Силните университети движат икономиката. Поуките от Порто Алегре

На какво ни учи един изолиран случай от Порто Алегре, Бразилия?

Автори: Доц. д-р Даниела Караангова и д-р Пламен Иванов

Бразилия и България са две страни, които на пръв поглед нямат нищо общо като икономическо развитие и растеж, политическо устройство, местоположение, мащаб, култура и история. Паралели между тях обаче могат да бъдат направени към днешна дата по отношение, както на икономическата и социалната им среда, така и на качеството на публичните им институции. На първо място, икономиката на Бразилия е примитивна по същност, въпреки че страната е част от групата на страните с най-бърз растеж в света (БРИКС). Това се дължи на факта, че Бразилия се стреми

да се превърне в производствен център

в района на Латинска Америка, което обаче изключва всякаква възможност за разработка на нови технологии. Така на практика на национално ниво липсва, каквато и да е синергия между университетите и индустрията. Същевременно, една съществена част от университетите са ориентирани не само към предлагане на високо качество на обучение, но и на научно-изследователска дейност. Практически резултат за икономиката от тези научни изследвания обаче няма, поради липсата на изградени и функциониращи предприемачески екосистеми. Дори и водещите в научно отношение висши училища не могат да приложат и трансферират генерираното от тях познание в индустриалния сектор.

Липсата на колаборация между университетите и индустрията

в България също може да се обясни с примитивното развитие на икономиката на страната, която обаче за разлика от бразилската, нито е атрактивна за външни чуждестранни инвестиции, нито пък е производствен център дори и в Източна Европа. На второ място, паралел може да бъде направен и по отношение на качеството на предлаганите услуги в държавните институции и общественото доверие в тях.

Икономическото развитие на регионите до голяма степен зависи от техния капацитет да генерират иновативни решения за икономическите и социални проблеми. Както обаче вече споменахме, за целта е необходимо изграждането и поддържането на инфраструктура, в рамките на която се осъществява предприемачеството и иновациите. Такива инфраструктури са предприемаческите екосистеми, които са съставени от три взаимосвързани помежду си елементи: бизнес, публични институции и университети. В допълнение към главните действащи лица, могат да бъдат прибавени и представителите на гражданското общество като неправителствените организации и крайните потребители. Предприемаческата екосистема интегрира в себе си, както материални ресурси като финансиране, съоръжения, оборудване, така и човешки като бизнес служители, държавни чиновници, учени, преподаватели и студенти. Синхронизацията и управлението на целия този процес изисква, както високо обществено доверие, така и голям административен капацитет и ефективност на публичните институции. Това е и един от елементите, които отличават развитите от развиващите се страни.

В България често говорим за

недостиг на инвестиции и финансиране

но като че ли неглижираме до голяма степен липсата на административен капацитет и инициатива за усвояването им. Множество фактори определят административния капацитет на държавните институции - бързина и качество на услугите, човешкия капитал, степен на корупция и др. За съжаление в България и в Бразилия високите нива на корупция, липсата на ефективност и ниското обществено доверие в публичните институции характеризират общия климат и в двете страни. Политическата нестабилност и хаос в България през последните няколко години допълнително ерозираха общественото доверие и авторитета на държавните институции. Най-тревожното е, че от сегашната перспектива очакванията за стабилно управление и излизане от политическата криза изглеждат като химера. Несъстоятелността на държавата обаче не би трябвало да служи за оправдание на пасивността и незадоволителното икономическо и социално развитие на регионите. Когато публичните институции не могат да изпълняват ролята на лидер и координатор в посредничеството и насърчаването на колаборацията между държавата и бизнеса в даден социокултурен контекст, тяхната роля може да бъде иззета от други организации с по-голямо обществено доверие и авторитет, каквито са именно висшите училища.

Университетите имат различни нива на значимост и могат да изпълняват разнообразни роли като преподаване, научни изследвания и сътрудничество с индустрията с цел иновации в зависимост от контекста.

Такъв е именно случаят на южния бразилски град Порто Алегре. Той представлява ярък пример за това как предприемаческата дейност може да бъде стимулирана чрез алтернативни методи в случите, в които са на лице съществени пречки на национално ниво за това тя да се осъществява по традиционен начин.

Националните бариери пред предприемачеството

в Бразилия са множество, започвайки от неадекватна политическа и нормативна рамка до слабостите в управлението на публичните институции и тяхната недостатъчна институционална подкрепа. Самият казус на Порто Алегре привлича вниманието с това, че въпреки че градът е сред най-големите в страната и е столица на щата Рио Гранде до Сул, репутацията му е силно компрометирана. Това рефлектира не само върху благосъстоянието на местните жители, но и на туристите и посетителите на града и региона. Икономическият му упадък ясно личи от градските условия, инфраструктурата и облика на историческите сгради.

На този фон обаче в Порто Алегре има три големи университета (UFRGS, PUCRS и UNISINOS), които са установили трайно сътрудничество помежду си и са сформирали "Алианс за иновации". Все пак редно е да се каже, че и трите ВУЗ-а са с дълго установена традиция на сътрудничество с правителството и бизнеса. Например UFRGS има повече от 700 групи, участващи във фундаментални или приложни изследвания в различни научни области, и повече от 14 000 свързани с университета лица (професори, студенти, лаборанти и посетители), участващи в научни и технологични изследвания.

Два от трите университета в Порто Алегре са частни, но именно държавният университет UFRGS е водещият сред тях, което показва, че независимо от устройството си, висшите училища имат капацитет за генериране на иновации и предприемачество.

На практика

университетите от Алианса за иновации изземват лидерската роля

и координиращи функции на регионалните местни институции в управлението и поддържането на предприемаческите екосистеми в региона. Ректорите на тези университети пък действат като институционални предприемачи чрез извършване на дейности като:

1. Провеждане на огромен брой срещи с местни предприемачи;

2. Учене от други страни как да се създадат ефективни екосистеми;

3. Подчертаване на значението на иновациите и предприемачеството за регионалното икономическо развитие;

4. Създаване на консолидиран бранд на името на Порто Алегре и популяризирането му в медиите;

5. Привличане на кмета на града и няколко бизнесмени в инициативата;

6. Споделяне на информация и привличане в участие на общността;

7. Създаване на тематични работни центрове;

8. Привличане на фирми, индустриални асоциации и представители на гражданското общество;

По този начин университетите-участници в Алианса за иновации допринесли за икономическото развитие в региона на Порто Алегре. Нещо повече те предоставили материални и човешки ресурси, съоръжения, проекти и консултации. Академичните членове на алианса пък са взимали редовно участие в поредица от дискусии под формата на "кръгла маса". Кръглата маса действително била арена за разгорещените дебати относно стратегии и предизвикателства при изграждането и управлението на предприемаческата екосистема в Порто Алегре. Приетите с консенсус идеи пък в последствие били преработвани в препоръки и предоставяни на политици и представители на държавната власт. Пречупвайки този пример през призмата на българската действителност, не можем да не отбележим разликата в мащабите и човешкия ресурс. Бразилия е на пето място по брой университети в света след Индия, Индонезия, САЩ и Китай. Според данни на Statista към юли 2023, техният брой е 1,264. Университетът UFRGS, с водеща роля за алианса за иновации, е на трето място в националната ранглиста и на 436-о в световната. Неговата насоченост е в природните и инженерни науки. Останалите два университета (PUCRS и UNISINOS) заемат съответно 14 и 51 място в националната ранглиста и 1,141 и 2,098 място в световната.

В България

броят на университетите е 51 при население 6,43 милиона

за 2023. Само два от тях са поместени в световната ранглиста на университетите -Медицинския университет в София и Софийския университет "Св. Климент Охридски". Както стана ясно от разгледания пример, въпреки че трите университета от алианса за иновации в Порто Алегре са с различна значимост в националните и световни класации, всички те се стремят към високо качество на преподаване и научни изследвания. Същевременно в Бразилия има по-водещи университети, които не проявяват проактивност. Най-важната поука, която може да се извлече от разгледания казус е, че особено в контекста на развиващите се страни слабите държавни институции и неадекватни държавни политики могат да бъдат компенсирани до голяма степен от университетите, когато те проявяват проактивност, лидерство и желание за трайно сътрудничество. В България броят на университетите е достатъчно голям за мащаба на страната, а повечето университети извън столицата, играят съществена икономическа роля в регионите, в които се намират. Тяхната роля на този етап се свежда главно до привличане на