- Бизнес и ректори срещу картата на висшето образование
- МОН се активира, пуска по проект на ден
Студенти у нас ще могат да се обучават в две или повече висши училища и да вземат така наречените "хибридни" дипломи. По този начин те ще си набавят познания за онова, което липсва в техния ВУЗ, и на финала да имат две специалности.Това е един от проектите на МОН в рамките на служебния кабинет, който все още е обявен за обществено обсъждане. И идеята е хубава - много от българските университети, които не могат да го правят поради законови ограничения у нас, предлагат двойни дипломи с чужбина. Ако студент може в рамките на страната да получи две дипломи, без да му се налага да доплаща за пътувания, това вероятно би било най-доброто решение за много от студентите ни, които не разполагат с излишни пари.Напоследък просветното министерство се активизира и пусна множество проекти, чието обществено обсъждане най-вероятно ще изтече, когато служебният кабинет не е на линия. Но ако животът на служебните министри продължи, проф. Николай Денков пусна и карта как да се оценяват изследователските университети, и национална карта на висшето образование, която разбуни духовете и на ректорите, и на бизнеса.Съгласно проекта, споменат по-горе, висши училища могат да обучават студенти съвместно, както и да бъде въведен статут на т.нар. "проектни" докторанти. Идеята за докторантите е доста сериозен вариант да бъдат привлечени млади хора, тъй като сега повечето от тях се страхуват да обрекат младостта си на бедността на докторантските стипендии. Участвайки в проект, те
ще могат да разчитат и на пари от Европа
или от наши национални проекти. Преподавателите не крият, че напоследък към докторантури често се насочват хора, които не владеят добре материята, но искат постоянен докторантски доход. Някои от тях признават, че кандидатствалите не ги бива за учители, но разчитат на многото свободни места за докторанти."МОН насърчава сътрудничеството между висшите училища чрез създаване на съвместни мултидисциплинарни специалности. Студенти, записани в тях, ще изучават отделните дисциплини в различни университети. Това ще повиши качеството и ефективността на образователния процес", мотивират се от ведомството.Според предложените промени университетите ще могат да сключват споразумения за съвместно обучение на студенти по определени специалности. Те ще са от нерегулирани професии, тоест без медицина, архитектура и право, за които има задължителни европейски изисквания. Ще бъдат от направления, за които всяко висше училище има акредитация, съответстваща на неговата част от съвместното обучение. Споразуменията ще влизат в сила след одобряването им от министъра на образованието. В тях ще се уточняват редица въпроси - условията за приема, периодите на обучение, разпределението на средствата за издръжка, издаването на дипломите и др.Приемът ще се осъществява в рамките на утвърдените места за професионалното направление на координиращото висше училище. Университетите ще могат да издават съвместни дипломи за завършена образователно-квалификационна степен, а разходите ще се поделят между партньорите. Половината от лекциите обаче студентите трябва да изкарат в университета-майка, тоест водещия университет.В същото време юридическите факултети настояват, а и министърът на правосъдието Янаки Стоилов на първо четене май подкрепя идеята, част от правните специалности да се извадят от регулацията и да се обвържат с бакалавърски. Ако човек не смята да става магистрат, а примерно помощник-адвокат или нотариус, той
може да мине с по-малко години на учене
и по-малко изпити. Това ще пресее и хората, които имат реален интерес да правят кариера в съдебната система.В същото време ректори и бизнес оформиха сериозна съпротива срещу едно от последните предложения на МОН - Картата на висшето образование у нас, показваща в кой регион от какви университети и кадри има нужда икономиката ни и даваща препоръки при какви условия може да се разкрива ново ВУЗ, филиал или специалност. Срещу документа, изготвен от екипа на служебния просветен министър проф. Николай Денков, се обявиха редица ректори, а бизнесът провидя в него ограничаване на конкуренцията.Разработването на въпросната карта бе условие, след като тя заработи, да бъде разрешено отварянето на нови филиали на университети или направо на нови висши училища.Ректорите на 17 университета от Северна България обаче изразиха преди дни несъгласие с Картата. Според тях тя
създава ненужни рестрикции
пред откриването на нови направления. Според тях закриването на специалности в дадени висши училища, към които има слабо търсене и слаба реализация на завършилите, не е удачно. Те посочиха, че закрият ли се места държавна поръчка, това отваря вратата на платеното висше образование. Ректорите са на мнение, че държавата трябва да спре "изтичането" на млади български мозъци и да започне да се дават стипендии за чуждестранни студенти, особено от Азия, с които да бъде запълнен наполовина празният капацитет на българските университети. В момента стана ясно, че половината от приетите не завършват."България трябва да започне да дава за една част от страните стипендии. Има и европейски фондове за това. Част от парите, които по линия на ЕС трябва да разпределим към държави извън ЕС,
може да бъдат във вид на стипендии
за да учат техни граждани в България. Да се облекчи визовият режим. Малка България има най-тежката процедура за прием на чуждестранни студенти от всички страни", коментира пред БНР председателят на Асоциацията на частните висши училища проф. Тодор Радев, ректор на Висшето училище по мениджмънт във Варна. Според него нишата са азиатските студенти, които ще предпочетат България заради по-евтиния живот и по-ниските такси за обучение. От бизнеса са категорични, че Картата силно ще ограничи свободната инициатива и ако за някои висши училища тя би осигурила предимства, за други може да донесе загуби. Работодатели припомнят и становище на КЗК от 17.09.2020 г., според което "предвиденото в Закона за висшето образование създаване на Национална карта на висшето образование ограничава конкуренцията". При липсата на конкуренция, университетът няма да има стимул да подобрява качеството на предлаганото образование поради това, че то е единственото по дадена специалност в даден район, смятат от БСК и КРИБ. Бизнесът редлага обсъждането на картата да се отложи за редовното правителство и парламент, за да се чуят всички страни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
