промишленост. Тя от десетилетия се фокусира единствено върху
- производството на леко стрелково оръжие
боеприпаси, експлозиви и оборудване за наблюдение и комуникация, а останалата ѝ част е ангажирана с ремонти и поддръжка на съществуваща бойна техника. Според министър-председателя на лице е необходимост от надграждане на индустриалните способности чрез производство с по-висока добавена стойност, което изисква колаборация между министерствата на икономиката и отбраната. Въпросът е, че самата идея е част от общата стратегия на все още глобална Европа, чието бъдеще в този ѝ вид е неясно и несигурно предвид геополитическата обстановка и процесите, които текат в света. Ако анализираме правилно ситуацията, лесно бихме достигнали до извода, че страната ни, а и останалите страни членски на ЕС и НАТО трябва да разчитат по-скоро на собствени ресурси. Тук трябва ясно да се подчертае, че не става дума единствено за материални ресурси, а за интелектуални и технологични. В този контекст възниква ключовият въпрос – притежава ли България научния и технологичен капацитет, необходим за подобна трансформация? С други думи: способни ли сме да гарантираме националната си сигурност чрез вътрешни научни и индустриални ресурси?
Отговорът на този въпрос за съжаление е отрицателен. Сравнителният анализ на научно-развойната дейност в България спрямо света разкрива
- сериозни дефицити и предизвикателства
Данните на НСИ от последните пет години за броя на завършилите и записалите висше образование студенти по специалности, категорично показват тенденция към доминиране на „бюрократични“ специалности (икономика, право, администрация и социални науки). В същото време инженерните и техническите направления, които трябва да са двигателя на икономиката и са от фундаментално значение за преориентирането на военната индустрия към по-висока добавена стойност, остават в периферията. Например, през 2023 г. само 26% от дипломираните бакалаври и едва 14% от магистрите са завършили инженерни и технически специалности. Отделен е въпросът, че данните, публикувани от НСИ са единствено от количествен характер и не е ясно какво е качеството на иначе оскъдния брой дипломирани специалисти. Закономерно този дисбаланс не само ограничава индустриалното развитие и конкурентоспособността на страната, но и прави почти невъзможно реализирането на новата визия за българското военно дело поради липсата на квалифицирани технически кадри. На този фон като прибавим и оскъдните инвестиции в научно-развойна дейности става ясно, че
- държавата е поставена в пълна зависимост от външни доставчици
Нещо повече, вместо изцяло да инвестираме в индустриите и научно-развойната дейности (също така и патенти) на външни държави, може да използваме част от този ресурс за изграждане на собствен производствен и интелектуален капацитет. Така в бъдеще България не само може да произвежда консумативи и да сглобява части за различни технологии, но и да подпомага производствата на големите държави производители, а защо не и да разработва някои технологии.
Така например Европейската комисия също насърчава инвестициите в научно-развойната дейност в тази сфера, както стана ясно от скорошно изказване на председателя ѝ Урсула фон дер Лайен.
Време е да преразгледаме действията като инвестираме тези средства в българските технически ВУЗ-ове и компании, за да бъдат развити родни учени или привлечени чуждестранни такива, притежаващи ноу-хау (know-how) за развитие на такъв вид производство? Това обаче изисква дългосрочна национална стратегия за изграждане на националния капацитет, която не се определя ситуационно от променящите се геополитически ветрове. Ако инвестираме няколко милиарда лева в научно-развойна дейност (научни центрове и заводи), това би довело до развитие на човешките ресурси и придобиване на know-how, което ще повиши производствения капацитет и цялостно развитие на икономиката. Историята показва, че голяма част от съвременните технологии, които използваме ежедневно, са
- странични продукти на военни разработки
Например, микровълновата печка първоначално е създадена за осигуряване на храна за германските войски по време на Втората световна война, а в последствие комерсиализирана в САЩ след като германските учени са привлечени след победата им над фашизма. Подобна е и историята с интернет, сателитните снимки и GPS технологиите, водещи началото си от проекти, финансирани от отбранителния сектор по време на Студената война, за да събират информация за диверсанти и идеологически войни между двете страни на Желязната завеса.
Освен икономическия прогрес, инвестициите в научно-развойна дейност и родно производство са от ключово значение и за националната сигурност, а именно такива могат да се окажат и 30-те милиарда лева инвестиции за обновяване и надграждане на съществуващите системи за национална отбрана, които според някои депутати са напълно достатъчни за тези цел. Социално-икономическият ефект на тази не малка сума обаче може да бъде умножен, ако тя бъде разходвана стратегически в посока справедливо и балансирано развитие на регионите в страната. Казано на жаргонен език
- „с един куршум два заека“
Ако България действително иска да модернизира военната си индустрия и да повиши своята стратегическа автономност, трябва да промени подхода си към научно-развойната дейност и да ангажира цялостната си образователната система в този процес. Инвестициите в този сектор не само ще повишат отбранителните ни способности, но ще имат и дългосрочен ефект върху икономиката, като стимулират технологични иновации и създаването на висококвалифицирани кадри, които след 1989г. са голям дефицит за страната ни. Ако направим сравнителен анализ срещу други развити икономики, ще видим, че общото между тях е солидният брой на високо и средно квалифицирани научни и инженерно-технически кадри.
- Но откъде започваме? За съжаление, от нулата.
Българската наука има дълг към родината си. България напълно отсъства от икономиката на знанието, подобно на редица други държави по нашите ширини, както класацията на Лайден показва.
Липсата на инвестиции в научно-развойна дейност и иновации води до слаби позиции на българските университети в международните класации. Единственият български университет, който намира място в QS World University Rankings, е Софийският университет „Св. Климент Охридски“, чиято позиция варира между 500-750-то място. Както сме отбелязвали в предишни статии, за сравнение, Турция има 24 университета в тази класация, а Румъния – над 10. В Shanghai Ranking, България изобщо не фигурира, докато дори държави като Гана и Етиопия имат поне по един представител. С други думи, нашата икономика на знанието е по-близка в развитието си до тази на страни като Северна Македония и Албания, а не тази на Румъния, а да не говорим за страни-интелектуални гиганти като Германия, Великобритания и други западни държави. Това ясно показва, че българската висша образователна система не само не произвежда кадри за иновативната икономика, но и не създава знания с международно значение, още по-малко със стратегическа важност като за отбранителните си способности.
А съвременните войни, както се вижда в Близкия изток и руско-украинския фронт, показват се водят не с чиста, груба физическа сила и жертвоготовност (които също имат значение), а основно чрез напреднали информационни технологии –
- безпилотни летателни апарати, управляеми ракети
и много други. Тези нови инструменти на бойното поле биват развивани именно от добре образовани (военни) инженери, които могат да създават „нови“ формули за комбиниране на различни базови продукти. Оттам идва и „високата“ добавена стойност, каквато е целта на новия център за отбрана.
За да може обаче България да развива своята отбрана и да бъде адекватен играч на геополитическата сцена, е наложително да се приоритизира СТЕМ обучението, както предлага министъра на образованието проф. Вълчев. Набирането на критична маса от знания в тези направления не се случва за една нощ – това е дългосрочен процес, който изисква стратегическо планиране и устойчиви инвестиции в образованието. Държави, които разчитат единствено на „невидимата ръка на пазара“ да изгради необходимите СТЕМ знания и кадри, са обречени на забавяне в технологичното развитие и стратегическа зависимост, както ясно се вижда от слабите резултати на България в международните класации на икономиката на знанието. Да припомним, че последните данни на ПИЗА (PISA) показват, че мнозинството български ученици (>50%) нямат елементарни и базисни знания по математика. Това компрометира сериозно национална сигурност и основната вина за това е наша като общество, което позволява децата ни да останат полуграмотни в свят, в който знанието и науката са определящи. Именно затова, освен министерствата на отбраната и икономиката, основен играч в новоизграденият център трябва да е и министерството на образованието и науката, заедно с техническите ВУЗ-ове, за да позволят за изграждането на човешки ресурс, способен да подсигури националната сигурност и повиши стандарта на живот на българските граждани. Напред, науката е слънце!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
