Библиотеките трябва да се превърнат в кътове за насърчаване на мисленето
Ще стартираме нов тип програми за задържане на човешкия капитал в България, казва служебният министър на образованието проф. Галин Цоков в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Проф. Цоков, държавата отпусна близо 80 млн. лв. за повишаване на заплатите в университетите, но въпреки това протестите във висшите учебни заведения продължиха. Как ще бъде потушено напрежението?
- В резултат на конструктивните разговори с представителите на Съвета на ректорите и синдикатите служебният кабинет осигури тези пари. Това ще даде възможност заплащането на всеки преподавател да се повиши с 290 лв., а на най-ниската академична длъжност в държавните висши училища ще нарасне от 1 810 лв. на 2 100 лв. Повишението обхвана 33 държавни висши училища и ще важи със задна дата. От тези 80 млн. лв. се осигуриха и средства за нарастване на заплащането на административния персонал и научно-изследователския състав в университетите с 12%. Около 7,5 млн. лв. ще бъдат разпределени за увеличаване на докторантските стипендии.
Разбира се, това не е достатъчно - и като министър на образованието, а и като университетски преподавател аз искам да видим много по-сериозни стъпки за подкрепа на средствата и за висшето образование, а и за научните изследвания. Същевременно обаче трябва да сме наясно, че
бюджетът има определени възможности
а и ние като служебен кабинет сме ограничени в стъпките и действията, които можем да предприемем. За мен е много категоричен знак и че всички политически партии декларираха, че висшето образование и изпълнението на закона в частта за гарантиране на заплатите на университетските преподаватели ще бъде изпълнено в цялост.
- На 24 май отбелязахте, че българското висше образование направи много добър преход от гледна точка на реализация и кариерно развитие на младите. Кога ще видим обаче български университет в топ 100 на най-добрите университети в света?
- И в момента българските университети дават едно много високо ниво на придобити знания и компетентности у младите хора. Това се потвърждава и от тазгодишната Рейтингова система на висшите училища, която вече има 13 издания, и е много успешен и утвърден инструмент за кариерно ориентиране на учениците, които се обучават за придобиване на средно образование у нас. Данните от нея се обновяват ежегодно и се използват и за формиране на управленски решения, и на публични политики в сферата на висшето образование. Тази година се отбелязаха редица положителни тенденции. Сериозно намалява броят на безработните висшисти у нас, като в някои специалности е под 1 процент. Увеличава се и доходът на завършилите студенти. За някои специалности той е 4000 лева, а в други - 6000 лева.
Повишава се броят на чуждестранните студенти
и публикациите на българските учени в международните бази данни, което показва, че нашите висши училища стават все по-конкурентноспособни на най-добрите в света.
Ето защо няма да съм изненадан, ако съвсем скоро не един, а повече български университети попадат на още по-челни места в световните класации на най-добрите висши училища.
По отношение на висшето образование е важно да се отбележи, че МОН ще стартира два нови проекта. Първият е за изграждане на цялостна информационна система, свързана с Националната агенция за оценяване и акредитация и висшите училища, като целта е да се постигне по-бързо придвижване на актуална информация по отношение на работата и регистрите. Вторият проект е продължение на този за студентски практики с много важен модул, уреждащ дуалното обучение в българското висше образование. Това е една неизползвана възможност да се свържем с пазара на труда и работодателите и се надявам, че всички университети ще бъдат включени в този проект.
- Добра ли е връзката бизнес - наука? Търсят ли компаниите университетите за иновации?
- Въпреки, че бе направено много в областта на научните изследвания и иновациите през последните няколко години, усилията ни продължават да са насочени към развитие и модернизиране на системата на висшето образование и научните изследвания,
повишаване общественото доверие към науката
привличане и задържане на млади и водещи учени в България.
Приетият наскоро от Народното събрание нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите урежда принципите, механизмите и инструментите за формиране и провеждане на държавната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите, както и обществените отношения, свързани с научноизследователската и иновационната дейност. В закона са включени разпоредби, насочени към подобряване на управлението и функционирането на националната екосистема - както организационни, така и изпълнителни. Това ще спомогне за подобряване на координацията между отделните секторни политики, като предложи действащ механизъм за съгласуваност при създаването и прилагането на обща политика за насърчаване на научните изследвания и на иновациите въз основата на регламентирани функционални взаимоотношения между институциите. Чрез него се създадат работещи условия за усилване на връзката бизнес - наука.
Предприети бяха редица конкретни мерки, в изпълнението на които участват висшите училища и научните организации в страната - изпълняват се национални програми в приоритетни за обществото научни области,
програми за стимулиране на младите учени
и постдокторантите, изграждат се и се модернизират научните инфраструктури от Националната пътна карта за научна инфраструктура, сред които и Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност. Всичко това е с основна цел да окаже благоприятно влияние и на бизнеса посредством достъп до най-новите научни постижения, трансфер на технологии, възможности за висококачествени консултантски услуги и достъп до съвременна научноизследователска инфраструктура.
В Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) също са предвидени мерки са насърчаване на връзката между бизнеса и академичните среди. В изпълнение Програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации на НПВУ се създава на модел на мрежа от изследователски висши училища в подкрепа на индустрията и обществото. За целта всеки университет трябва да изпълни четиригодишна стратегическа научноизследователска и иновационна програма за развитие. Целта на инвестицията е висшите училища да повишат още повече качеството на своята научноизследователска дейност, да ускорят трансфера на технологии и да подобрят взаимодействието си с бизнеса. По-конкретно чрез политиката за финансиране, основано на резултати, ще се създадат условия за привличане на частни инвестиции в научни изследвания и иновации, като по този начин университетите ще участват активно в създаването на висока добавена стойност на българската икономика. За повишаване на иновационния капацитет на Българската академия на науките
в сферата на зелените и цифровите технологии
се предвижда създаване на инструменти за ефективна връзка между БАН и бизнеса с оглед ускорено прилагане на иновации в икономиката и трансформацията ? в икономика на знанието. Ще се създадат иновационни продукти и решения от научни колективи на БАН в отговор на конкретни заявки от страна на бизнеса, свързани със зеления преход, както и устойчиви дългосрочни връзки с бизнеса в областта на зелените и цифрови технологии посредством съвместни докторантури. Чрез защита на интелектуалната собственост на БАН в областта на зелените и цифровите технологии ще се улесни комерсиализацията на научните резултати.
С цел засилване капацитета на научните изследвания и насърчаване връзката между науката и бизнеса са предвидени и различни интервенции в "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация". Програмата е основният инструмент за постигане на интелигентна трансформация на българската икономика чрез инвестиции в научните изследвания и иновациите. По програмата се осигуряват средства за пълен цикъл на разработването и внедряването на конкретни научни разработки с ясно дефиниран икономически и/или обществен ефект. Също така ще се изгради свързаност чрез създаване на дигитални платформи за сътрудничество между основните участници в екосистемата за обмен на знания и информация, както и ще бъде дадена възможност за насърчаване на пазарната ориентация и бизнес уменията в публичните висши училища и научни организации, провеждащи научни изследвания. Ще се осигури подкрепа за мобилност на изследователите и бизнеса с целта скъсяване на пътя на знанието от научната сфера към индустриалната и намирането на гъвкави и непосредствени механизми за устойчивост на това партньорство. Предвидените ваучерни схеми за малки и средни предприятия ще насърчат сътрудничеството и използването на потенциала в Центровете за върхови постижения, Центровете за компетентност, обектите от Националната пътна карта за научна инфраструктура и други научноизследователски организации и висши училища. Изградените лаборатории и закупеното високотехнологично оборудване създават предпоставки за работа в партньорство между висши училища, научни организации и водещи бизнес организации в страната с по-ясни и
прозрачни правила за ползване на услуги
включително достъп до инфраструктурата. Още повече, че като асоциирани партньори в консорциумите са включени представители на компании, работещи в съответния сектор. Схемите ще осъществят връзката между секторите академия-бизнес с цел да подпомогнат предприятията в тяхното развитие, проучване на нови възможности или разрешаване на конкретни технологични или бизнес-предизвикателства.
Не мога да не отбележа един положителен пример за партньорство между държавата, научните среди и бизнеса - Институтът INSAIT. Той е първият по рода си в Източна Европа институт за изследвания в областта на компютърните науки на световно ниво. Създаден е по модела на най-силните изследователски центрове в света като MIT в САЩ, Technion в Израел, швейцарските ETH Zurich и EPFL и други. Подобно на топ университетите по света INSAIT обхваща широк спектър от дейности - изследвания на световно ниво, образователни програми, създаване на дълбоко-технологични стартъпи, работа с водещи R&D центрове и компании и др.
Ще продължим и занапред да инвестираме в научна инфраструктура, в националния човешки потенциал, в специфични програми за научни изследвания и иновации и да подкрепяме международното сътрудничество в областта на науката и иновациите.
Продължава и подкрепата на участието на българските учени, иноватори и организации в проекти на Рамковата програма на ЕС "Хоризонт Европа", тъй като това е основен инструмент за предоставяне на
решения за справяне с глобалните предизвикателства
Вярваме, че с всички тези мерки ще се развитие продуктивна бизнес среда и конкурентен пазар за трансфер на технологии и за комерсиализация на резултатите от научните изследвания.
- Започва кандидатстудентската кампания. Следващата учебна година ще е първата, в която по Ваше предложение студентите и докторантите държавна поръчка ще бъдат освободени от такса. Казахте, че това е мярка за преодоляване на демографската криза. Какви са очакванията Ви?
- Проектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, с който се предлагаше отпадане на таксите за студенти и докторанти, обучаващи се на места по държавна поръчка, беше внесен за разглеждане от 49-тото Народно събрание, но той не бе подкрепен на първо четене в ресорната комисия. По-тревожно за мен е обаче, че Министерството на финансите публично декларира, че няма осигурени средства в бюджета за реализиране на тази мярка. Мисля, че общественото обсъждане и всички изразени мнения ясно показаха, че това предложение не може да остане в този си вид. Затова оттук нататък може да се мисли за по-гъвкави механизми за подкрепа на студенти или отделни направления. Тук трябва да допълним, че някои професионални направления и специалности
и към момента са освободени от такси
Ежегодно МОН утвърждава броя на приеманите за обучение студенти, съобразно приоритетните професионални направления и защитени специалности, за които има повишено търсене от пазара на труда. Сред освободените от такси направления тази академична година са Педагогика на обучението по Религия и теология, Математика, Физически науки, Химически науки, Химични технологии, Енергетика, Материали и материалознание. Освен това всяка година МОН предлага и списък на работодателите, които да имат право да сключват договори с висшето училище и студенти, които желаят да работят, както и списък на специалностите, за обучението, по които се осигуряват средства от държавния бюджет. За целта компетентните министерства и работодателските организации определят предпочитани специалности и висши училища за сключване на договор със студенти за упражняване на специалността. При сключване на договор студентът се освобождава от такса за обучение и се задължава да упражнява професията при избрания работодател за период от минимум пет години.
- МОН е партньор в кампанията на "Стандарт" Демографското бъдеще на България. Какви други мерки за преодоляване на негативните тенденции предвиждате?
- Мисля, че ролята на МОН е много важна в политиките, свързани с демографското бъдеще на страната. Защото колкото по-добро и достъпно образование имаме, колкото по-добра грижа за децата предоставят детските градини и яслите, толкова повече семейства ще изберат да отгледат своите деца тук. Така, че образованието има много важни задачи и има какво още да направим в тази сфера. Тук не трябва да забравяме и уязвимите групи. Защото задълбочаващите се социални неравенства и миграционните процеси в глобален план затрудняват включването на определени групи в образование и активното им участие в пазара на труда. В България са налице социално-икономически, демографски и други бариери пред образованието. Затова образователната система търси устойчиви и ефективни решения за успешно включване и
трайно приобщаване на всяко дете и ученик
независимо от регионалните особености, социално-икономическия статус на семейството. Например, в България действа Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. В резултат на работата по него върнатите и задържани деца и ученици в образователната система в резултат на действията на екипите за обхват до началото на втория учебен срок на учебната 2023/2024 година са 15 918. От началото на функциониране на Механизма (2017 г.) до момента екипите за обхват са върнали обратно в училище и детска градина над 62 хил. деца.
Все по-голямо предизвикателство е да осигурим достъп до образование в отдалечени и малки населени места. А същевременно това е единственият начин да запазим живи и най-малките населени места и да се надяваме да поставим основата за обръщане на тенденциите и тяхното постепенно оживяване. Затова и МОН определя т. нар. защитени и средищни образователни институции. За настоящата учебна 2023/2024 година те са общо 956 средищни институции - 196 детски градини и 718 училища от 660 населени места. По данни на регионалните управления на образованието към началото на учебната 2023/2024 година в тях се обучават общо 18 284 деца и 169 197 ученици. Също така са одобрени общо 264 защитени институции - 80 защитени детски градини и 158 защитени училища, от 158 населени места. По данни на РУО към началото на учебната година
в тях се обучават общо 3 082 деца
в задължителна предучилищна възраст и 12 607 ученици.
През учебната 2023/2024 година е осигурен безплатен транспорт за 5 470 деца в задължителна предучилищна възраст и 87 079 ученици от I до XII клас включително.
Със Закона за предучилищното и училищното образование е уредено правото на педагогическите специалисти, които работят в населено място извън местоживеенето си, да бъдат възстановявани разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата им и обратно или за наем по месторабота.
- По данни на Националната статистика от края на април в момента 1 милион българи нито работят, нито учат, нито са в бюрата по труда. Половината от тях са млади хора. Какви са политиките на МОН съвместно със социалното министерство за прилагане на програми за преквалификация и допълнително обучение, които да привлекат тези хора отново към активния начин на живот?
- Една професия трябва да дава посока, но и да има гъвкавост за работа според възможностите и заложбите. Ето защо МОН планира да прави ежегодни проследявания на реализацията на завършилите средно образование ученици, за да може да се взимат адекватни решения, когато се структурира процесът на квалификация.
За да стане професионалното образование и обучение по гъвкаво и адаптивно направихме важни изменения в Закона. С тях въведохме обучение за достигане на отделни единици резултати от ученето, включени в държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по професия, с оглед на натрупването или трансфера им в процеса на придобиване на квалификация по професията и улесняване на достъпа до пазара на труда. Дадохме възможност да се валидират достигнати отделни единици резултати от ученето, получени чрез неформално обучение учене, както за натрупване и трансфер на единици резултати от ученето в професионалното образование и в професионалното обучение.
За да бъдат въведени на практика промените в Закона за професионалното образование и обучение през март
стартира работата на 20-те секторни съвета
на уменията, които заедно с МОН, ще разработят нов Списък на професиите за професионално образование и обучение. Секторните съвети са изцяло нов инструмент за България и са част от цялостната политика на МОН за модернизация в тази сфера. Те са създадени в рамките на проект "Модернизиране на професионалното образование и обучение", изпълняван по Програма "Образование" 2021 - 2027, съфинансирана от ЕС. Бизнесът, заедно с училищата и всички партньори работят заедно за създаване на по-тясна връзка на професионалното образование с пазара на труда. В състава на съветите са привлечени близо 180 представители на бизнеса, преподаватели във висши училища, директори, учители по професионална подготовка, представители на работодателски и браншови организации, както и на центрове, които обучават по професии. Очакваме да има по-широк профил в подготовката на учениците, а в новите професии да имаме и надграждане на степените на професионална квалификация. В партньорство с Министерството на труда и социалната политика МОН изпълнява Програма за уменията, насочена към популяризиране на работещи модели за увеличаване на участието на възрастни в ученето, повишаване на осведомеността относно политиките и инструментите на ЕС, валидирането на знания, умения и компетентности. Дейностите по проекта са насочени към работодателите и браншовите асоциации за насърчаване на валидирането и ученето на работното място и към институциите на пазара на труда за разпространение на
работещи методи в кариерното консултиране
управлението на индивидуални обучителни пътеки, мотивацията за обучение и последваща заетост.
Заедно с ОИСР и министерствата на труда и социалната политика, икономиката и индустрията, иновациите и растежа, социални партньори е разработен доклад за уменията в България с препоръки за развитие. Очертани са четири приоритета: подобряване на уменията на младежите, възрастните, ефективно използване на уменията на пазара на труда и на работното място, подобряване на управлението на системата за уменията. Предстои да бъде разработен план за действие за развитие на уменията в България, индикаторна рамка и комуникационни подходи за популяризиране значимостта на уменията с включването на всички заинтересовани страни.
- Придобиването на знания чрез преживяване извън училището, в реална среда, е един от приоритетите на МОН, за реализацията на който е програма "България - образователни маршрути". Какви резултати отбелязва тя?
- Над 400 училища от страната и чужбина участваха през миналата година в националната програма. Близо 30 000 участници имаха възможност да посетят знакови места в България. Те имаха възможност да затвърдят знанията и уменията, получени в училище, чрез наблюдения, проучване и преживяване в реална среда в различни образователни маршрути по съответните направления. А това са
история и археология, география и икономика
биология, природни науки и екология, изкуства, архитектура и литература, етнография, фолклор и занаяти. Само чрез преживяване може да се затвърди и засили интересът на децата да научават повече за дадено събитие или природен феномен.
Посещенията на културно-исторически забележителности, музеи, манастири и знакови храмове, занаятчийски работилници, включването в образователни игри и беседи с изявени личности и специалисти помага на младите хора да опознаят българските традиции и култура, да укрепят своето национално самосъзнание и самочувствие. Тези дейности са много ценни и за още нещо - те се учат да общуват и работят в екип. Много важно е, че при тези посещения се подобрява социалният и здравословният начин на живот на учениците, възпитават се в толерантност, екологична култура, естетическо чувство и т.н. У тях се формира и отношение към паметниците, които са белег за историческата ни гордост и културно наследство. Особено полезно е това за децата от българските неделни училища, които са родени в чужбина и сега посещават страната ни. В МОН имахме среща с такива групи и децата разказваха с вълнение впечатленията си от видяното - не само паметници,
но и от българската природа, от българската кухня също
Оценка за това колко е полезна програмата е огромният интерес от училищата за включване пред 2024 година. На 25 май приключи кандидатстването на училищата от страната за организиране на образователни маршрути през тази година и предстои да обявим списък с училища за участие, които ще осъществяват своите образователни маршрути до юни 2025 година. Като целта на програмата (близо 15 млн. лева е общият бюджет) е да се осигури възможност колкото се може повече ученици и училища да се включат. Затова един ученик ще може да бъде включен само в една група, както условието включените да не са участвали предишната година. За да участват повече ученици.
- В училищата вече е поколение, което трудно чете. Предпочита да гледа клипове. Как образователната система ще бъде адаптирана, за да развива знанията и уменията на тези деца?
- Социалната среда оказва силно влияние на представянето на учениците. От изследването PISA стана ясно, че учениците, в чиито домове има повече от 16 книги, показват по-високи резултати и по четене с разбиране, и по математика, и по природни науки. Заедно с това се установява, че около 46% от българските ученици се разсейват с дигитални устройства в клас. Значително спада и процентът на задържане на вниманието на нашите ученици. В следващите години ще се работи целенасочено за това българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания. Тогава ще се повишат и резултатите при следващото изследване на PISА през 2025 г., и тези от нашите външни оценявания. В началото на тази година работна група от учители, директори, университетски преподаватели, експерти от МОН и представители на работодателските организации в системата на образованието стартира разработване на визия за нов тип учебни програми, насочени към изграждане на компетентности и умения за живота сред учениците. И сега в нашето законодателство има текст, че учебните програми са компетентностно ориентирани. Необходимо е обаче ние да ги преструктурираме на базата на определени принципи,
за да ги направим по-рамкови и по-адаптивни
В дългосрочен план това ще повиши не само представянето на българските ученици на изследвания от типа на PISA, но и ще ги подготви много по-добре за живота и за реализацията им на пазара на труда. Това ще е дълъг процес, който трябва да се основава на традициите в българската система. Затова и първата ни задача е да се изготви документ, който описва структурата и принципите, на които ще са конструирани новите учебни програми. Целта е те да бъдат основа на едно по-практично образование, насочено към постигане на цели за изграждане на умения, а не само за възпроизвеждане на знания. Целта е и те да отговарят на съвременните изисквания и да допринасят за задържането на човешкия капитал в България. Част от текстовете, които бъдат представени като визия, ще могат да влязат и като промени в Закона за предучилищното и училищно образование, но след преминаване през максимално широко обществено обсъждане. За разработването на концепцията може да се използва и външна техническа помощ от Европейската комисия. Важно е да се отбележи, че МОН има редица дейности, програми и инициативи за стимулиране на четеното още от ранна детска възраст. Ще спомена два примера. В над 50 детски градини бе приложена педагогическа практика "Утринна приказка". Процесът на разработване и прилагане на практиката се осъществи в продължение на четири последователни учебни години, като започна с разработването на модел за първа възрастова група и с всяка следваща година беше допълвана с модел за следващата възрастова група. Педагогическата практика е оценена като много ефективна, както от педагозите, така и от родителите. В допълнение
ежедневното четене на приказки обогатява
речника на децата (което е особено важно и за тези, за които българският език не е майчин), развива въображението и мисленето, както и допринася за емоционалното им развитие. За поредна година училищата проявяват интерес и към създаването или обновяването на училищни библиотеки или кътове за четене и провеждане на инициативи в тях по Национална програма "Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда". Освен обновяване с нова литература и подходящи мебели образователните институции са организирали изложби на рисунки по художествени произведения, годишнини на бележити личности в българската литература и култура, драматизации на любими приказки и стихотворения, беседи по актуални за учениците теми и др. Целта е библиотеките и кътовете за четене да се превърнат в места за насърчаване мисленето, въображението и творчеството, като част от учебния процес. Училищата с нови училищни библиотеки или кътове за четене са 331, а проведените в тях инициативи, които също се финансират по програмата, са 1 233. С нова национална програма на Министерството на образованието и науката ще бъдат инвестирани 10 млн. лева в модернизация на университетските библиотеки. Програмата дава възможност да се осигури съвременно оборудване, да се изградят нови пространства, както и да се подобри съществуващата материално-техническа база. Средствата могат да бъдат вложени в закупуване на специализирана литература, осигуряване на по-лесен достъп до нея, изграждане на дигитални колекции, създаване на институционални хранилища, внедряване на софтуер за обработка и др. Приетата от правителството НП "Модернизация на библиотеките в 33 държавни висши училища" ще се изпълнява в рамките на три години. Очаква се за този период над 150 000 студенти и докторанти да бъдат подпомогнати в своето обучение и научно развитие.
- Заявихте, че образователната система трябва да се подготви за матури на електронни устройства и дигитализация на изпитния процес. Кога да очакваме електронни матури и как ще се провеждат те?
- Нашата образователна система постепенно трябва да се подготви за това, защото тогава ще се избегнат много технически грешки. Това обаче не бива да е индивидуално решение на някой министър или поредната реформа от днес за утре.
Трябва да е плод на широк обществен диалог
и чрез плавен преход. Например да се експериментира чрез пробни матури, да се дискутира с родителите, да се обучат и чуят учителите и директорите. Все пак ние имаме вече традиции, на които да стъпим в тази посока. Например от тази година матурата по информационни технологии се провежда изцяло на лаптопи, като за да се подготви системата за тази стъпка през първите две години тестовата част беше на хартия, а практическите задачи на електронни устройства. Така че за мен това е бъдещето, но то трябва да е плод на еволюция и подобна промяна да лежи на подкрепата на родители, учители, директори и не на последно място - на самите ученици. Ключов е и въпросът за гарантиране на сигурността, който не трябва да се подценява в никой етап на подобна промяна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
