Техно айдъл в село Оряховица

* Петима тийнейджъри показаха какво може въображението, когато се опре на солидни знания

* Да си изобретател е дар, който не се дава на всички, казва проф. Минко Балкански, вдъхновител на състезанието за млади таланти

Далече от жълтите павета, но в сърцето на България – старозагорското село Оряховица събра съмишленици, обединени от красотата на науката. Поводът – ежегодният конкурс „Млади изобретатели“, организиран от Фондация „Миню Балкански“, чиято цел е да открива и насърчава талантливи млади българи.

Там бяха Учителите – Теодоси Теодосиев, чиято школа от години пали децата по „скучната“ физика, проф. Сава Грозев – изтъкнат математик и педагог, доц. Георги Иванчев, отгледал няколко поколения математици в гимназията във Видин, на която е бил директор, доц. Мариан Илиев от Техническия университет в Пловдив, доц. Ангел Ангелов от Физико-математическия факултет на Софийския университет и научен секретар на фондация „Миню Балкански“, Янка Ковачева, дългогодишен преподавател във Френската гимназия в Стара Загора и администратор във Фондацията, както и Мартин Бояджиев от „Овъргаз“.

И, разбира се, Вдъхновителят – проф. Минко Балкански, който въпреки пандемията не пропусна ежегодните конкурси в създадения от него Национален Институт за младежта в родното му село Оряховица.

„Няма училище за изобретатели. Това е нещо необикновено, спонтанно - дар, който не се дава на всички. За него няма възраст. Човекът го прави, защото му доставя удоволствие“, казва проф. Балкански.

В залата, където се провежда конкурсът, петима тийнейджъри довършват последните приготовления за представянето на своите проекти пред авторитетното жури. Те са развълнувани, някои не са спали цяла нощ, за да изпипат и най-малките детайли.

„Както хората с музикални наклонности имат своя Мюзик айдъл, така ние имаме нашия Техно айдъл. Нека той да започне!“, дава старт на съревнованието доц. Ангелов.

Жребият избира най-младият участник да е номер 1 със своята презентация. Седмокласникът Мариян Вълчанов представя сложен проект - универсален макет на електродвигател, който е създал съвсем сам. Вдъхновил го дядо му Константин - електротехник. Всичко е постигнато чрез проба и грешка. Ако нещо не проработи, се търсят причините и ново възможно решение. „Занимавам се с техника откакто се помня“, казва момчето, което ще продължи образованието си в Професионалната гимназия по електроника и технологии „Георги Сава Раковски“ в Стара Загора.

Йордан Цветков от Пловдивската математическа гимназия изстрелва публиката и журито към изкуствения интелект. Той показва най-новата версия на четирикрак робот, който е научил да ходи. Ако някой си мисли, че това е лесно, много се лъже. Защото „съществото“ има нужда от много информация за себе си и околния свят, за да може да се движи по всякакъв терен, дори и неравен. „Една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството”, казва астронавтът Нийл Амстронг, стъпвайки на Луната на 20 юли 1969 г. Ако перифразираме думите му, една малка крачка на робота, за която са използвани анализи за походката на коня, е голям скок за изобретателя, който създава нови умения на изкуствения интелект.

Но „ отглеждането“ на робота не свършва само с ходенето. Единайсетокласникът Виктор Колев сериозно работи по задачата да развие абстрактното и логическото му мислене. „Може да е по-добър от човека на шах, но не може да играе морски шах“, обяснява ученикът от Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“. С помощта на менторите си д-р Светлин Петков и Димитър Василев, той е разработил стъпки, чрез които да развие способността му да постига своите цели не само при зададени параметри, но и при различни ситуации. Това е много важно и за особено актуалния напоследък автономен автомобил, който трябва да престане да бърка знака „Стоп“ с ракета за тенис.

Как да бъдат убедени децата, че програмирането не е нещо ужасно сложно и всеки сам може да се пробва в изработването на своя технологична джаджа. Това е целта на проекта на Габриела Чавгова от Пловдивската математическа гимназия. Тя е разходила своето роботче по Главната улица в Пловдив и наистина е събудила любопитството на хлапетата към изобретенията. Момичето си признава, че чупи стереотипи – на първо място този, че с хардуер и софтуер се занимават само момчета, а за дамите това е скучно занимание. „От малка вместо с кукли си играе с технологични играчки“, казва майка й. Чисто женско попадение е, че роботчето се подчинява на черна ръкавица. Друг стереотип, който Габриела прави на пух и прах, е, че компютърджиите са толкова вдадени в своето занимание, че изобщо не обръщат внимание на външния си вид. Красивата пловдивчанка е решила да продължи изучаването на компютърни науки и след като завърши гимназията.

И докато Йордан, Виктор и Габриела са насочили своето въображение към изкуствения интелект, двата проекта на Георги Германов от Клуба по роботика към столичната професионална гимназия „Джон Атанасов“ показват съвсем друга посока на мисълта – как технологиите могат да помогнат в практиката. Поливната му система е с автоматичен кран, който се захранва от градинското осветление и се включва в предварително зададена часова зона. А „умната кутия“ може да улесни работата на всеки инженер, защото събира всичко необходимо за работата му в размер, малко по-голям от кутия за обувки. Най-важното е, че е изработена изцяло от части на стари компютри за рециклиране. С което пък Георги е влязъл в тон с новите „зелени“ политики на Европейския съюз и идеята за кръгова икономика - намаляване на отпадъците и намирането на начини за многократната им употреба. „Не сбърках, като му писах шестица“, казва Милена Гошева, ръководител на Клуба по роботика, който Георги посещава. Тя е пестелива на отличните оценки, но пък учениците й я будят посред нощ, за да споделят поредното си откритие.

Пет изобретателя, шест проекта и много трудна задача пред журито – да ги класира. Но независимо от подредбата, важното е едно - младите таланти насочват своята енергия към творчество и откриване на нови машини, прибори, устройства и технологии. Създават бъдещето.

А добрата новина от форума в Оряховица е, че въпреки всекидневните скандали в държавата, на които сме свидетели през последния месец, въпреки самотата и изолацията, които ни докара пандемията, Духът продължава да работи и да пръска светлина.