* МОН свали стандарта за физкултура, 30% от учениците не покриват нормативите
* Децата се срамуват, когато не успяват да се справят пред целия клас, успехът им пада заради ниски оценки
Просветното министерство публикува стандарт за оценяване на физическата дееспособност на учениците от 6 до 18 години, който променя изисквания, заложени през 1992 и 1995 година. С новите критерии децата вече ще трябва да покриват по-малки нормативи, като най-високият е бягане на 200 метра. Според досегашната програма момичетата трябваше да тичат 300 метра за оценка по физическо, а момчетата - 600 метра. От новия стандарт отпадат и така наречените "коремни преси", които досега бяха задължителен елемент от оценката по физическо възпитание. Учителите по физическо обаче по-скоро се радват на промените, защото и досега всяко трето дете не се е справяло със стандартите, а това сваля успеха му в дипломата.
---
Сбогом, коремни преси, здравей, 30 метра бягане! Така изглеждат новите стандарти, които ще облекчат децата в часовете по физкултура.
С проекта, публикуван на сайта на МОН, учениците ще покриват 5 области, като за всяка ще бъдат оценявани отделно. Ако детето не получи оценка дори и само в една от тях, няма да има средна обща оценка. От покриването на подобни нормативи са освободени децата със специални образователни потребности и онези, които по някаква причина са освободени задълго от час по физическо - например при счупен крак или ръка или заради друго заболяване.
Петте сфери, в които ще бъдат оценявани децата, са бягане на 30 метра, бягане на 200 метра, скок от място на дължина, хвърляне на плътна топка над главата и тест за ловкост, при който децата ще трябва да поставят топки сред четири обръча. Времето за изпълнение на всяко от упражненията ще бъде измервано, а учениците ще имат право само на един опит. МОН публикува и отделна таблица за постиженията на всяко момиче или момче, като те са диференцирани по възрасти. Отделно от това е публикувана и скала, при която получените точки да бъдат преобразувани в оценки по шестобалната система. Така, ако например "ученик от мъжки пол на възраст 12 години" /цитирам документа на МОН/, е пробягал 30 метра за 6,14 секунди, получава оценка "Добър 4".
Според учителите по физкултура, намаляването на нормативите е положителна тенденция, защото децата и без това от много време не ги покриват. Част от тях са с много високи оценки по другите предмети и кандидатстват в престижни университети, но средният успех в дипломата им пада точно заради оценката по физическо възпитание.
Поне между 20 и 30 на сто от учениците не покриват норматива, който е заложен още през 1995 година, и на практика са за слаба оценка", разказва Стоян Димитров, преподавател по физическо възпитание и спорт в 119 СУ "Акад. Михаил Арнаудов". По неговите думи, учителите дори дописват оценки на учениците, за да могат децата, които имат висок успех по другите предмети, да не намаляват дипломата си.
"Децата получават оценки не само от нормативите, а и от отборните спортове, това им помага да имат по-висок успех. А в отборни спортове се представят по-добре", допълва той. "Малка част от децата започват да тренират различни спортове, значителна част са заинтересувани предимно от отборните спортове - футбол, волейбол, хандбал. Едва в последните години, когато аз ги стимулирам, се записват и за лека атлетика", казва Димитров, който преподава в 119 СУ от пет години. И той, и колежката му от 52 СУ Габриела Каранова, са на мнение, че всъщност занижаването на нормативите в училище ще промени нещата в положителна посока. "Снижаването на нормативите може да стимулира децата поне да се опитат да ги покрият, защото досега те просто се обезсърчаваха и не полагаха никакви усилия", казва Стоян Димитров.
Според Габриела Каранова, децата дори си търсели претекст да не влязат в часа по физкултура, защото отсега знаят, че няма да покрият норматива.
"Като спортист, който е скачал дълъг скок на 2,20 метра, знам, че тези нормативи преди можеха да бъдат постигнати само от деца от спортните училища. В един клас от 25 деца до четвърти клас едва около шест малчугани могат да изкарат шестица. Останалите започват да получават подигравки, че не могат да скочат дори един метър", казва тя. Децата се притеснявали и от това, че останалите ще ги подиграват, когато не могат да направят нужното упражнение под наблюдението на целия клас. Нещо, което го имаше и в нашето детство. "Хубаво е, че са премахнали и дългото бягане в прогимназията, което бе 300 метра за момичетата и 600 метра за момчетата. А 600 метра са доста дълга дистанция за дете, което не е активно спортуващо", казва Каранова.
"Оценъчната скала от 1995 година не е пипана и не е променяно нищо", казва Стоян Димитров. "Последната оценъчна скала, с която работим, е правена с изследване на деца през 1980 година, а резултатите излизат около 1991-ва.
Оттогава, благодарение на мобилните устройства, децата са се обезвдвижили значително", казва Димитров.
Същото твърди и колежката му Каранова - за първи път Националната спортна академия се наема да прави спортни стандарти за средностатистически деца, а не за спортисти.
И двамата са на мнение, че преподавателите по физическо възпитание трябва по-скоро да приветстват занижените нормативи. Според Каранова предишните нормативи са били дори по-тежки, зашото са включвали и правене на кълбо напред и назад в рамките на покриването на така наречения стандарт за ловкост.
"Коремните преси също са нещо хубаво, но трябва да караме децата да ги правят без да покриват специален норматив. В противен случай те им действат по точно обратния начин", казва каранова. "Няма спор, децата трябва да се движат и да спортуват, но когато им се каже, че трябва да покрият определена норма, на която те не са способни, се обезверяват", смята тя. "Реално погледнато, за 30 метра, както сега е предложено от министерството, може да се измери бързината на децата. За 600 метра се мери издръжливостта на момчетата, но това е вече доста тежък тест", казва Стоян Димитров. Според него решението да се мери пробягването на 200 метра мери скоростната издръжливост, което е основно качество във всеки един спорт. По неговите думи децата показват все по-ниски резултати и на скоростна издръжливост - тоест пробягване на дълги разстояния, както и на дълъг скок. Според преподавателите по физкултура, дори и липсата на физкултурен салон не е пречка да се проведат зададените от МОН тестове, защото повечето от тях могат да се проведат и
в училищния двор.
От друга страна, в момента от преподавателите по физическо възпитание не се иска да подават никъде информация колко деца не са покрили теста, което би помогнало на авторите на нормативите да определят по-реални стойности. Нациоиналната спортна академия, която е направила новите тестове, е базирала данните си само на близо 10 000 деца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
