Доброто образование е мярка за борба с демографската криза
През тази учебна година 481 ученици от 8 до 12 клас се обучават по професията "Програмист на изкуствен интелект", казва министърът на образованието проф. Галин Цоков в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Проф. Цоков, с промените в Конституцията науката, образованието и културата са национални ценности. Каква е програмата на МОН за реализирането им?
-Образованието винаги е било национален приоритет, а с последните промени в Конституцията на Република България е обявено и за национална ценност. Това някак мина без да предизвика сериозно внимание, но е не просто едно изречение в основния ни закон. Това е приоритет за държавата, който сме мотивирани да изпълним със смисъл. Затова правителството и Министерството на образованието и науката предприемат последователни стъпки за осигуряване на достъпно, всеобхватно и качествено образование за всички български граждани.
Със законодателните промени от началото на 2022 г. в подкрепа на родителите и на достъпа до ранно детско развитие детските градини станаха безплатни. Училищното образование в държавните и общинските училища винаги е било безплатно за учениците. В момента безплатни са учебниците от т до Vтт клас, а от следващата учебна година това ще стане и с тези за гимназиалния етап - VттI - Хтт клас. Така от следващата 2024/2025 учебна година учебниците и познавателните книжки за всички деца и ученици от т до Хтт клас ще бъдат безплатни.
Заедно с това всяка година се повишават и заплатите на учителите и специалистите в системата на образованието. Целта на всички тези промени е да се повиши достъпът до качествено образование за всеки. Важно е да подчертаем, че това не са социални мерки, за да направим услугата безплатна за населението. Това е национален приоритет. Можем дори да го разглеждаме и като мярка за борба с демографската криза. Защото в историята именно образованието и духовността са ни запазвали като нация и сме уверени, че днес именно те могат да ни върнат към растежа.
Продължение на тази политика е отпадането на таксите за обучение във висшите училища за студентите държавна поръчка, което в момента е обект на обществено обсъждане.
- Правите голяма промяна във висшето образование - безплатно обучение на студентите и докторанти държавна поръчка. Какви цели иска да постигне МОН с това решение?
-Отпадането на таксите ще улесни достъпа до висше образование на всички български граждани, независимо от техния социален статус и финансови възможности.
Както споменах, мярката подпомага и борбата на правителството с демографската криза. В момента се наблюдава значителна разлика между таксите за отделни специалности и в различните висши училища, което възпрепятства равномерното разпределение на студентите на териториален принцип и е причина за недостига на специалисти по някои специалности за сметка на излишъка в други. Благодарение на знанията и уменията, които младежите ще придобият, ще допринесат и за икономическото развитие на региона, от който са. Редица европейски държави предлагат възможност за безплатно висше образование, с което привличат част от българските гимназисти. Премахване на таксите за обучение в държавните висши училища би ги направило по-привлекателни за тези кандидат-студенти, които се колебаят дали да продължат своето образование и житейски път в чужбина, или в България. С отпадането изцяло на таксите за докторанти повече млади хора биха избрали да се развиват в сферата на науката и да градят академична кариера.
- Ректори се обявиха против тази идея. Защо? Как ще ги убедите, че мярката е ефективна?
- Ние ще чуем всички мнения в хода на общественото обсъждане. Висшите училища няма да бъдат ощетени финансово от отпадането на таксите. Мярката се планира да влезе в сила още през втория семестър на тази академична година. В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта е разписана разпоредба, уреждаща компенсирането на държавните висши училища и научни организации със средства от държавния бюджет за намаления размер на приходите от такси, вследствие отпадането им за студентите и докторантите, приети по държавен план прием. Тези средства ще бъдат осигурени за втория семестър на тази академична година. Важно е да се отбележи, че това не е еднократен акт, а началото на процес, който ще продължи в следващите години.
Механизмът за определяне на държавния план-прием във висшите училища е нормативно установен с акт на Министерския съвет и размерът на държавния бюджет за съответната година не е сред критериите, по които той се определя. Още повече, че образованието е приоритетен за страната отрасъл, от който не би следвало да се правят икономии.
- И сега статистиката сочи, че свободните места са почти колкото кандидат-студентите. Много или малко са университетите у нас, предвид мнението на мнозина експерти, че трябва да се промени моделът "парите следват броя на студентите"?
- Броят на университетите не е толкова важен, колкото качеството на обучението, което те предлагат и реализацията на завършилите. Високото ниво на българските университети е ясно отчетено в Рейтинговата система на висшите училища в България. Тя показва няколко трайни положителни тенденции: рекордно ниска безработица в сравнение с предходните 5 години при завършилите висше образование, увеличаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища, повишаване броя на чуждестранните студенти у нас.
Самият план-прием в държавните висши училища се утвърждава от Министерския съвет. Това става след като МОН направи разчети за определяне на оптимален общ брой на приеманите студенти и докторанти, за които държавата осигурява средства за издръжката на обучението, спрямо броя на завършващите средно образование ученици в съответната учебна година и обвързване на профилната структура на висшето образование с потребностите на пазара на труда и на обществото. За целта всяка година МОН изпраща писма до всички държавни висши училища, научни организации, национално представителните работодателски организации и отраслови министерства, които следва да изпратят заявки за броя на студентите по професионални направления и специалности от регулираните професии по образователно-квалификационни степени, които да бъдат утвърдени. Политиката на държавата е насочена към ограничаване разрастването на неефективните професионални направления и специалности и стимулиране на висше образование, което да отговори на потребностите и изискванията на реалната икономика, пазара на труда и обществото.
- Последните анализи на МОН сочат, че студентите завършили у нас са по-малко склонни да заминат в чужбина. На какво се дължи пречупването на тенденцията - повишено качество на образование, възможност за престижна работа или има и други причини?
-Това е друга положителна тенденция. Тя се вижда от данните за приноса на висшистите към осигурителната система на страната. Последното издание на Рейтинга на висшите училища показва, че над 85% от завършилите университети у нас се осигуряват в България, а през 2013 г. те са били около 75%. Показателно за възможностите за реализация на завършилите висше образование в България е, че безработицата сред висшистите у нас е рекордно ниска - под 2%. В същото време заплащането им се е увеличило двойно за последните 13 години.
- България влезе в две черни статистики - и за средното, и за висшето образование. Първо бяха крайно ниските резултати на теста PISA. Въпреки това МОН обяви намерението си за олекотяване на учебните програми. Защо?
-Олекотяването на учебните програми в никакъв случай не означава опростяване. Целта е те да станат по-компетентностно ориентирани. Не учениците просто да заучават факти, а да развият умения за практическо приложение на знанията. Именно това изследва и PISA - не измерва способностите на учениците да възпроизвеждат на знания, а уменията им да прилагат наученото. Преди дни по моя покана в България гостува създателят на международното изследване PISA д-р Андреас Шлайхер. Едно от нещата, които каза той, е именно, че българските ученици са добри в усвояването на знания, но трябва да се работи за развиването на компетентности. Това е начинът да се повишат резултатите ни в PISA. Но в случая те не са най-важното. По-важно е у учениците да бъдат изградени умения за живота и способност да се адаптират към професиите на бъдещето.
- Стремглавото навлизане на изкуствения интелект в живота ни изисква нова реформа в образованието с оглед изчезването на много професии и появата на т.нар. професии на бъдещето. Какви промени планирате?
-Съгласно Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030) основна цел на професионалното образование и обучение и през следващите години ще бъде развитието на умения за професии на бъдещето, в съответствие с потребностите на пазара на труда и зелената и цифрова трансформация на икономиката.
Следвайки тази цел и в отговор на потребностите на бизнеса и работодателите още през 2021 г. в Списъка на професиите за професионално образование и обучение е включена новата професия "Програмист на изкуствен интелект", специалност "Програмиране на изкуствен интелект". В същата година е разработено учебното съдържание - държавен образователен стандарт и учебни планове и програми, необходими за стартирането на обучението по професията. През тази учебна година 481 ученици от 8 до 12 клас се обучават по професия "Програмист на изкуствен интелект".
Изпълнението на реформата в професионалното образование и обучение продължава със Закона за изменение и допълнение на Закона за професионално образование и обучение, който в момента е на второ четене в Народното събрание. Съгласно предложените изменения дигиталните умения задължително ще се включват в обучението по специфичната професионална подготовка по всяка една професия.
Реализират се и няколко проекта от стратегическо значение, чието изпълнение започна през 2023 г. Единият от тях е "Модернизиране на професионалното образование и обучение", изпълняван в рамките на Програма "Образование" 2021 - 2027 г. Основната цел на проекта е да подпомогне адаптирането на професионалното образование и обучение спрямо динамиката на пазара на труда и да подкрепи развитието на уменията за професиите на настоящето и бъдещето. По Механизма за възстановяване и устойчивост се реализира и процедура "Изграждане на Центрове за високи постижения в професионалното образование и обучение". Тя предвижда обновяване на образователната среда и оборудването на някои от съществуващите професионални гимназии, с цел превръщането им в центрове за високи постижения, които да осигурят интердисциплинарна, комплексна учебна среда за подготовка на кадри за развитието на приоритетните икономически сектори в регионите.
-Бизнесът продължава да посочва като свой проблем - 1 липсата на специализирана работна сила. Какви промени в професионалното образование планирате?
- Министерството на образованието и науката работи в тясно сътрудничество със социално-икономическите партньори за разрешаване на този проблем. В Консултативния съвет по професионално образование и обучение участват всички национално представителни работодателски организации и те получават своевременна информация за предприетите от МОН действия в тази насока.
Едно от тях е предложение за промени в Закона за професионалното образование и обучение, с които се разширяват възможностите за придобиване на професионална квалификация. Измененията в закона предвиждат да бъдат въведени и общи професионални компетентности в областта на информационните технологии и опазването на околната среда.
В рамките на проект "Модернизиране на професионалното образование и обучение", е предвидено създаването на Секторни съвети на уменията (ССУ) за съвместна работа между училищата, бизнеса и работодателите, така че да се планират и осъществят промени, които да намалят липсите от квалифицирани кадри. Секторните съвети на уменията обхващат всички професионални направления.
Разработва се и Стратегическа визия за развитие на дуалното професионално образование и обучение в България - 2030 и план за изпълнението й.
Както споменах, работодателите са включени и участват в определянето на държавния план-прием в висшите училища и професионалните гимназии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
