Сряда,

В момента учителят се бори сам

От: Стела Стоянова -
A
A
A

Цеца Петрова е преподавател по български език и литература в 119 СУ. Има дългогодишна практика. Участвала е в проверяващите екипи на миниматурите. "Стандарт" потърси мнението й за предизвикателствата на онлайн обучението.

  • МОН да не ни раздава гъби и маркери, а безплатен интернет и обучения
  • Хората, наречени "бреме за образователната система", я вдигнаха на крака, казва Цеца Петрова
  • Контролът върху образователния процес е такъв, какъвто не е бил никога досега
  • Доказахме, че онлайн обучението работи.
  • Въпросът е на каква цена
  • Не може да има умения, без знания

 

- Госпожо Петрова, вече повече от две седмици тече обучение онлайн. Как се отразява това на психиката и на учители, и на ученици, има ли ефект от това обучение?

- Дистанционното обучение по нищо не отстъпва като качество на обучението в реална среда, макар че стартира доста трудно. Казвам това, защото за първи път в българското училище работят заедно учители, ученици и родители. И се оказа, че това е незаменимо продуктивен подход, защото контролът върху образователния процес е такъв, какъвто не е бил никога досега. Както и в културата на общуване с учениците, и в методиката на преподаване, и във всичко, което остава незабелязано в реалната класна стая. В този смисъл се надявам МОН, чрез директорите, да прави мониторинг на онова, което се включва в последните седмици, така че това наистина огромно усилие на учителите, учениците и родителите да не потъне в нищото. А вместо това да могат да се споделят добрите практики, родили се съвсем естествено по този път.

В този смисъл съм много изненадана, че министърът продължава да говори за удължаване на учебната година. Разбирам, че има места, където дистанционното обучение не може да се случи. Но ако бъдем достатъчно коректни към обществото и честни към себе си, трябва да признаем, че по същия начин стоят нещата в тези училища и в реалното обучение - незаинтересованост, непосещаване на училище.

- Може би все пак на различни места се стига до различно равнище на подготовка на учениците, в зависимост от учебното заведение?

- Мисля, че учебните заведения в реалността са такива, каквито са и във виртуалното пространство. Наистина има различни нива, но затова трябва да има и мониторинг. Разбирам, че има социални групи, които не могат да имат достъп до устройства, интернет и до този начин на обучение, но ситуацията е такава, каквато е, когато сме и в реалната класна стая. Напоследък с колеги все по-често говорим за това. Така че не виждам нещо, което да обременява или да осуетява ситуацията допълнително. Българското средно училище доказа, че онлайн обучението работи.

Въпросът е на каква цена. Това, което ме провокира, бе изявление на висш държавен чиновник, който в ефира на БНР каза, че позитива на социалната изолация било стартирането на дистанционното обучение на ниска цена и за никакво време. Ако ще говорим за ниската цена - да, държавата наистина на ниска цена продължава с онлайн обучението в тези трудни времена. Ние ползваме лични ресурси - устройства, интернет, самообразоваме се по един, водещ едва ли не до психически травми начин. Защото са мобилизирани всички наоколо ни - братя, сестри, съседи, синове, дъщери. Ако не се бе случило асистирането от близките ни хора, нямаше как да се получи дистанционното обучение. И тук стигаме до нещо много важно - до квалификациите. Не е моментът да говорим за какво се харчат държавни пари, но се видя, че не е моментът за формализъм и за това как някакви фирми организират какви ли не квалификации, а след това с кредитите от тях ни атестират. Понеже предстоят първите атестации по новия училищен закон, много ми се иска и обществото да чуе какво направихме. Ние сме благодарни за високия рейтинг, който в момента получават и учителското съсловие, и лекарите, но ни се иска чиновниците да проумеят, че тези оценки не би трябвало да се поставят през представянето на някакви портфолиа и кредити. Най-добрият атестат за българския учител са изминалите три седмици. И се надявам това да не се забравя. Защото ние имаме навика, отмине ли бедата, да сме същите. Както и силно се надявам, след като проблемът отмине, системата да не е същата. Защото стана ясно нещо - че тези 80 на сто "застаряващи, ретроградни, скарани с технологиите учители, които са бреме за системата и я спъват", вдигнаха същата тази система на крака и й позволиха да функционира в изключителни обстоятелства. Може да има възражения към начина на преподаване и към присъствието на учителя във виртуалното пространство, но това се случва и в реалната класна стая. Това не е някаква стерилна ситуация, тя е в развитие.

- Наистина ли става въпрос за "никаквото" време? Познавам учители, които казват, че работят по девет - десет часа.

- Това е огромен труд. Министърът каза "за отрицателно време", вероятно защото те казаха "Системата тръгва в петък", а в понеделник започнахме. Пуснаха ни някакви обучителни курсове, които няма как да ни дадат пълна подготовка. Обучителите се бяха постарали, това бяха заместник-директорите по техническа подготовка в училището, но ние все още не бяхме свалили приложения, така че се получи по-скоро формално. Но в този момент директорите и заместник-директорите се превърнаха в наши партньори, което за първи път отбелязвам с голямо лично удовлетворение.

Но ежедневната подготовка наистина е огромна, защото другата истина, която лъсна в този период, е че не просто подхвърлянето на електронни ресурси обезпечава дигиталното образование. Дигиталните ресурси трябва да се адаптират към учениците, а и много колеги, включително аз, залагаме на материали, които подготвяме съобразно изпитите и съобразно качеството на ученическата среда. Съответно дистанционното обучение поне в 119 СУ, където работя, разчита на обратна връзка. Подготвяш материали, качваш, изпращаш, чакаш обратна връзка, редактираш, след това поне аз винаги искам да ги редактират, защото без това не би имало никакъв смисъл. Лично аз съм удовлетворена и от учениците, и от себе си, защото тези приказки за учене през целия живот наистина не са празни приказки. На всяка възраст може да ни се случи нещо подобно - и ето, то ни се случва. Но не е зле да помислим на каква цена. Дано това се започни в добрите времена, които ни очакват оттук насетне.

- Вие лично по колко часа работите?

- Аз работя денонощно и това не са преструвки. Работя с четири седми класа, които се готвят за изпити за гимназии. Да, някои частни школи превключиха на дистанционно обучение, но се оказва, че това, което става в училище, е изключително важно и отговорно. В момента учителят се бори сам и нека МОН да прозре това. И за в бъдеще да му спести излишни изисквания, препоръки, хрумвания. Догодина се надявам да ни дадат не гъба и маркер, когато на 15 септември стъпим в класните стаи, а да ни дадат устройства и да ни подсигурят безплатен интернет. Както и качествено обучение, за да бъдем адекватни всички.

- Пълноценно ли участват учениците в обучението?

- Учениците участват много по-активно и по-отговорно. Предполагам, защото са много по-наблюдавани, а и част от родителите са у дома, виждат и наблюдават и децата си, и учителите. Връзката става съвсем директна и лична. Това, което аз прозрях като недостатък на този тип обучение, бе неадекватността на някои колеги, които смятат, че изсипвайки една творба с въпроси и подхвърляйки някаква презентация, са приключили. И във виртуалната класна стая има методики и изисквания. Има много работа за всички, не сме във ваканция.

- Тоест сте категорична, че ваканцията не бива да се удължи?

- За да се приключи административно, би могло с една седмица. Но да се взема тепърва учебно съдържание и да се задържа оценяването ми се струва ненужно. За националното външно оценяване може да има нов календар, но МОН ни стопила да пишем оценки в момента. Това смятам за нелогично и безполезно. Дори мисля, че утежнява процеса, защото учениците ще изгубят тази нахъсаност. Ние знаем, че и оценката за тях е голям мотив. Ако бяхме в реалната класна стая, по предмети като моя, по който има много часове, децата вече би трябвало да имат една-две оценки. А аз виждам и сега, когато учат от вкъщи, че който и да им помага, откъдето и да виждат отговори, всеки е себе си. Или невнимателно чете задачата, или прекалено бърза да я изпълни. Не виждам причина децата да не бъдат оценявани. Аз разбирам, че от МОН искат социална тишина и спокойствие, но това забавя нещата.

Както и изискването да не представяме нов материал - разбира се, че аз не се съобразявам с това изискване, защото нали казват, че ние сме стопани на нашата класна стая.

- Но все пак предполагам, че изпитът би могъл да бъде само върху взетия офлайн материал...

- Би могло, но тук възниква друг въпрос. Тази година министерството ни освободи от изискването да правим годишни разпределения и ние не се движим в синхрон. Как от МОН ще преценят докъде сме стигнали ние? Има хора, които започнаха с материала отзад-напред. Има деца от частни училища, които целия първи срок са учили само български език, а през втория започват с литературата. Ситуацията изисква много задълбочен анализ, ако ние искаме да я управляваме и тя да бъде продуктивна. Иначе тя ще ни влачи, както и досега. И нека търсят продуктивни мнения от хора от системата. Това, което ме вбесява - някаква си асоциация препоръчала, някой си експерт казал.. Тази система има своите традиции, своята вътрешна логика и би било добре да не се развива под външен натиск. Това, което бе казано неотдавна, бе, че изпитът ще проверява умения, а не знания. Това е поредният оксиморон. Не може да има умения, без знания. Бояджията, когато тръгне да боядисва, знае, че трябва да си купи боя, а не мляко. Бих искала българското образование да се сбогува завинаги с тази теза, защото нещата са органично свързани.

А сертифицирането на училищата, което предстои, може да се направи и според начина, по който реагираха в тази ситуация.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички