Вторник,

Просветният министър: Ученици "изтичат" в чужбина

От: Редактори, кадър БНТ -
A
A
A

Български ученици продължават да отпадат от училищата и да заминават в чужбина, призна в интервю за БНТ министърът на образованието Красимир Вълчев.

„Намалява нетната външна миграция. Два пъти по-малко са отпадналите от училищната система. Целенасочено работим срещу отпадането на ученици след 7-ми клас, където проблемът е най-сериозен. Проследихме всички деца къде са се записали след 7-ми клас“, допълни министърът.

„При висшето образование студентите намаляват. Имаме система от предимно специализирани висши училища. Тя се разрасна профилно. Приемът достигна своя максимум на либерализация. Намаляваме силно социални и стопански и правни науки, но искаме да има повече деца в педагогически и инженерни професионални направления. Основната стратегия за развитие през следващите години е на свързаност. Предложили сме изменение в закона за висшето образование“, посочи Вълчев.

По думите му те трябва да бъдат свързани с бизнеса и да са в центъра на иновациите и в развитието на регионите. „Трябва да се включат в европейски университетски мрежи. Ако се включат в тях, ще задържат студентите, ще имат общ стандарт за качество, ще издават общи европейски дипломи и ще бъдат видими на картата на европейското образование. Важно е да инвестират в наука и в млади преподаватели“, допълни той.

Увеличаването на възнагражденията на учителите е необходимо условие за повишаване на авторитета им, каза още просветният министър. „Радвам се, че беше взето това положително бюджетно и политическо решение да инвестираме в учители. Факт е, че в последните десетилетия като че ли забравихме колко са важни. Това се променя в последните 7 години, особено в последните две, след като взехме решението за удвояване на възнагражденията им“, посочи Вълчев.

По думите му учителите са в основата на останалите професии. Той посочи, че това ги прави по-различни и специални. „Ако имаме добри учители, ще имаме добри специалисти в останалите професии“, каза още той.

„Имаме още две крачки да направим с увеличението на възнагражденията. Тази година за първи път от доста десетилетия учителските заплати надвишиха средните за страната. Определено това дава малко самочувствие и връща интереса към учителската професия. За следващата година са предвидени 360 млн. лв. допълнително в бюджета, а за по-следващата – още 360 млн. Това са 720 млн. лв. допълнително, което ще позволи значително увеличение на възнагражденията и едно изпреварване на средната заплата в страната. Разбира се това увеличение не е единственото условие да увеличим авторитета на учителите. Важно е да им се доверим като професионалисти и да се отнасяме с уважение към тях. Това е бил моят апел към родителите най-вече“, добави Вълчев.

Според него родителите и учителите имат най-важната мисия – да направят децата знаещи, можещи и добри хора. „Само заедно можем да я изпълним. Най-грешното е да покажем, че не уважаваме учителите“, посочи той.

По думите му са предприети няколко мерки заради недостига на учители. „Едната е националната програма „Мотивирани учители“. По нея финансираме обучението за придобиване на педагогическа квалификация от специалисти с висше образование, свързано със съответната дисциплина. Финансираме и придобиването на допълнителна квалификация. Трети модул на програмата е насочен към създаване на корпус от най-добре подготвени учители за работа в най-трудните училища като тези в обособените квартали, както и професионалните гимназии, в които имаме най-голяма концентрация на проблемни ученици. Повишихме финансирането и приема в педагогическите професионални направления. Предоставяме и допълнителни стипендии. Важно е да накараме по-добрите ученици да стават учители“, допълни Вълчев.

„Догодина ще имаме трети допълнителен стимул – ако се включат в педагогическо образование, студентите да получат една още по-значителна стипендия по време на следването“, посочи той.

„Компетентностите, които трябва да се придобият в училищата, са заложени в учебната програма. В нея има много малко изискуеми неща. Най-важната роля на учителя е да мотивира и вдъхнови учениците да учат“, каза още министърът. Според него учителят трябва да планира разпределението на темите. „Важно е съдържанието на това, което се случва. Учителят има свободата да използва метод на обучение, който да провокира децата. Той трябва да ги научи да мислят и да свържат различни знания“ коментира Вълчев.

Ресорът за образованието и науката е ресор за бъдещето, надяваме се България максимално да се възползва от това, заяви Красимир Вълчев.

„Аз съм радостен, че българският еврокомисар ще отговаря за секторите по образование и научните изследвания. Досега двама комисари отговаряха поотделно за научните изследвания и за образованието и културата. Това е изключително голям ресор, бих казал дори смело решение“, посочи Вълчев.

„В първия момент, като прочетох името на ресора, не разбрах, че е толкова голям и не повярвах, че в него се включват и образование, и наука, въпреки че има твърдения, че няма общностна политика особено в областта на научните изследвания“, каза още министърът.

По думите му голяма част от значимите научни изследвания в световен мащаб се извършват благодарение на финансирането от Европейската комисия. „Бюджетът на програмата „Хоризонт Европа“, както се казва наследникът на „Хоризонт 2020“, ще бъде още по-голям. Това, което обсъждахме по време на Българското председателство и във формата на Съвета на министрите на образованието, намира отражение върху националните политики. Миналата година по време на председателството ни например актуализирахме т.нар. препоръка за ключовите компетентности. Те са залегнали в законодателствата на всички европейски страни. Дори да нямаме общностна политика, имаме едни много важни решения – какво ще учат децата, които ще бъдат активни и през 2050 и 2060 година. Важно е на какво трябва да ги подготвим и на какви умения да ги научим. Взехме решение по време на Българското председателство за създаването на Европейското образователно пространство“, заяви той.

Според Вълчев това наистина е ресор за бъдещето. „Надяваме се България максимално да се възползва от това. Особено в областта на научните изследвания голяма част от средствата са концентрирани в по-големите страни. Те са насочени на принципа на върхови постижения – там, където има по-голяма концентрация на учени. Сега този процент от средства, които са за останалите страни, е гарантирано разширен. Предизвикателство към нас е да направим нашите научни организации и висши училища по-свързани и да участват в по-голяма степен в европейската наука. Водим тези разговори и ще предприемем конкретни политики за това. Този ресор е възможност за нас“, допълни той.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички