- Илия Григоров е преподавател по български език и литература в 31 СУЧЕМ в столицата, литературен критик и автор на учебни помагала в "БГ учебник"
ЕТО КАКВО КАЗВА ТОЙ ПРЕД ВЕСТНИК СТАНДАРТ
- Господин Григоров, как протече при Вас дистанционното обучение?
- Няма никакъв проблем годината да завърши дистанционно, при положение че сме взели материала и сме се готвили цяла година за матурите и за кандидатстване. Самите учители също се обучаваме, минаваме от един модел на обучение към друг и рутината отива на заден план. Аз на практика се уча от самите ученици - дават идеи и интересни предложения. Нищо не може да замени прекия контакт, но ние имаме една доста жива комуникация. Когато съм в клас, аз работя с него като колектив и индивидуално с всяко дете. Сега нямам такъв обсег на действие - има по-притеснителни деца, които аз не мога да видя. Децата вземат по-бързо материала, защото в клас се разсейват -говорят си, има външни дразнители. Тук всички са пределно концентрирани. Много често и целите семейства присъстват на уроците, а от тази гледна точка ние скъсяваме дистанцията с родителите.
- Става обаче май малко като "Радини вълнения"?
- Има и такъв момент. Един ученик примерно ми обяснява, че трябва да приспива братчето си. Друг отишъл да свърши някаква друга работа и оставил майка си да внимава в урока. Но от друга страна, това е едно сближаване, което не сме постигали през годините. Имали сме по-близки отношения, когато вече трябва да консултираме родителите къде би могло да учи детето, когато то има някакви проблеми в училище. А сега ние влизаме в техния дом и ги пускаме в нашия дом. Разбиват се и други бариери, което преди бе немислимо. Особено с абитуриентите си говорим за ситуацията в момента, какво ще стане след това, как ще кандидатстват.
- Притеснени ли са?
- Притеснени са. Има деца, които реагират много емоционално. В един момент казват, че излизат навън, че не ги интересува какво ще се случи. Други се затварят в себе си. Децата са с много различна психика. За жалост в последните години забелязвам, че тя е по-нестабилна. И в такъв контекст при явяването на матури детето с по-лабилна психика ще е притеснено - срещу него стои човек с маска, с шлем. Не всеки ще може да покаже пълните си възможности. Особено при по-малките деца в седми клас. Но от друга страна, такъв е моделът и на самия живот. Моето мнение е, че трябва да се вземе такова решение, което да не ощетява никого. Аз съм много против да се стои отстрани и да се критикува. Ако хората смятат, че има други верни решения, да ги кажат. Защото и седмокласници, и 12 клас трябва да държат изпитите си. Какво ще стане, ако не се държат матурите? Някои държави като Италия и Испания ги отложиха. При нашата реалност обаче университетите не е ясно как ще приемат студенти, ако няма зрелостни изпити. Биха могли да приемат само по диплома, но всички знаем, че има училища, в които се учи сериозно и критериите за оценяване са по-високи. Тези ученици ще се окажат с по-ниски дипломи и по-малък шанс да влязат в университет. И така ще влязат хора, които са по-неподготвени и те ще станат специалистите, а други млади хора с повече знания няма да имат този шанс. Това не е правилно.
За гимназиите е още по-критично - децата искат да влязат в добро училище, но ако не се проведе изпит, на какъв принцип ще ги класират? Трябва да се измисли възможно най-щадящ вариант, при който всички да имат равни права.
- Вие преподавате в горен курс и вероятно при Вас в осми клас ще дойдат ученици, които ще имат пропуски заради дистанционното преподаване или отпадналия изпитен материал в седми клас. И Вие ще трябва да наваксате този дефицит, при положение, че разполагате с по-малко часове.
- Може да се навакса дефицитът по български. По литература не може да се навакса, защото влизат други програми - не се учи българска литература. Това също е проблем. Акцентът в седми клас ще е върху преразказа и въпросите по граматика, затова и допускам, че колегите ми при преподаването са акцентирали предимно на тях. Допускам, че ще доминират задачите с редактиране на грешки, с ориентиране в пунктуацията. Това е база, която ще бъде нужна в осми клас, където се учат езиковите норми, ще бъде нужна и в десети клас. Фокусът е изтеглен към едно общо ниво на грамотност, а литературата в седми клас фигурира само в тестови въпроси. Според мен не е фатално това, че определени произведения не фигурират в изпита. На литературата започва да се акцентира по-сериозно в осми клас, когато граматиката вече е усвоена. Още повече - вижте какъв парадокс се получава: учениците кандидатстват с преразказ, но в седми клас учат отговор на литературен въпрос. Кандидатстват с нещо, което са учили преди. В седми клас е по-деликатно, защото в 12 клас вече са по-израснали, някои дори са приети в чужди университети. Дори много мои ученици вече са приети в УНСС и Нов български университет, така че оценката не им трябва за друго, освен за самочувствие. Но какво ще стане, ако не държим матури - на мои ученици, които учат в чужбина, за да натрупат кредити по определени програми, не им искат дипломата като цяло, а полагането на матура по конкретен предмет. И ако ученикът не държи матура, може да има много проблеми.
Нашите университети също трябва да намерят начин как да се кандидатства, защото никой не гарантира, че кандидатстването онлайн е прозрачно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
