Българските университети са търсени и от чужди граждани
Решението скара власт и ректори, но младежите са доволни
"Отпадането на таксите за студенти и докторанти държавна поръчка е национална политика. Влагаме пари в децата на България и искаме те да останат тук", заяви пред БНР министърът на образованието проф. Галин Цоков.
Стана ясно, че мярката ще обхване около 144 хиляди студенти като таксите са осигурени със 150 милиона лева от бюджета за 2024 година. Министърът подчерта, че това няма да реши всички проблеми, но ще се разшири кръга на децата, които ще учат по държавна поръчка. Според него това е национална мярка, която ще доведе до следващо развитие на образованието в България.
От Съвета на ректорите обаче се опасяват, че предложението ще сложи край на политиката, при която няма такси за специалностите с нисък интерес, важни за икономиката. Значението си щяло да загуби и студентското кредитиране. Работодателите от своя страна настояват откритите места за студенти да са максимум 50 процента от броя на всички завършващи средно образование.
Синдикатите също виждат рискове. Според КНСБ конкуренцията между студентите ще намалее и ще падне качеството на образованието.
В същото време студентските такси скочиха и тази година. В 22 висши учебни заведения увеличението е между 5 и 45 на сто. В конкретни суми това означава повишение между 50 и 300 лева, предаде Би Ти Ви.
Преди началото на академичната учебна година беше обявено, че най-много плащат студентите по изкуствата - 1 450 лв. годишно, както и по здравеопазване и спорт - 1 100 лева.
"По същество студентските такси за обучение са основният приходоизточник от групата на собствените приходи съгласно чл. 90, ал.3, т. б на закона. В този смисъл значението на тази промяна е фундаментално за модела на финансово финансиране на българските висши училища, което се явява и проява на цялостна ревизия на досегашната политика на държавата в сектора", пише в становище на Съвета на ректорите, парафирано от неговия председател акад. Лъчезар Трайков.
Ректорите напомнят, че в Стратегията за развитието на висшето образование в България за 2021 - 2030 година, приета от парламента на 17 декември, 2020 г., подобна мярка не само не е предвидена, но няма индикации и в свързаните с нея други политики, заложени цели и мерки по осъществяването им.
Според Съвета на ректорите моделът на финансиране на висшите училища е остарял и неефективен, но всички въпроси трябва да се разглеждат съместно.
Акад. Трайков призова правителството и парламента да работят заедно в тази насока, като Съветът на ректорите е готов да участва в задълбочен дебат.
Според някои учени с евентуалното отпадане на студентските такси, има риск част от висшите учебни заведения да загубят автономията си.
Междувременно в началото на февруари Институтът за пазарна икономика публикува анализ, от който стана ясно, че общо за страната делът на висшистите у нас се покачва.
Ако за лицата над 65 години този дял е 21,8%, то той постепенно се увеличава до 25,6% за възрастовата група на 55-64 г., 30,8% за групата на 45-54 г., 38,5% за групата на 35-44 г. и 41,6% за групата на 25-34-годишните. Тези данни категорично показват, че вече устойчиво над 40% от младите хора в страната завършват висше образование, заключават икономистите от ИПИ.
Въпросът е къде бъдещите студенти ще получат качествено и приложимо в различните обществени дейности образование. У нас или в чужбина?
Броят на безработните висшисти в България намалява, влиянието и качеството на научни публикации от български университети расте. Увеличава се и делът на завършилите студенти, които си намират работа по специалността. Вдига се и средният доход, като при специалности като информатика той варира между 4 000 и 6 000 лева.
Българските университети се оказват и силно търсени от чуждестранни граждани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
