- Проф. Димитър Димитров е амбициран гласът на академичната общност да се чува много по-силно, ясно и самостоятелно
- Акад. Белоев вярва, че системата се нуждае от успокояване
- Акад. Трайков смята, че Методиката за атестация на преподавателите ще наруши автономията
- Изборът ще определи посоката на реформите във висшето образование
Двама академици и един професор ще кръстосат шпаги в битката за председателското място в Съвета на ректорите на 9 юни. Събитие, което според академичната общност ще определи посоката на реформите във висшето образование. Това са ректорът на Русенския университет акад. Христо Белоев, ректорът на Медицинския университет - София акад. Лъчезар Трайков и ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.
Потенциалът на Съвета на ректорите е огромен и важен най-вече като коректив на държавната политика, особено в ситуацията сега, когато министърът на образованието и науката акад. Николай Денков се е заел да окрупнява университети, да въвежда нова методика на атестиране на преподавателите и още куп непопулярни сред академичните среди мерки.
Неясните идеи за преструктуриране на системата успяха както никога досега да обединят академичната общност, която категорично изрази своето недоволство към Денков. Смята се, че гласуването против втори мандат за проф. дфн. Анастас Герджиков е всъщност наказателен вот срещу министъра на образованието и науката.
Университетските среди разчетоха поведението на ректора на най-старото висше учебно заведение у нас – Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като подкрепящо Денков и Съветът на ректорите наказа Герджиков с мълчане, въпреки, че беше единствен кандидат за председателския пост. На последното заседание във Варна се очакваше той да бъде избран за втори мандат. Изненадващо обаче не му стигна един глас. В академичните среди тутакси се завъртя слухът, впрочем не без основание, че той е скритият коз на министър Денков и че чрез него той иска да овладее Ректорския съвет и да му покаже „вярната“ посока – сливане на висшите училища и рязко намаляване на броя им. Опитът на Денков обаче удари на камък.
Затова сега се следи с повишен интерес кой ще застане начело на Съвета на ректорите, зад който стоят 51 университета с 270 000 студенти и с десетки хиляди преподаватели. Стратегически ресурс с огромен потенциал и на дневен ред отново излезе въпросът кой е най-подходящ за тази отговорна позиция. Какви са позициите и шансовете на тримата кандидати?
Наскоро акад. Христо Белоев, който е и зам.-председател на Съвета на ректорите, оглави новоучредения Обществен съвет за развитие на висшето образование у нас, чиято цел е да помага за реализацията на основите цели в Стратегията за развитие на висшето образование. Доста нелогично ще изглежда той да бъде предпочетен и за поста председател на Съвета на ректорите, смятат хора от академичната гилдия, защото има вероятност да изпадне в противоречие със самия себе си. Освен това той е една година преди пенсиониране, която е и последната от неговия втори мандат като ректор на Русенския университет. Предполага се, че ще му бъде доста по-сложно да управлява Съвета на ректорите от почетната скамейка. И все пак неговите контакти и влияние сред останалите ректори не са за подценяване.
Акад. дмн Лъчезар Трайков е член на УС на Съвета на ректорите. От 2020 година той управлява най-важния медицински ВУЗ в страната, но за съжаление няма право на втори мандат, защото също е 1 година преди достигане на годините за пенсия. За сметка на това зад него твърдо застават останалите медицински учебни заведения, които държат да имат своето лоби в представителството на ректорите. Наричат го „невpологът, от който мозъкът има малко тайни“, но мнозина смятат че той има тайни спрямо останалите университети и очакват да използва своя авторитет и влияние за постигане на по-благоприятни условия предимно за медицинските вузове, които и без това са много по-добре финансирани от останалите.
Доскоро главен секретар на Съвета, проф. д-р Димитър Димитров, е експерт по национална и регионална сигурност и като ректор на Университета за национално и световно стопанство се предполага, че знае как да управлява пари, нещо, което ще е ключово важно в предстоящите години на криза. Той е първи мандат ректор на най-големия бизнес университет, с над 20 000 студенти. За него казват, че има визия за управление на голям университет, но не са му чужди проблемите на недофинансирането, с които се сблъскват малките университети.
В същото време се отчита недостатъчния му лобистки опит, който ще е необходим при решаване проблемите на общността.
За програмите и на тримата не се знае много. Обединява ги общото несъгласие срещу сливането на вузове. Акад. Трайков е напоследък върл противник на Методиката за атестация на преподавателите в университетите и смята, че тя ще наруши академичната автономия.
Акад. Белоев поддържа, че системата на висшето образование има нужда от промяна, но смята, че тя в момента се нуждае от успокояване, за да се намерят най-правилните и обмислени решения. Ако бъде избран, на първо място той ще работи за балансирането й.
На същото мнение е и проф. Димитров, който минава за диалогичната личност, но беше първият, който заговори против сливанията на университетите. Според проф. Димитров ректорите също искат да се повиши качеството на обучението и на научните изследвания, но това трябва да бъде направено с диалог между всички заинтересовани страни, да бъде проявено разбиране за отделните направления и научни специалности и тяхната специфика. Той е амбициран да работи за това гласът на Съвета на ректорите да се чува много по-силно, много по-ясно и много по-самостоятелно, с уважение към традициите, натрупания опит, постигнатите резултати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
