15 септември е и за пореден път започва новата учебна година. Но възниква любопитният въпрос: Защо точно на тази дата, винаги ли е било така и как е протичал учебният процес? Отговор дават исторически данни за началото и края на учебната година по българските земи преди и след Освобождението (1878 г.) и в съвременна България, които се съдържат в отчети, правилници, наредби и други документи, съхранявани в Националния музей на образованието в Габрово, съобщава БНР.
"През Възраждането в килийните училища, които се създават през XVIII и началото на XIX век и дават предимно религиозни знания, учебната година не е свързана с конкретна дата – разказва историкът Веселин Лазаров, главен уредник в музея. – На места се преподава само през зимата, на други – през цялата година, а училището затваря врати само по време на църковните празници. По-късно, във взаимните училища, също липсва точна дата на началото и края на учебната година. Рамките се определят най-вече от т. нар. "спазаряване на учителя", което обикновено се случва за 6 месеца – от Димитровден (26 октомври) до Гергьовден (6 май)."
От средата на XIX век се пристъпва към изработването на школски закони, които установяват и по-определена като време учебна година. Тя започва в края на август или началото на септември и завършва през юни, като за децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно.
Въпросът за продължителността на годината постепенно се решава на учителските и епархийските събори през 70-те г. на XIX век. На събора в Шумен от 1873 г. се изработва "Устав на селските училища", според който учебната година за тези деца трябва да бъде 9 месеца. На този събор се приема като задължително началното образоване на децата, а учебната година да започва от 15 септември точно след Кръстовден (14 септември).
"След Освобождението традицията не се прекъсва – продължава Веселин Лазаров в интервю за Радио България. – Законодателните актове постепенно изграждат, оформят и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес. През 1879 г. с циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, по това време управляващ Отдела за народното просвещение и духовните дела, се определя за начало на учебната година датата 1 септември. На следващата година е взето решение нейната продължителност в градовете да е 10 месеца, а в селата между 7 и 8 месеца поради участието на децата в селскостопанската дейност. Тази законова рамка се запазва до 1885 г."
По времето на просветния министър Стоян Омарчевски (при управлението на БЗНС 1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете трябва да започва на 15 септември и да завършва на 12 юли, за селските училища тя завършва месец преди това – на 15 юни, а по време на Първата световна война краят на учебната година се запазва и само в градовете децата приключват три седмици по-рано.
"Промяна има през 1952 г. и тя е свързана с рамките на учебната година под влияние на образователната система в Съветския съюз – от 1 септември до 30 май. Тогава е въведено и наклоненото писане с лилаво мастило, четири учебни срока, петобалната система за оценяване на знанията и т. н. Моделът се оказва неприложим за българската образователна система, която е с дългогодишна традиция – обяснява Веселин Лазаров – и от 1957 г. до днес началото на учебната година е 15 септември."
През 2011 г. тогавашният министър на образованието Сергей Игнатов прави неуспешен опит за връщане на старата дата 1 септември. Още едно предложение – учебната година да започне от 1-ви и или 7-и – е направено през 2022 г. Но учениците отново ще прекрачат прага на школото днес, на 15 септември.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
