Никола Герогиев беше една от емблемите на българското литературознание. Не владееше интернет. Когато за първи път му показаха мишката на компютъра, попита: "Не е ли смешно да я наричат така?" Събираше десетки студенти на лекциите си, въпреки че не се налагаше да води точно техни лекции. Младите хора искаха да слушат за "Името на розата и на тютюна", защто дотогава бяха чели само схоластични текстове по българско литературознание, които ги оттласкваха от възприемането на литературата. Не като схема, а като код, през който да я разбират.Тези дни Министерството на образованието и науката обяви проект, че се кани да пенсионира 1000 професори. Срещу това висшите училища ще получат пари, и то немалко, за да наемат млади хора, които да растат в йерархията.Как ще се селектират възрастните професори, които трябва да си отидат? Поради непознаване на интернет, какъвто беше случаят с един от най-уважаваните литературоведи? Защото са навършили определена възраст, а бодрата смяна вече чука на прага? Безспорно университетите ще поискат тези пари, но не е ясно кого ще назначат на въпросните длъжности за преподователи. Съвсем наскоро излезе информация, че юрист от даден университет е написал професията си като "адвокад". Като филолог познавам млади хора, които плащат за докторската си степен, и след това настояват да им бъде разяснено кое какво означава. Обезпокоително е, че има и магистрати в сферата на българска филология, които смятат, че освен възвратно, има и безвъзвратно местоимение. Както и да изглежда то.Впрочем последните може и да са прави - академизмът на българското образование се превърна в безвъзвратно местоимение. Преподаватели с високи постижения се превърнаха в прости бройки, които трябва да бъдат съкратени, за да може да се даде път на младостта, все едно какви са нейните качества. Вярно, университетите отчаяно се нуждаят от млади преподаватели, само че онези, които напоследък се ориентират към преподаваталски места, невинаги са на нужното ниво. А вузовете нямат право да избират. Дават им едни пари. Да пенсионират. Да преназначават. Да назначават отчасти неподготвени хора, за да подготвят за пътя към бъдещето още неподготвените ни деца. А за пенсионираните преподаватели има доста възможности - частните университети чакат точно на тях. Когато държавата се отказва от имената си и при това плаща за целта, грехота е да не се възползват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
