Проф. Галин Иванов, зам.-ректор по научната и международната дейност
- Проф. Иванов, тази година Университетът по хранителни технологии чества своята 70-та годишнина. Как се разви науката за храните? 
- Да, цялата година е изпъстрена с различни събития по повод 70-та годишнина, кулминацията на тържествата е на 30 май в гранд хотел "Пловдив". Те започват с международен научен симпозиум, защото науката за храните винаги е била и ще бъде актуална тема в обществото, тъй като е пряко свързана с качеството на живот и здравето на човека.
В последните няколко години "перфектната буря" от кризи, пред които се изправихме (световна пандемия, военен конфликт, климатични промени и т.н.), категорично показа важността на устойчивите вериги за доставки на храни като елемент на националната сигурност. Във връзка с това нараства ролята на Университета по хранителни технологии като научноизследователски център, предлагащ иновативни решения за проблемите пред хранителния сектор, свързани с устойчивостта на производството и неговата адаптация към климатичните промени, продоволствената сигурност и дигиталната трансформация.
- Кои са традициите в науката, които учените следват, търсейки решения пред новите предизвикателства?
- В научното know-how на Университета са съхранени богатите традиции на няколко поколения учени и преподаватели, положили основите на направления не само в българската, но и в световната хранителна индустрия.
Ще посоча някои емблематични примери: В началото на 60-те години на 20-ти век проф. Тоню Гиргинов създава оригинална технология за поточно производство на българско кисело мляко. В Япония и досега се произвежда българско кисело мляко по неговата технология. Първоначално след появата на продукта на всяка опаковка, произведена в Япония, стои етикет със саморъчния подпис на проф. Гиргинов. Изключителните права за производство на българско кисело мляко получават още немска, швейцарска и южнокорейска фирма. Новата технология е внедрена и в други държави – Финландия, Кипър, Австрия, Испания, Индонезия. На практика, това е продължение на делото на д-р Стамен Григоров, който през 1905 г., като студент в Женева, открива Lactobacillus bulgaricus ‒ българската пръчица, причинител на подквасването.
Традициите на млекарската наука в България са достойно продължени от следващите поколения изследователи в Университета по хранителни технологии, сред които е акад. Мария Балтаджиева. Тя е един от най-отличилите се учени на Университета; създала е огромен брой нови технологии за млечни продукти. През периода 2006-2015 г. екипът на акад. Балтаджиева изолира и характеризира нов щам на Lactobacillus bulgaricus с широк спектър на приложение. Здравните ефекти на щама са доказани чрез множество клинични изследвания, с включени над 2500 индивида, в медицински лаборатории в България, Испания, Русия и Германия. Получените резултати са защитени с Европейски патент. На база на изследванията са разработени серия пробиотични продукти.
Важна отговорност на академичното ръководство на УХТ е запазването на тези традиции в преподаването и науката. Наскоро на името на акад. Мария Балтаджиева беше учредена ежегодна стипендия, която ще бъде присъждана на студент от УХТ за постигнати високи резултати в учебната и научноизследователската дейност.
Стъпвайки върху традициите, съвременното поколение изследователи в УХТ предлага решения за новите предизвикателства пред хранителния сектор в България. Между традициите и иновациите винаги е стоял ентусиазмът на настоящото поколение изследователи и особено на младите учени. Това е естественият порив на човешката душа за изследване на непознатото и достигането на нови върхове в познанието. Тази е силата, която е в основата на развитието на всеки един университет.
- Превърна ли се вече УХТ в smart университет и какво още има да се свърши в тази посока?
- Живеем във време на големи трансформации, които засягат всички сфери на човешката дейност. Дигиталните технологии в голяма степен промениха моделите на общуване и обучение. Това е ново предизвикателство пред университетското образование. Съвременните студенти се нуждаят от нови подходи в обучението, предоставящи по-голяма интерактивност и гъвкавост в представянето на информацията. Това е причината дигитализацията на процесите в Университета да бъде изведена като приоритет в мандатната програма на настоящото ръководство.
Тези усилия трябва да продължат във времето, за да се постигне ефективна трансформация. От друга страна, спецификата на учебната и научноизследователската дейност на УХТ предполага засилено практическо обучение на студентите в модерно оборудвани учебни и научни лаборатории, както и учебно-производствени комплекси. Ролята на академичното ръководство е да намери разумния баланс между традиционните подходи в обучението и навлизането на новите дигитални технологии.
- Освен дигитализацията какво друго ще направи УХТ модерен европейски университет?
- Ситуирането на УХТ в Пловдив не е случайно. Освен че е един от най-старите градове в Европа, той е и център на хранителната и винарската индустрия в България. Можем да кажем, че Пловдив е еквивалентът на Парма от италианската долина на храните!
В последните години бяха положени много усилия за повишаване на международната разпознаваемост на УХТ и неговото интегриране в европейските университетски мрежи. Съвсем наскоро Университетът по хранителни технологии бе утвърден за официален партньор за България на Европейската мрежа на винарските университети (EMaVE Vinifera). Мисля, че това е посоката за бъдещото развитие на УХТ, която ще позволи трансформирането му в модерен европейски университет, осигуряващ високо качество на обучението и научните изследвания; спокойствие, сигурност и мотивираща среда за академичното израстване на преподавателите; трамплин за успешна професионална и житейска реализация на завършилите студенти.
- Кои са най-важните международни проекти, по които се работи в момента в УХТ?
Безспорно най-значимият е новата магистърска програма "Технология на виното и напитките на винена основа". Тя е пилотен проект под егидата на Международната организация по лозата и виното (OIV). За нейното въвеждане, инициатор за което беше ректорът проф. д-р Пламен Моллов, 3 години активно работи целият екип на УХТ. Усилията ни бяха оценени по достойнство и ние спечелихме шанса да водим обучението по тази магистратура. Така УХТ става третият университет в света, след l’Institut Agro Montpellier (Франция) и UC Davis (САЩ), предлагащ програма съм сертификат от OIV. Така Международната организация по лозата и виното постави УХТ на световната карта на престижните академични винарски центрове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
