Край на частните уроци предрече просветният министър Красимир Вълчев. Според него голям проблем е фактът, че учениците не искат да се включват в техническо-инженерното висше образование. Причината за това според него била липсата на интерес към природните науки. А с най-голям ръст на доходите в следващите години ще са точно професиите, които включват изучаването на природни науки.
„Учениците са по-подготвени, когато отделят повече време за учене. Когато учителят или родителят им помогне да разберат информацията. Когато са мотивирани да учат. Другата промяна, която се опитваме да направим, е по-голямата част от въпросите да мерят функционалната грамотност и уменията за решаване на проблеми. При нас досега по-голямата част от въпросите са изисквали заучаване”, каза Вълчев в интервю за Нова тв.
Министърът увери, че голяма част от квалификациите на учителите са насочени компетентностния подход, към образователните иновации, както и към променящата се роля на учителя от лектор към човек, който да ориентира учениците в „морето от информация”.
„Най-доброто образование е присъственото, но нямахме друга опция. Това беше начинът да спасим учебната година. Успяхме да минимизираме щетите. Днешните деца ще учат, пишат и четат много повече от електронни ресурси. Не можем да вървим срещу течението, трябва да се съобразим с поколенческите характеристики. Трябва да намерим ефективния баланс”, смята той.
„Всяко дете ще бъде прието в гимназия, която съответства на неговото ниво. Децата ще се представят добре на изпитите, ако четат ежедневно и родителите им успеят да ги мотивират да учат”, заяви още министърът на образованието Красимир Вълчев. Той обясни, че в МОН не правят реформи, а по-скоро корекции и стъпки към по-компетентностен подход, който е възприет преди 4 години. Според него за голяма част от програмите не стига време, заради което пък учителите „препускали” през материала. Учениците пък натрупвали дефицити, което ги демотивирало допълнително да не учат.
„Искаме децата да развиват хармоничен микс от компетентности. Това означава, че към изпитите по БЕЛ и математика ще се добавят част от обществените и природни науки. Те ще бъдат по-малко от 50%. Трябва да мотивираме децата да учат и тези дисциплини. Всички професии оттук нататък ще изискват по-интегрален микс от умения. Ако искаме децата да са по-подготвени за живота, те трябва да ги имат”, обясни още Вълчев. Той коментира и проверката на КПКОНПИ за връзка между съпругата му и жената на шефа на КЗП Димитър Маргаритов. Двете са сътруднички в дружество, а съпругата на Маргаритов е изпълнителен директор на издателство "Просвета". Вълчев отрече съпругата му да има пиар агенция. А за съпругата на шефа на КЗП заяви, че тя е част от дъщерно дружество, а не директор.
"Министерството няма взаимоотношения с издателствата. Държавата предоставя средства на училищата, независимо кое издателство са избрали. Директорите или кметове сключват договори. Аз одобрявам само учебниците. Нямам възможност да лобирам. Ако някой от министерството или аз бяхме направили подобно нещо, щеше да се разбере", категоричен бе още Красимир Вълчев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
