Ако искаме да напълним висшите учебни заведения със студенти, трябва да излезем от провинциалния си комфорт
Необходим е референдум за промени в данъчната система, казва бившият министър на образованието Сергей Игнатов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Професор Игнатов, Министерският съвет предлага да отпаднат таксите за обучение на студенти и докторанти в Държавните висши училища. Според Вас това ще доведе ли до положителна промяна във висшето образование или не?
- Смятам, че това няма да доведе до никаква положителна промяна. Мярката звучи хубаво и би било неестествено студентите и техните семейства да не са съгласни. Наскоро се срещнах с колега, който е председател на представителството на УНСС и той ми сподели, че средната семестриална такса при тях е 300 лева. Естествено има и по-високи такси, министърът на образованието каза, че около 1100 лв. е в медицинските специалности. Смятам обаче, че тази мярка, освен, че е един необмислен популизъм, няма да доведе до никакъв ефект. И ще Ви кажа защо: защото преди около пет години обмислено се прие политика за подкрепа на професионалните направления, които обучават кадри, от които държавата има нужда, а там реално нямаме студенти. Впоследствие се създаде един дълъг списък от така наречени защитени специалности и професии. Целта на тази мярка беше в държавната поръчка, студентите в тези специалности, да учат безплатно или с минимална символична такса. И сега, ако приемем на калпак всички в държавната поръчка да учат безплатно, то означава ли, че тази мярка отпада? Измислена ли е някаква нова мярка, която да подкрепи тези специалности? Давам един и същ пример, защото и на мен ми го казаха и се замислих. При наличие на около 5 000 язовири в страната, в момента хидростроителство учат около 5-6 студенти. Разбира те, че държавата има нужда от такива специалисти, иначе ще трябва да ги довеждаме от някъде.
Същото се отнася за химически и физически науки, за математиката, за производство на храни и така нататък. Преди пет години се прие една такава мярка, сега когато всичко отива на калпак, някакъв нов инструмент, не се предлага. Паралелно ли ще вървят двете или ще казваме, че изпълняваме два инструмента за подобряване на висшето образование? Освен това, равният достъп до образование в момента в България е гарантиран чрез системата на студентското кредитиране. Тази система не е измислена в България, работи отдавна. Висшето образование не е изцяло социална мярка, както са детските градини и училищата. Във висшето образование има и голяма лична полза за студента, който се обучава. То не е задължително. През 1999-та година премиерът Иван Костов съвсем обосновано, научно обосновано, внесе това предложение за споделено финансиране. Тоест, студентът да плаща част от таксата на обучението. Тъй като поемайки тази отговорност, той ще стане строител на собствения си жизнен проект, което означава не само плащане на такси, разбира се, но и други видове активности, обучения, обществен живот в университета и т.н. Как да го кажа по-меко? Предлаганото сега от правителството финансиране на калпак въобще не е социална мярка, защото нискодоходните групи от нашето население, които въобще не се интересуват от съществуването на висше образование, ще трябва да финансират обучението на млади хора от други социални групи. Другият момент е, че ако някой очаква, че с тази мярка ще се напълнят българските университети с млади активни студенти, то означава, че нещо не е преценил достатъчно. Демографски ние много добре знаем колко хиляди завършват и колко са местата в университетите. Местата в университетите са с 10-15 хиляди повече от предполагаемия брой завършващи средно образование, т.е. ако ние искаме да напълним нашите университети, трябва да излезем от нашия провинциален комфорт и да ги отворим към света. За да може те да приемат повече чуждестранни студенти.
Цялата среда трябва да се промени и да се излезе извън този балкански уют, в който живеем и не искаме да го напуснем. И още нещо да кажа, за да обхвана цялата тема - примерът с Германия, Франция, Швеция и другите страни е много хубав, привлекателен е. Наистина там образованието е безплатно, но първо трябва да се попитат българските граждани, съгласни ли са да се промени данъчната ни система. Да се откажем от плоския данък и да минем на такъв, в който да плащаме над 44-46% от заплатата си, всеки месец. Трябва и специалистите да се произнесат как ще се отрази на развитието на страната.
- Изтъкната бе идеята за превръщането на по-достъпно висше образование като мярка, която да задържи студентите у нас. Според Вас, това намерение добро ли е?
- За малка група от българските студенти спестяването на 600, 1000 или 2000 лв. такса ще ги остави в страната. Много са причините защо хората искат да отидат в чужбина. Първо, за младия човек е хубаво да пътува, той излиза от семейното гнездо. Слава Богу, сега България е свободна страна и може да се пътува. Дори само заради приключението някои искат да заминат. Други заради това да учат специалности, които ги няма в българските университети или да учат специалности, които се смятат, че са с много по-добри преподаватели и предлагат по-високо ниво на обучение. Други заради престижа на дипломата, която отваря вратите при търсене на работа. Много са причините. Аз смятам, че е полезно българските студенти да пътуват в чужбина и то не е само по "Еразъм". Но въпросът е какво да направим, когато завършат там, те да искат да се върнат в България и тук да намерят своята мечтана реализация. Това е по-сложният въпрос, отколкото да ги задържим с една такава популистка мярка за евтино образование. Никой не може да ме убеди, че евтиното ще доведе до някакви добри резултати. Освен това, тези 150 милиона лева, които сега се предлагат като компенсации, са осигурени, за този семестър и за следващия. Но кой ни гарантира, че ще има актуализация на тези 150 милиона лева впоследствие? Няма такава гаранция, защото при правенето на бюджета много често компенсациите не се актуализират. Освен това казвам, че е популистка мярката, защото ако бяха загрижени за образованието, нямаше да доведат положението на българското висше образование до това положение, което е в момента: от 0.76% от БВП преди три години, днес е 0,60%, при средно финансиране за ЕС - 0,98%! Ако продължава това намаление през следващата година ще бъдем на 50% от средното за ЕС!
Тези 150 милиона могат да се превърнат в инструмент за модернизация на университетите, могат да се предлагат достойни стипендии за определени специалности, могат да защитят достъпа до Висше образование на тези млади хора, които наистина имат нужда от подкрепа. Политиката "на калпак" придава стойност, овластява гласа на най-ниско интелигентните!
- Съветът на ректорите и синдикатите се обявиха против отпадането на таксите, защото така биха загубили основен източник на средства за самите университети.
- Знаете ли какво друго ще загубят? Ще загубят част от своята автономия, а това е най-страшното! Автономията на университетите в България е постигната с изключително голяма борба. В тези вече повече от тридесет години демократично развитие в нашата страна едно от големите постижения е университетската автономия. Там, където има университетска автономия има и гражданска активност. Защото университетът обучава елита и този елит излиза извън границите му и пренася всички тези демократични практики в страната и в управлението, защото този елит участва в управлението на страната. Затова е важно унивеситетската автономия да се пази като рохко яйце!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
