- Държавата трябва да ограничава неефективните специалности
- Увеличен е броят на местата за студенти по "Здравни грижи" и "Обществено здраве", казва проф. д.п.н. Албена Чавдарова, заместник-министър на образованието и науката в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Проф. Чавдарова, предстои новата кандидат-студентска кампания. Какви са перспективите пред родните ни университети за следващата учебна година?
- МОН е изготвило проект на Решение на Министерския съвет за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации през учебната 2023/2024 г., който е публикуван за обществено обсъждане на сайта на министерството и на Портала за обществени консултации. Проектът е изготвен съобразно методиката на Постановление на МС от 2016 г. За държавните висши училища начинът на определяне на максималния брой студенти, за които държавата осигурява средства за издръжка на обучението, е съобразен със заявената готовност от страна на висшите училища. Увеличен е броят на местата за студенти по специалности от регулираните професии от професионално направление "Здравни грижи" и "Обществено здраве" в четири висши училища с общо 48 бройки.
- Насочват ли се младите хора към специалности, свързани с професиите на бъдещето или най-желани по инерция остават информатика, право, психология, пиар?
- От анализа за изпълнението на план-приема за настоящата учебна година можем да обобщим, че изпълнението надхвърля определения план-прием в държавните висши училища (за места, за които държавата осигурява средства) в 9 професионални направления:
- "Теория на изкуствата";
- "Изобразително изкуство";
- "Спорт";
- "Икономика";
- "Музикално и танцово изкуство";
- "Администрация и управление";
- "Педагогика"
- "Обществени комуникации и информационни науки";
- "Психология".
- Продължава да стои отворен въпросът за броя на университетите и качеството на образованието. Каква реформа е необходима?
- Сам по себе си
- броят на висшите училища не е показател за качеството
на извършваните в тях дейности. Много по-важно е да се осигури необходимото качество, което е свързано с концентриране на наличните ресурси и прилагането на адекватни политики на институционално ниво. Отделните висши училища следва да правят сериозни анализи на постиганите резултати с цел не само отчетност - в т.ч. и пред обществото, а именно за набелязване на високи цели и средствата за тяхното постигане. Що се отнася до реформата на национално ниво, тя е ясно формулирана в приетата от Народното събрание Стратегия за развитие на висшето образование 2021 - 2030 г. Необходимо е преориентиране от количествени измерители към постигане на качествени резултати. Това е в пряка връзка с:
1. Осигуряването на качеството - разработване и прилагане на надеждни индикатори за оценяване на средата и присъщите дейности във висшите училища, в т.ч. по отношение на актуалните тенденции в областта на висшето образование, ученето през целия живот и пазара на труда. Това включва, например, осигуряването на възможности за валидиране на резултатите от предходно учене и микрокредити в практиката на висшето образование.
2. Законодателната рамка - необходимо е да се актуализират основни нормативни документи, регулиращи системата. Необходимо е обаче и да се организират специални обучителни събития, които да гарантират придобиването на необходимите умения и компетентности за правилното им прилагането.
- Наскоро министърът на образованието проф. Сашо Пенов каза, че МОН забелязва нова тенденция във висшето образование - фишинг, лов на студенти, чрез маркетингови наименования на специалности, без те да гарантират реализация на пазара на труда. Как това може да бъде променено?
- Специалностите, по които се провежда обучение от висшите училища, са видими за кандидат-студентите в Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ). Тя подпомага кандидат-студентите да направят информиран избор на основата на съдържаща се в нея актуална картина на висшето образование. Системата дава лесен достъп до информация за специалностите и направленията, по които всяко висше училище предлага обучение. Тя е източник на информация и за реализацията на завършилите, което може да бъде използвано от висшите училища в кампаниите по привличане на кандидат-студенти. Системата дава възможност за рационализиране на избора на кандидат-студентите -
- къде най-добре ще се реализират
в кое направление ще имат най-висок осигурителен доход и т.н.
МОН провежда целенасочена политика за подобряване на връзката между висшето образование и пазара на труда. В сега действащата Стратегия тази цел се търси по-ефективна връзка между образование, наука и бизнес чрез изграждане на активни партньорства между ВУ, работодателите и държавата. Към настоящия момент в базата данни на Рейтинговата система на ВУ се наблюдават случаи на пренасищане на кадри в едни направления и професии за сметка на недостиг в други. Политиката на държавата следва да бъда насочена към ограничаване разрастването на неефективните професионални направления и специалности и стимулиране на висше образование, което да отговори на потребностите и изискванията на реалната икономика, пазара на труда и обществото. Това обуславя и задължението на държавата да защити определени професии, интересът на кандидат-студентите към които е ограничен, но са важни за икономическия и социалния живот на страната.
- Статистиката на МОН сочи, че само 60% от студентите завършват. Каква е причината и как тази тенденция може да се промени?
- Дългогодишната политика за осигуряване на равен достъп до висше образование, която МОН провежда, предполага по-широк достъп на входа на системата и по-тесен изход в края. Данните, които цитирате, показват дела на студентите, които са завършили обучението си в срок, като следва да се има предвид, че има такива, които удължават срока си на обучение поради различни причини, но въпреки това завършват. В това отношение страната ни не прави изключение от другите европейски държави. Фактът, че не всички приети за обучение студенти завършват, е доказателство за качеството на обучението.
- Все повече студенти избират да завършват бакалавърската си степен в България, а магистратурата в чужбина. Връщат ли се след това да работят в България?
- Тъй като отчитаме социалната значимост на това явление, в началото на годината МОН стартира проучване за реализацията на дипломираните висшисти през 2016/2017 година и през 2020/2021 година. Анкетата е част от европейското изследване EUROGRADUATE 2023 в 17 европейски държави. Резултатите ще позволят
- да се сравнят различни системи за висше образование в Европа
и да се идентифицират начините, по които те могат да станат по-добри в подготовката на младите хора за пазара на труда и тяхната роля в обществото.
Към момента в България няма изградена система на национално ниво за събиране, анализиране и използване на данни за последващото развитие на завършилите висше образование. За първи път се осигурява възможност за проследяването на реализацията зад граница. Въз основа на резултатите от проучването ще бъде разработена национална система за мониторинг на професионалното развитие на завършилите висшисти у нас, включително чрез изграждане на капацитет в системата на висшето образование. Анализът на информацията ще бъде използван при определяне на дългосрочни политики и дейности на национално ниво с цел подобряване на качеството и приложимостта на висшето образование.
- Изкуственият интелект си проправя път и в образователната система. Заплаха ли е той за учителите?
- Навлизането на дигитализацията във все повече сфери на обществения живот изправя всички държави пред предизвикателството за разработване на политики в подкрепа на устойчивото и ефективно адаптиране на образователните системи към ерата на цифровите технологии. В този смисъл на ниво ЕС се прие План за действие в областта на цифровото образование (2021-2027), чрез който от една страна се насърчава прилагането на цифрови технологии, но от друга се поставя въпросът за формиране на умения и компетентности за работа с тях. Използването на изкуствен интелект и данни имат потенциал за подобряване на обучението както в училище, така и в университетите, но тези системи могат да се превърнат във "високорискови", ако не се прилагат етични норми и изисквания към тях. В това направление следва много бързо да се разработят адекватни механизми, това вече се прави на ниво ЕС, чрез които да се използват и прилагат цифровите технологии, вкл. и изкуственият интелект, по един премерен, безопасен и етичен начин.
Що се отнася до учителската професия - тя е сред тези, за които се счита, че няма да бъде изместена, а само допълнена от изкуствения интелект.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
