Визията за цялостна промяна в учебните програми по български език, литература и история обсъди днес министърът на образованието и науката Красимир Вълчев с учени от Института по български език, Института за литература и Института за исторически изследвания на БАН. На срещите присъства и председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, която предложи съдействие от страна на Националната академична мрежа за провеждане на обсъждания по визията за промяна в учебните планове в цялата страна.
Красимир Вълчев припомни, че предстои и промяна в учебния план, с която ще се увеличат часовете по български език и литература, както и тези по математика и природни науки. С малко ще бъдат увеличени и часовете в гимназиален етап по история и география.
„Идеята на промяната, която предвиждаме, е да осигурим на децата по-широка база от знания и умения по хуманитарните и природните науки. По този начин се надяваме да компенсираме слабите резултати, които показват учениците на тестовете за функционална грамотност PISA“, каза Вълчев. Той благодари на учените от Института по български език за съдействието им в обучението на преподаватели по български език, както и за работата им по дигиталния речник БЕРОН. В момента учените надграждат и допълват неговите функции.
В Института за литература учените представиха дейността си по Националната научна програма Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина. „Огромен е интересът към българистиката от страна на млади специализанти от целия свят“, обяви директорът доц. Елка Димитрова. Според писателя чл.-кор. Георги Господинов „българистични центрове от Европа канят за срещи и обсъждания съвременни български автори“. По предложение на министър Вълчев писателят ще се включи в кампания за популяризиране на четенето сред българските ученици.
„Много от учените в Института за исторически изследвания са тясно свързани с проблемите на образованието, тъй като са и преподаватели. Необходими са сериозни промени в учебните програми и ние ще се включим с предложения“, каза директорът проф. Даниел Вачков. Той посочи, че се наблюдава спад в интереса у младите хора към професионално развитие в областта на науката.
„Досегашните вълни на технологичен напредък са водили до нужда от по-специализирани умения. Светът на 21 век обаче ще изисква по-широката база от знания, а бъдещите професии – по-комплексни умения. За това трябва да подготвим учениците“, подчерта той. По думите му чрез промяната в учебните програми е нужно връщане към общите образователни дисциплини и широката хуманитарна основа. Те ще са по-рамкови и базирани повече на компетентности с повече време за затвърждаване на знанията и за формиране на умения.
Програмата за развитие и утвърждаване на българистиката, надграждането на дигиталния правописен речник БЕРОН, инициативи за насърчаването на четено сред учениците, както и привличането на млади учени към БАН, също бяха теми на разговорите с учените от трите института. „Историята и литературата изпълняват най-патриотични цели и трябва да имаме специално отношение към тези дисциплини“, почерта министър Вълчев.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
