Проф. д-р Ивайло Копрев, МГУ: Доброто образование е възможно само в синергия с най-добрите практики

МГУ и бизнесът доказват, че заедно могат да постигнат много, казва проф. д-р Ивайло Копрев

Проф. д-р Ивайло Копрев, МГУ: Доброто образование е възможно само в синергия с най-добрите практики | StandartNews.com

  • Фокусирането в дигитализацията на университетите не трябва да е самоцел, а да е  през призмата на новите знания
  • МГУ и бизнесът доказват, че заедно могат да постигнат много, казва проф. д-р Ивайло Копрев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Какви са предизвикателствата, пред които са изправени българските висши учебни заведения?

- Най-голямото предизвикателство е да се преборим с битуващото мнение, че българското висше образование е некачествено. Напротив - ние образоваме много качествени хора, които идват с желание за постигане на много високи цели в професионален и личен план. Проблемът, който забелязвам във висшето образование, е негативната артикулация върху него. Решението е посочването на добрите примери, които са навсякъде около нас. Например, в края на миналата година възпитаник на Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" и гост- преподавател към катедра "Маркшайдерство и геодезия" бе удостоен с Плакет "Св. Св. Кирил и Методий" на Президента на Република България за значимия си обществен принос към развитието на изкуствения интелект, информационните технологии и повишаването на безопасността в минната промишленост. 

- Какво е мястото на образователната система в Европейския план за възстановяване и развитие?

- Европейският зелен пакт (European Green Deal) отразява плана на ЕС за устойчив зелен преход, което включва трансформирането на ЕС в климатично неутрален до 2050 г. Развитието на минерално-суровинната и енергийна индустрия е необходимо условие за постигане на целите, заложени от Европейската комисия и ООН за зелена трансформация и устойчиво развитие. Това е така, защото високите технологии и предстоящото преобразуване на цялата европейска икономика ще имат нужда от ресурси, а също и от специалисти, които да бъдат обучавани в специализирани университети. В тази връзка университети като МГУ "Св. Иван Рилски"са стратегически партньор за реализацията на иновативни въглеродно-неутрални практики и решения и са "ковачницата"за кадрите, които ще ги реализират на практика.

- Какви нови специалности предлага МГУ и как да изберем най-подходящата?

- Откриването на нови специалности е нож с две остриета. Смятам, че човек трябва да има много добра основа от фундаментална специалност, която да надгради с тясна специализация в магистърска степен на обучение. Ние подготвяме инженери в 7 професионални направления, в 18 базови специалности, в сферата на геологията, проучвателните дейности, минното дело, биотехнологията, екологията, компютърните технологии и автоматизацията, електромеханиката и електроенергетиката. Имаме близо два пъти повече на брой съвременни магистърски програми, разработени съвместно с бизнеса, обхващащи актуалните тенденциите на развитие на компаниите. 

- Случва ли се дигиталната трансформация в университетите?

- Изказват се мнения, че няма дигитална трансформация, че е закъсняла. Истината е, че на 13 март 2020 год., когато затвориха целия свят заради Ковид, много бързо успяхме да изградим платформа, така че образователният процес да продължи и на практика за студентите ни почти нямаше прекъсване. Същината според мен на този въпрос е друга- фокусирането в дигитализацията не трябва да бъде самоцел, тя трябва да бъде през призмата на новите знания, които човек трябва да придобива.

- Какво е мястото на Stem центрове и иновациите в образованието?

- Аз съм от поколението на 80-те години. Тогава Stem центрове се наричаха по друг начин - кръжоци. Това е правилният път, защото по този начин децата са фокусирани върху това, което им е интересно - по забавен и различен начин да получат необходимите знания. Не трябва да се забравя, че големите професионални амбиции изискват ангажираност, отдаденост и последователност и се постигат само от тези, които са готови да изследват света около себе си и разбира се да го променят, когато това е необходимо. Иновациите и модернизацията са неразделна част от образователния процес. Те дават възможността за придобиване на нови инструменти, с които да бъде обяснено знанието.

- Какво е мястото на изследователските университети?

- Има няколко изследователски университета, има и институти, които са изцяло научно- изследователски- като БАН например. А всички други? Минно-геоложки университет е с практично-приложна насоченост и сме горди, че фундаменталните и научно-приложни изследвания, които се реализират в МГУ, имат значително влияние за развитието не само на минерално-суровинната промишленост, те са цялостно полезни за обществото и икономиката.

-Как ще стане възможна връзката бизнес-наука у нас?

- Към тази връзка бих добавил и образованието. Бизнесът в България и Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" многократно са доказвали и продължават да доказват, че заедно могат да постигнат много. Съвместното развитие на модела "Наука-бизнес- образование" е възможен благодарение на разбирането от страна на партньорите ни, че добро образование може да се получи само когато то е в синергия с най-добрите практики в света, когато преподавателите могат да получат достъп до най-новите технологии и знания, въведени в техните компании. Съвместните проекти на преподавателите с компаниите дават възможност да се вкарат проблемите, които те решават в учебните зали и студентите да участват пряко в преодоляването им. 

- Имат ли бъдеще дистанционното и  задочното обучение?

- За нас дистанционната форма на обучение е неприложима. Инженер не се става с дистанционно обучение. Относно задочното обучение - едни от най-мотивираните ни студенти са именно тези, които учат задочна форма на обучение. Обикновено това са хора, които са на средна възраст, знаят за какво идват да учат. Задочното обучение е една концентрирана форма в кратко време да се получат необходимите знания.

- Бакалавърски и магистърски програми - какво ново при тях?

- Наред с традиционните за нас специалности като "Разработване на полезни изкопаеми", "Маркшайдерство и геодезия", "Хидрогеология и инженерна геология", "Геология и проучване на полезни изкопаеми" нашите кандидат-студенти могат да избират от десетки перспективни бакалавърски програми като "Компютърни технологии в инженерната дейност", "Електроенергетика и електрообзавеждане", "Механизация на минното производство", "Автоматика, информационна и управляваща техника",  "Биотехнологии", "Обогатяване и рециклиране на суровини",  "Екология и опазване на околната среда" и др.

Ежегодно обновяваме програмите си, но в посока повишаване езиковите компетенции и повишаване "меките умения" на нашите студенти. Университетът като такъв трябва да е консервативен. Фундаментално ние не правим резки промени, а надграждаме с необходимите умения, знания и компетенции, които сме забелязали че липсват през предходните периоди.

- Какви са възможностите за докторантури?

- Докторантите са банката кадри на университетите. Това са бъдещите преподаватели - доценти и професори. Ние в МГУ сме щастливи, че имаме достатъчно редовни докторанти, които всъщност подхранват нашия университет като асистенти, ето защо и средната възраст на преподавателския състав е много под 50 години.

- Присъствени или онлайн квалификационни курсове?

- Категорично сме за присъствени квалификационни курсове. Създаваме най-различни академии. Това са специализирани курсове за повишаване на квалификацията на наши преподаватели, на наши колеги от бизнеса или за наши студенти, които имат изявени интереси, например в областта на геологията.

- Какви са възможностите за стажове, стипендии и практики?

- Минно-геоложки университет е известен с това, че нашите студенти още от първи курс имат платени летни стажове в компаниите от минерално-суровинната индустрия като Геотехмин ООД, Елаците-Мед АД, Дънди Прешъс Металс , Асарел Медет АД, Геотрейдинг АД и др. Това е много важно, защото първокурсниците могат да преценят дали са направили правилен избор още в самото начало на подготовката си. Студентските практики в реална среда са част от обучението и позволяват на младите специалисти много бързо да се ориентират в техническите новости, които минните компании непрекъснато внедряват.  Това за младите е не само мост между теорията и практиката, но и житейска школа за работа в екип и развитие на нови умения. При нас стажовете обикновено са обвързани със стипендиантски програми за онези студенти, които са се представили най-добре.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай