- Мораториум спира роенето на нови вузове и факултети
- Ограничават хвърковатите чети от професори, които обикалят университетите
По-високи такси за най-желаните специалности, ограничения за хвърковатите чети от преподаватели и мораториум за разкриване на нови университети. Това са част от предложенията на Министерството на образованието и науката в новия проект за промени в Закона за висшето образование. Някои от тях са доста спорни и вероятно биха вдигнали опълчение от преподаватели, особено от онези, които преподават допълнително в още един вуз. От години министерството се опитва да наложи ограничение един и същи преподавател да участва в акредитацията на две висши училища, както е в момента. Най-често от ситуацията се възползват ректори на частни университети, които използват преподаватели от държавните, като им заплащат по-високи суми. Именно това е и причината поправките биват бламирани от парламента, където има значително количество университетски преподаватели. Ректори на частни университети, като например на Университета за агробизнес и развитие на регионите Димитър Димитров, твърдят, че
не виждат смисъл от тези рестрикции
защото лекторите от държавните вузове се стремяли да бъдат по-стриктни и се стараели повече, когато преподават в частните.
Друга съществена промяна в проектозакона засяга студентските такси. До момента текстовете са направени така, че таксата, която един студент заплаща, не бива да надхвърля две трети от субсидията, която държавата отпуска за дадена специалност. С новия проект към субсидията се добавят и парите, които държавата добавя за качеството на преподаване в даден университет. Това означава, че най-добрите университети и най-добрите специалности могат да увеличават таксите си и допълнително. Част от тях обаче и без това не се възползват от разрешението - физическият факултет на Софийския университет, който е най-добър в своята сфера, на практика свали таксите с две трети - от 750 на 250, само и само да мотивира студентите да се запишат там. Въпреки това и тази година се оказа, че има незаети места.
Една от съществените промени в проектозакона е налагането на мораториум върху откриването на нови университети, както и на нови филиали на държавни висши училища. Ограничението е стигнало дори до откриването на нови факултети в рамките на един и същи вуз. Единственото разрешение, което университетите имат, е ако решат да се окрупняват - тоест
да сливат учебни звена, така че да тежат по-малко на бюджета
Едва в тези случаи държавата може да им даде благословията си.
Ограниченията за разкриване на нови университетски звена обаче обхващат само държавните вузове. Първоначалното намерение, което министър Красимир Вълчев заяви, бе свързано с това, регулацията да обхване и частните университети. Впоследствие обаче вероятно поради правни проблеми МОН се отказа от тази идея. Така на практика частните вузове ще продължават да разкриват звена, където студенти да се обучават срещу по-високо заплащане.
Мораториумът за разкриване на нови висши училища е временен - до една година, когато министерството на образованието трябва да предложи Национална карта на висшето образование. С нея би трябвало да бъдат определени териториалната и профилна структурна на висшето образование по професионални направления, както и по специалности от регулираните професии като медицина, право, архитектура. В случая една от най-проблемните регулирани професии е правото. Докато в медицината всички университети имат високи оценки, в сферата на юридическите науки цари сериозен дисбаланс между оценките на отделните университети.
С промените се урежда и освобождаването от такси в държавните вузове на студенти, които се обучават в професии с очакван недостиг на пазара на труда. Очаква се сред тях да са математика , педагогика на обучението по конкретен учебен предмет, религия, физика и химия, но все още те не са конкретно разписани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
