Пандемията ускори онлайн обучението

Нужна е компенсация на заплатите в университетите, учител вече взема повече от профе сор, казва ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. дфн Анастас Герджиков в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
Правото е регулирана професия, догодина няма да има прием с матура
Броят на кандидатите за Алма матер се увеличи от 6000 на 10 000
Участието ни в международен консорциум е голям успех
Съветът на ректорите ще продължи да инициира реформи във висшето образование

- Проф. Герджиков, Софийският университет започва годината присъствено, но вече имате различни сценарии как ще се развият нещата по-нататък в зависимост от ситуацията с вируса. Какви са плановете Ви?
- Още през юни разработихме няколко сценария, които бяха приети от Академичния съвет. Те включват всякакви варианти - от присъствено до онлайн обучение, като най-разнообразно е смесеното обучение, защото там има множество подварианти. Почти всички факултети започват присъствено, това е задължително за първокурсниците. Изцяло присъствено започват природните факултети. Всички факултети, с изключение на специалност "Медицина", където присъственото обучение е задължително, са готови за онлайн вариант, но се надявам да не стигаме дотам. Надяваме се, че в най-лошия случай ще стигнем до момент, в който има и присъствено, и онлайн обучение. Има някои факултети, които започват от самото начало смесен вариант на обучение, но няма такива, които да започнат изцяло онлайн.
- Избрахте Ботаническата градина на СУ за откриването на учебната година, за разлика от Аулата в предишни години. Защо?
- Да, първоначално искахме да бъде в градинката пред Народната библиотека, но се оказа, че там има някакви логистични проблеми. Затова избрахме Ботаническата градина, за да бъде на открито.
- Какво по-различно ще кажете тази година на студентите при откриването?
- Обстановката е съвършено различна. Надявам се да окуража и студентите, и преподавателите, и да ги успокоя, че сме взели необходимите мерки. Осигурили сме достатъчно материали за дезинфекция, маски и рамки за проверка на температурата. Но в същото време сме осигурили и техническите средства за онлайн обучение, например повече сървъри, по-добра интернет свързаност, така че, ако се наложи, да минем на интернет обучение без проблеми.
- Когато минахте миналата година на онлайн обучение, имаше ли проблеми?
- Да, имаше, защото Софийският университет предлага само в бакалавърска степен 120 специалности. Умножено по курсове, това означава 500, при това, ако не ги делим, тогава стават 1000 групи. А представете си тези 1000 групи, ако имат всеки ден занятия, колко много биха били едновременно. Когато става дума за синхронна връзка в електронна среда, това натоварва системата.
- Много се говори за това, как пандемията е променила и образованието, и живота ни. Така ли е според Вас?
- Не мисля, тя просто ускори процеси, които щяха да се случат и без нея. Но нито с пандемията, нито без нея, онлайн обучението ще замести присъственото. При присъственото обучение е налице живият контакт с преподавателя, може да се извършват научни изследвания. В същото време обаче пандемията ускори процеса на дигитализация и помогна дори в рамките на присъственото обучение да предлагаме повече дигитални ресурси, което е важно, защото те дават допълнителни възможности.
- Имаше ли преподаватели, които се притесняваха от въвеждането на онлайн обучението?
- Да, защото се наложи внезапно да преминем на него. Имаше много хора, които са подготвени по различни проекти, но имаше и такива, които не са участвали в тези обучения. Вторите се притесняваха, че не просто се налага да направят нещо непознато, а се налага и буквално да го направят от днес за утре - следващата седмица да имат вече качени лекции, да провеждат обучение във виртуални класни стаи. И сега знаят, че вече не е трудно. Ще продължат да създават дигитални ресурси дори когато ситуацията се нормализира.
- Увеличи ли се броят на кандидатите за Софийския университет?
- Да - от 6000 на 10 000. Когато кандидатите за една специалност се увеличават, конкуренцията нараства и това се отразява положително на качеството.
- Вие въведохте тази година прием без изпит, а само с матура дори за право. Ще го запазите ли и догодина?
- Не смятам, че ще запазим приема за право само с матура, защото правото е регулирана професия, там има специфични изисквания, особено относно начина на прием. Така че за правото ние ще се върнем към обичайните изпити. Но във всички останали нерегулирани професии ние и в последните години предлагахме избор между университетския изпит и държавните зрелостни изпити. Тази година се видя, че дори да се откажем от изпитите, матурата върши същата работа, защото когато избираш от определен брой кандидати за даден брой места, методът на подбор не е толкова важен, важи същата конкуренция. Тази година тя бе дори по-голяма.
- Вие станахте част от един международен консорциум. Какви са целите и как ще се развие той?
- Целите на тези международни консорциуми са в това да се интегрират в по-голяма степен българските университети с чуждите. В тази втора покана бяха класирани пет български университета като партньори и два като асоциирани партньори. Това означава, че във всеки четвърти консорциум, одобрен от Европейската комисия, участва български университет, това е голям успех. Всички тези университети ще имат възможност да партнират с колеги, с които отдавна са работили, били са в мрежи, да се интегрират още повече. Да имат възможност за двойни дипломи, да ползват съвместно научна апаратура, която е скъпа. И ако един от партньорите има добра научна инфраструктура, тя да се ползва общо, не си струва и другите да я купуват.
- Вие в кои области ще имате такова партньорство и ще давате двойни дипломи?
- Това ще се разширява, но започваме със социалните науки.
- Кабинетът ще отпусне 50 милиона лева за увеличаване на заплатите на преподавателите в университетите. Достатъчно ли са те?
- През последните години бюджетът за училищното образование се увеличаваше с по-бързи темпове, отколкото бюджетът за висше образование. Резултатът е, че от първи февруари основната заплата на учител ще бъде 1260 лева, докато основната заплата на професор в Софийския университет е 1100. Очевидно е, че имаше дисбаланс, който трябваше да се поправи, и затова през 2019 година бе внесен един законопроект, който бе приет в началото на 2020. Той изискваше да се определи минимална заплата за длъжността асистент. Ако тази минимална заплата бъде равна поне на основната учителска, тогава тя ще надхвърля всички основни заплати - и за асистент, и за доцент, и за професор. В този случай ще трябва компенсация за увеличаване на заплатите не само на асистенти, а и на доценти и професори. Общата сметка, която сме правили университет по университет, е за около 60 милиона. Правителството се ангажира да осигури 50 от тях, което ми се струва достатъчно. Но отделно от това ми се иска да бъдат отпуснати още 10 милиона за МОН за подкрепа на реформата, която министерството успешно провежда.
- Която е свързана със свиване на раздутия прием във висшите училища?
- Много промени имаше в тези години, но една реформа бе най-драстична - намаляване на приема от 70 000 на 38 000 места. А другата съществена промяна бе свързана с това, че от финансовия модел парите да следват студента, те се насочват към подкрепа на качеството.
- Какви други цели си поставяте като председател на Съвета на ректорите?
- Основната ми цел е Съветът на ректорите да продължи да подкрепя реформите във висшето образование, които са полезни за обществото. В последните четири години Съветът на ректорите бе инициатор на тези реформи, като например един преподавател да се отчита само при акредитацията на едно висше училище, както и при предложението за мораториум за разкриване на филиали и нови професионални направления. В останалите случаи, когато ставаше дума за реформи, предложени от МОН, Съветът ги подкрепи. И понеже повечето от тези реформи са неизгодни за отделни висши училища, става ясно, че Съветът на ректорите е настроен реформаторски. Че той подкрепя реформи, които не са в изгода на отделни висши училища, но са полезни за системата на висшето образование като цяло. Моята цел е този процес да продължи и обществото да види, че ние сме реформаторски настроени и целта ни не е обслужване на частните цели на отделно висше училище, а интересът на обществото.