Нашата диплома дава сигурна, постоянна и добре платена работа, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ ректорът на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски" проф. д-р инж. Ивайло Копрев
- Разликата в заплатите между професор и асистент стана само 350 лв. Недопустимо е!
- Образованието трябва да е национален приоритет от яслите до университета
- Възпитаниците ни бързо стигат мениджърски позиции и идват в МГУ да изнасят лекции
- Не трябва да ликвидираме въглищните си централи. Няма по-голяма сигурност от собствения ресурс
- Проф. Копрев, правителството отпусна близо 80 млн. лв. за повишаване на заплатите на академичния състав в университетите. Възнагражденията бяха вдигнати с 290 лв. и минималното вече е 2100 лв. Потушава ли тази стъпка напрежението в системата и ще спре ли протестите на висшите училища?
- Засега са преведени 39 млн. лв., които са заложени в бюджета за 2024 г., и те са за осигуряване на минималната работна заплата на асистентите, която от около 1800 лв. става 2100 лв., т.е. увеличението е с 290 лв. В този случай се обезценява трудът на останалите преподаватели - главни асистенти, доценти и професори, защото за тях увеличението не е в тази рамка от 290 лв., а е по-малко. Говориме не за администрацията, а само за преподавателския състав. Затварянето на ножицата между един професор и един асистент достига разликата във възнаграждението да е около 350 лв. Разликата в знанията и уменията обаче е значителна. Не трябва да се забравя, че асистентът всъщност е на срочен трудов договор. Той може да бъде в университета в рамките на известен период от време, да реши, че това не е "неговото" и да си тръгне. Получава се така, че ние инвестираме най-много в асистентите и не толкова в главните асистенти и доцентите, които са гръбнакът на един университет. Личното ми мнение е, че тук е сбъркан моделът. Трябва да се погледне по-глобално картината и да се сложат едни прагове за минималната заплата, а оттам-нататък всеки университет, в зависимост от своите финансови, мениджърски и т.н. възможности, може да надгражда.
- Каква роля изигра намесата на синдикатите?
- Синдикатите търсят социалния ефект. Ние като ректори обаче, освен социалната страна трябва да разглеждаме и глобалната картина. Оказва се, че служителите (непреподавателският състав - бел.ред.) изобщо не съществуват в този правен мир. А те са кръвоносната система на един университет. Това са деканатите, учебните отдели, счетоводството, поддръжката. Ето нашият университет има прекрасен вид, но то е благодарение на усилията на доста хора, които се грижат за това. Напрежението няма как да бъде намалено, докато не се променисегашният модел. Щом се казва, че образованието е национален приоритет, нека го направим истински такъв. При това в широкия смисъл на понятието - от детските ясли до висшето образование. Една от е, че трябва да направим на три години образованието в степен бакалавър, за да може младите хора по-бързо да излизат на пазара на труда. Но ние сме структурирани като образователни институции на четиригодишни периоди: детската градина е 4 години, началното образование е 4 г., основното е 4 г., средното е 4 г., бакалавърската степен във висшето е 4 години. И изведнъж решаваме, че една от тези степени ще я направим 3 години.
- Желанието на държавата да премахне таксите в държавните вузове - то ли преля чашата?
- Това желание на държавата дойде доста неочаквано и не беше обсъдено предварително с нито един ректор, не беше поставяно за разглеждане в нито една комисия, в която участват ректори на университети. Бяха коментирани всякакви промени, свързани с висшето образование, но това специално никога не беше слагано на масата. И какво щеше да стане, ако се бяхме съобразили с това? Сега студентите нямаше да са си плащали таксите, голяма част от университетите щяха да бъдат в недобро финансово състояние и в края на деня тези 150 млн. лв. пак ги няма. Нито един университет не е получил пари.
- Обикновено политиците се аргументират, че това решава два проблема - демографската криза и недостига на кадри.
- Но ние нямаме проблеми с приема на студенти и с демографията, защото имаме повече свободни места отколкото кандидати. Това е всеизвестна истина. Тоест аргументът, че даваме достъп на всички да се образоват е нерелевантен. Друг аргумент - че хората, които нямат финансов ресурс не могат да се образоват - също не е релевантен. Ние сме пример в това отношение. Минно-геоложкият университет е известен с това, че в него влизат деца с най-ниския социален статус, а излизайки отиват на пазара на труда с третата по големина стартова заплата. Имаме филиал в Кърджали, а през последните три години той е пълен на 100 процента. Родопите не са известни като най-богатата част на България. С други думи, след като ние имаме инструмент, с който да привличаме тези деца и на базата на знанията и уменията, които получават още първите дни да ги награждаваме със стипендии, с освобождаване от семестриални такси и др., значи има решение.
- Кои са най-важните неща, които трябва да включва една стратегия за висшето образование?
- Стратегия имаме и тя е приета още 2020-2021 г. Ако държавата смята, че образованието, в частност висшето образование е ключово за нея, тя трябва да инвестира в него. В стратегията пише, че трябва да има три вида университети - научно-изследователски, приложни и образователни. На практика държавата финансира и поглежда само към научно-изследователските. Останалите са неглижирани под една или друга форма. Така че една стратегия трябва да е не за една, две или три години, а за десетилетия напред. Тя трябва да е ясно разписана и всички, независимо кой е на власт, да я изпълняват.
- Не е ли трудно за образованието да се правят толкова дългосрочни стратегии, предвид непрекъснатото усъвършенстване на технологиите и промените, които стават в науката и техниката?
- Не е толкова трудно, защото технологиите се подчиняват на природните закони. Всяко едно дете, всеки един студент трябва да има базовите знания - математика, физика, химия, компютри, литература, философия... Това е база, от която да се тръгне, независимо, че след три или пет години трябва да смениш професията. Но е важно да имаш основните познания. В един технически университет, какъвто е в нашия случай Минно-геоложкият, да се учи етика, да се учи философия. В един университет, който се занимава с хуманитарни науки, да имат базови познания по физика, математика, компютри. Изглежда утопично, но това е моята визия за образование. Когато има поставен ясен и широк фундамент, всеки човек, с лека модификация на ниво магистратура, може да променя професията си.
- Как върви реализацията на кадрите, излизащи от МГУ?
- Преди пет години, когато станах ректор, направих анализ - кога отпадат нашите студенти. Оказа се, че огромен дял от студентите - около 40% - отпадат още в първи курс. Причината бе, че не знаеха за какво са в този университет и какво учат тук. Поканих Съвета на настоятелите, а това са хората, които управляват минерално-суровинната индустрия в България, и ги помолих да направим нашите стажове, платени от тях, още от първи курс. За да може студентите още отначало да видят дали това образование е за тях. Пет години по-късно резултатът е уникално позитивен. В момента имаме по-малко от 10% отпаднали първокурсници. За да се получат нещата, ние се опитваме да убедим нашите студенти, че това е тяхното място. Когато един човек е убеден, че това което учи, което работи, е неговото, то се случва лесно. В материалния свят, в който живеем, най-лесният начин за убеждаване е финансовият. И след като още в първи курс студентът може да отиде на платен летен стаж, да се запознае с процесите, които впоследствие ще изучава, вижда, че има перспектива. Забележете, минерално-суровинната индустрия, за разлика примерно от IT индустрията, е консервативна. Една мина е там, където майката природа е дала полезните изкопаеми. Тя не може да си промени локацията. И ако аз днес завърша МГУ и отида да работя примерно в Етрополе, аз знам, че в следващите 50 години ще мога да се развивам там. Докато една IT фирма днес може да е в един град, утре в друг. Даваме няколко неща на нашите студенти и това го отправям като послание още по време на кандидатстудентската кампания. Първо им даваме възможност да работят във всяка точка на света, защото суровини има навсякъде. Дипломите ни са признати навсякъде по света. А за хората, които пък искат да останат в България и да работят тук, ние даваме възможност да планират следващите 30-50 години от живота си. Гаранцията е, че има сигурна, постоянна и добре платена работа. Работейки в тази посока ние нямаме проблем с изпълнението на приема. Отворихме ветрилото, т.е. всеки може да влезе в МГУ, но тръгнахме по модела "ние произвеждаме качествени хора". 25% от нашите студенти завършват на първа защита. Всички те директно намират работа. Дори има конкуренция между компаниите, които ги търсят. Аз самият, като ректор на МГУ, тази година влязох в конкуренция с фирмите, защото пък аз искам да задържа най-добрите студенти като асистенти.
- Как върви обратната връзка с бизнеса? Достатъчно активни ли са компаниите в насърчаването на излъчването на кадри от университета?
- Много приятен е фактът, че завършвайки МГУ и отивайки на работа в минерално-суровинната индустрия, хората се реализират много бързо и достигат топ мениджърски позиции. След това с огромно удоволствие идват и водят лекции при нас. Именно тази обратна връзка е най-добрата ни реклама. Защото когато един успял 34-35-годишен младеж дойде тук с визията, със знанията си, и започне да води упражнения например, той споделя собствения си опит и това как е решил конкретен проблем. Това остава в съзнанието на студента за дълго време. Едно от огромните ни предимства е, че в минерално-суровинната индустрия мениджърите на големите компании са наши възпитаници и те милеят за университета като за собствения си дом. Емоционално са много по-обвързани с университета и това си личи. Миналата година имахме случай с колега, пристигнал от САЩ, който бе получил награда за най-добър патент за 2023 година. Този човек с такова удоволствие разказваше, че е завършил МГУ. Отдавна е емигрирал от България, но всяка година се връща. Този тип наши посланици е безценен и това се опитваме да възпитаваме непрекъснато в нашите студенти - че сме една общност. Навсякъде по света можеш да срещнеш човек, който е учил в този университет или познава наш възпитаник.
- Зелената сделка на Европейския съюз е огромен проблем за сектора. Как виждате бъдещето на страната ни като спазваща зелената сделка? Какво е бъдещето на въглищните райони?
- Проблемът с въглищните райони е тежък. Всъщност държавата пропусна много време да подготви тези райони. През 2021 г. нашият университет съвместно с Техническия направи разработка, която, ако беше стартирала тогава, към днешна дата вече щяхме да имаме работещи системи за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. Основният проблем, този с въглеродните емисии, щеше да бъде елиминиран. С други думи щеше да отпадне един от аргументите за затваряне на въглищните мини и щяхме да продължим да ползваме нашата единствена стратегическа суровина. Трябва ясно да се каже, че България разполага единствено и само със собствени въглища и каквото и да стане в света, може да произвеждаме ток от наши, а не от външни ресурси. В този аспект аз пледирам за това, че да, ние трябва да преминем към друг тип добив - от газ, солари, вятър и т.н., но под никаква форма не трябва да изоставяме или да ликвидираме въглищните централи във вида, в който те съществуват. Защото няма сигурност по-голяма от тази, че имаш собствен ресурс. Неглижирането на този въпрос през последните три години води до това, че хората, а те са високо квалифицирани, сега ще трябва да бъдат преквалифицирани в несвойствени за тях дейности. Не че е невъзможно. В съвременния свят всеки човек на три или на пет години може да си сменя професията. Това за тях даже е отлична възможност, защото на пазара на труда в момента има остра липса на квалифицирани кадри. Но ние трябва да оставим един сегмент, който във всеки момент да може да бъде рестартиран, както правят в Германия, в Полша.
Зелената сделка не е нещо ново или непознато. Минните компании се търгуват на борсите и колкото по-зелени са, толкова по-високо са оценени акциите им.
- Може би бъдещето е в редките минерали? Непрекъснато растат цените на метали като злато, литий, мед?
- Ясно е, че въглищните райони вървят към затихване, т.е. ако са добивали 10-20-30 млн. тона въглища на година, сега ще добиват 3-5-10 млн., колкото да поддържат този резерв. Но има и друга гледна точка по отношение на въглищата. Досега ние ги ползваме само за гориво. Нека бръкнем в тях и видим какво още има. Кое е ценното в момента? Редките метали. С голяма степен на достоверност мога да кажа, че в тези въглища има "интересни" метали или други минерали, които биха били полезни за бъдещото развитие. Нека не декларираме, че проблемът е ужасен и няма решение, а да търсим варианти за решение. Пак казвам, да, няма да добивате 3 млн., ще добивате 3000, но има ли заетост на хора? Има. Има ли добавена стойност? Има. Както има и полза за обществото, както има и печалба за компанията, която ще инвестира. Единственият проблем е, че някой трябва да постави въпроса на масата, да има държавна воля за подкрепа на процеса. Ако България иска да се развива като индустриална държава, тя трябва да има свой каталог на възможностите. Много хора казват, че ако сега добиваме полезни изкопаеми, няма да останат за нашите деца. Това не е вярно. Примерът е в историята. Преди 3000 години са намирали къс злато и това е било голям успех. Преди 300 години са се радвали на малки късчета злато. Сега злато се намира в огромен къс скала, от който вадим примерно само един грам. Технологиите са се развили и можем отново рентабилно да добиваме суровините.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
