Повече от 600% е разликата във възнагражденията на професорите в различните университети, а повечето по-възрастни преподаватели взимат в пъти повече от по-младите си колеги, съобщава Дарик.
Въпреки това има три висши училища, в които асистентските заплати са по-високи от средните на професорите. Това показват данните на КНСБ, които бяха представени на форум в Софийския университет, посветен на неравенствата във висшите учебни заведения у нас.
Професорите в страната средно получават с около 500 лв. повече от колегите си в София, сочат данните на КНСБ.
„Професор в Медицинския университет във Варна за 2 месеца заработва това, което един професор да речем в УниБИТ или в Строителното училище „Любен Каравелов” заработва за 1 година. Отчели сме и средните брутни заплати за съответната длъжност, когато е на ръководна функция. Да речем в Медицинския университет във Варна, където средната заплата на доцент е 3 600 лв., когато е на ръководна длъжност тя отива почти към 5 000 лв.”, представи данните Стефан Аспарухов, гл. асистент в УАСГ.
Средно разликата между най-ниското и най-високото възнаграждение във висшите училища е 2,8 пъти. Това се получава заради добавките за длъжности, степени и звания, но води до проблем със задържането на младите преподаватели, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев.
„Вие сте го избрали този модел, защото възрастните преподаватели са и по-важни, защото те са представени в академичните органи на самоуправление и затова сега предлагаме със Закона за изменение и допълнение на закона за висшето образование да се вкарат в академичните органи на самоуправление младите преподаватели, защото те са най-дългосрочно заинтересовани за развитието на висшето училище. Най-ниската преподавателска длъжност трябва да бъде определена минимална заплата, това е нашето мнение, това е нашето виждане, за да коригираме това изкривяване за липса на отговорност към развитието на младите преподаватели”, допълни още Вълчев.
Въпреки това в три университета асистентските заплати са по-високи от тези на професорите средно за страната, сочи още анализът на КНСБ.
„Предимно в медицинските университети в България средните асистентски заплати са по-високи от средните заплати за заемане на академичната длъжност професор за страната, в други три асистентите получават средна заплата по-висока от средната доцентска за страната. В УНСС също асистентите взимат по-високи заплати от средните доцентски", добави Стефан Аспарухов.
Нито едно българско висше училище не влиза в списъка на университетските европейски мрежи, съобщи още министър Вълчев, а попадането в него е гаранция за качеството на обучението. Това може да стане чрез обединение на университети, което, ако се случи, ще бъде насърчено финансово, обеща той. Друга важна промяна, която се предвижда, е един хабилитиран преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище. Очаква се промените в Закона за висшето образование да бъдат внесени в парламента до края на юли.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
