Просветна катастрофа или крив компютър?

Не е ясно на какъв принцип се прави подборката на децата, които участват в изследването на PISA
Или как 5000 осмокласници докараха срама на над 50 000 българчета

Наистина ли българските ученици са ударили дъното на ЕС по четене с разбиране? Както и собственото си дъно от 2012 година насам по математика и природни науки. Особено голям е сривът по втория комплекс от предмети като химия, физика, биология, за които просветното министерство напоследък взема мерки да станат привлекателни за децата, поради липсата на инженери и други кадри в тази сфера. Там учениците ни показват небивал срив спрямо минали години, когато по традиция се представяха най-добре.
Според обобщените данни на изследването PISA и по трите показателя 31,9 на сто от учениците ни не достигат минималното второ ниво и на трите теста - тоест разбират само кратки и елементарни текстове, не са в състояние дори да конвертират една валута в друга или да изберат най-удачния между няколко алтернативни маршрута. В общи линии - от изследването излиза, че българската образователна система произвежда предимно хора, следващи инструкции, отколкото такива, които могат да вземат решения.
Изследването се води за особено показателно, защото се прави между 79 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като неизменно на първите места са страни от Азия, както и Финландия. Тази година на челни позиции излиза и Швеция. Специално по функционална грамотност - способност да разбереш и приложиш прочетеното, българските ученици са по-назад от връстниците си с година и половина, тъй като изследването приема, че 40 точки означават изоставане с една учебна година. Осмокласниците, за които българският език не е майчин и не говорят на него вкъщи, пък изостават от своите български връстници с цели две години, съгласно броя на точките. Децата с по-висок социален статус показват по-високи резултати, което се повтаря всяка година, но това може да не се дължи толкова на училищната им подготовка, а на финансовите възможности на родителите им да плащат за частни уроци. Съгласно резултатите от изследването българските деца имат по-малки умения и способност да се справят с живота след завършване на училище. 41,5 на сто от децата ни показват минимална четивна грамотност, като пред нас е и Румъния. Делът на децата, които освен да извличат смисъл от непознат текст, могат да улавят нюанси и детайли, пък е намалял от 3,6 на сто до 2 на сто. По математика децата, които се справят със задачите на най-високо ниво също е леко намалял - от 4,4 на сто до 4 на сто миналата година.
Един от съществените въпроси за PISA обаче е как точно се прави подборката на учениците, които трябва да участват в изследването. Основното изискване е участниците в него да са на 15 години, на колкото се завършва основното образование в повечето страни по света. Затова у нас това са предимно ученици в осми или девети клас - най-вече в осми. Само малко над 5000 деца от випуск над 50 000 участват в изследването, което вероятно създава известна възможност за манипулиране на данните. Запознати с проучването от тази година твърдят, че спадът на резултатите на учениците ни се дължи не толкова на по-слаби знания, а на факта, че в изследването участват повече професионални гимназии, в които много често се влиза с по-нисък успех. Подборката се прави на случаен принцип от компютър, но всъщност тя подбира не просто училището, където тестът ще се състои, а и конкретните ученици, които да участват в него, разказа училищен директор пред "Стандарт". Самият той не знаеше как са подбрани тези деца, но поясни, че ако един ученик например е болен и не може да участва, няма как друг ученик да заеме мястото му и просто тестът се решава от по-малко деца. В училище, където осмите класове са били общо 120 души, подбраните участници са били едва 40. Подборът се прави от Центъра за оценяване на предучилищното и училищно обучение, който е звено към МОН.
Безспорно е, че резултатите на учениците ни много често куцат, но PISA се използва за измерител на знанията на българските ученици и за заклеймяване на тяхната неграмотност на базата на резултатите на само около 5000 или малко повече деца. Отделен е въпросът защо те се подбират предварително и на каква база.