Оловните войници на образователната система

• Компетентностите в училище са нещо толкова митично, колкото и коронавирусът

- Абе, ти пом­ниш ли то­ва мом­че Ко­сьо ли бе­ше, или До­сьо?

- Ми ня­ма зна­че­ние, на­ли ни се мах­на от гла­ви­те?

То­ва бе до­чут от мен раз­го­вор меж­ду сед­мок­лас­нич­ки, ко­и­то не си го­во­ре­ха за гадже­та. Ста­ва­ше ду­ма за пре­раз­ка­за на "За­да­ча с мно­го не­из­вес­тни" от Бра­тя Мор­ма­ре­ви след из­пи­та за гим­на­зии, и ди­а­ло­гът се во­де­ше бук­вал­но час след не­го.

Съ­що­то ми се е случ­ва­ло и в пре­диш­ни го­ди­ни, ко­га­то съм се за­ни­ма­ва­ла с те­ма­та за об­ра­зо­ва­ни­е­то - и сед­мок­лас­ни­ци­те, и аби­ту­ри­ен­ти­те заб­ра­вят заг­ла­ви­е­то и до­ри те­ма­та на тек­ста, вър­ху кой­то са пи­са­ли, мал­ко след ка­то пре­да­дат из­пит­ни­те си лис­то­ве. Ес­тес­тве­но, не всич­ки.

Но все пак, до­ка­то МОН го­во­ри за ус­во­я­ва­не на "ком­пе­тен­тнос­ти", вмес­то за за­зуб­ря­не на зна­ния, мно­го от уче­ни­ци­те

ус­пя­ват да из­три­ят от ума си

поч­ти всич­ко, вър­ху ко­е­то са дър­жа­ли из­пит, още пре­ди да из­ля­зат ре­зул­та­ти­те им от не­го. Учи­те­ли са ми раз­каз­ва­ли, че уче­ни­ци, ко­и­то в сед­ми клас са се пред­ста­ви­ли блес­тя­що, за да вля­зат в мно­го доб­ро учи­ли­ще, в 12-и клас от­но­во се нуж­да­ят от обу­че­ние къ­де точ­но да пос­та­вят за­пе­та­и­те и къ­де се пи­ше двой­но н.

За­що? Как­во се случ­ва в бъл­гар­ско­то учи­ли­ще, в ко­е­то чет­вър­ток­лас­ни­ци­те ре­ша­ват бри­лян­тно тес­то­ве, а на 15 го­ди­ни се пред­ста­вят зле в меж­ду­на­род­но­то из­след­ва­не PISA?

От го­ди­ни слу­ша­ме за то­ва, че учи­ли­ще­то тряб­ва да пре­по­да­ва "ком­пе­тен­тнос­ти", а не за­зуб­ря­не на зна­ния, и да ме­ри на фи­на­ла са­мо тях. Но са­ми­те ком­пе­тен­тнос­ти са не­що поч­ти тол­ко­ва ми­тич­но, кол­ко­то и ко­ро­на­ви­ру­сът.

Ком­пе­тен­тност без зна­ния ня­ма, за­що­то ко­га­то ти се на­ло­жи да при­до­би­еш до­пъл­ни­тел­на ком­пе­тен­тност, ще са ти нуж­ни поз­на­ния за то­ва. Са­мо че ман­тра­та на ЕС за ком­пе­тен­тнос­ти­те е из­три­ла от гла­ви­те на об­ра­зо­ва­тел­ни­те ни чи­нов­ни­ци вся­ка дру­га ми­съл. Пре­ди вре­ме в со­ци­ал­ни­те мре­жи се раз­прос­тра­ня­ва­ше на ше­га ед­на ска­ни­ра­на "Ав­то­ге­ог­ра­фия" на де­вой­ка, ко­я­то пи­ше­ше в то­ва та­ка на­ре­че­но CV, че е за­вър­ши­ла "Шеф и крой­ка". Има ли ези­ко­ва ком­пе­тен­тност? Ня­ма. Шие ли? Шие.

Про­мя­на­та на из­пи­ти­те и след чет­вър­ти, и след сед­ми клас в нас­то­я­щия мо­мент са доб­ра идея, за­що­то бе край­но не­ло­гич­но при­е­мът на един уче­ник в по-доб­ра гим­на­зия да за­ви­си един­стве­но от поз­на­ни­я­та му по бъл­гар­ски език и ма­те­ма­ти­ка. Тряб­ва да при­със­тват чуж­ди­ят език, тряб­ва да при­със­тват ис­то­ри­я­та, хи­ми­я­та, би­о­ло­ги­я­та, за­що­то имен­но ре­зул­та­ти­те от тях мо­гат да да­дат по-пъл­на

пред­ста­ва за ця­лос­тна­та под­го­тов­ка

на де­те­то и ин­те­ре­си­те му. В то­зи сми­съл по­со­ка­та, ко­я­то по­е­ма МОН, е по­ве­че от доб­ра, та­ка се пра­ви в по-го­ля­ма­та част от све­та. Це­ли­ят въп­рос е да­ли ек­спер­ти­те, ко­и­то в про­дъл­же­ние на го­ди­ни са все ед­ни и съ­щи, са спо­соб­ни да нап­ра­вят по­доб­на ре­фор­ма. Чии ло­би­та ще над­де­ле­ят. Ра­бот­ни­те гру­пи се пра­вят съ­що от поч­ти ед­ни и съ­щи уни­вер­си­тет­ски пре­по­да­ва­те­ли и учи­те­ли. А и са­ми­те учи­лищ­ни пре­по­да­ва­те­ли са твър­де об­хва­на­ти в ед­на и съ­ща рам­ка - да на­у­чат уче­ни­ка нап­ри­мер да пре­раз­каз­ва за Ко­сьо или До­сьо. Впро­чем, виж­дам, че и тес­то­ве­те за де­се­ти клас, ко­и­то та­ка и не се про­ве­до­ха по­ра­ди пан­де­ми­я­та, стра­да­ха от съ­ща­та схе­ма­тич­ност. Про­чи­та­не на отег­чи­те­лен тек­ст, осо­бе­но за аби­ту­ри­ен­та, пи­са­не на ре­зю­ме, ни­то ед­на въз­мож­ност за из­каз­ва­не на све­жа ми­съл. В сед­ми клас - пре­раз­каз, при по­ло­же­ние че той се изу­ча­ва в по-ран­ни го­ди­ни и не да­ва въз­мож­ност на уче­ни­ка да по­ка­же мис­ле­не. Ако го по­ка­же, то обик­но­ве­но на­ма­ля­ва точ­ки­те му, за­що­то се от­кло­ня­ва от шаб­ло­на.

В мо­мен­та об­ра­зо­ва­тел­на­та ни сис­те­ма про­из­веж­да олов­ни вой­ни­ци, ко­и­то оти­ват под строй да за­е­мат ед­ни ра­бот­ни мес­та, и на­ри­ча то­ва "ус­во­я­ва­не на ком­пе­тен­тнос­ти". Как да ус­во­иш ком­пе­тен­тност от учи­тел, кой­то мо­же би ня­ма та­ка­ва? Или пък ис­ка да те на­у­чи на не­що по­ве­че от еле­мен­тар­но праг­ма­тич­но при­ла­га­не на ве­че поз­на­то­то? На не­що, ко­е­то би ти по­мог­на­ло да се раз­ви­еш ка­то лич­ност? За­що ху­ма­ни­тар­но­то поз­на­ние ве­че е не­що ка­то "пер­со­на нон гра­та" за смет­ка на ИТ поз­на­ни­я­та, след ка­то е въз­мож­но имен­но, как­то каз­ва Че­хов, кра­со­та­та да спа­си све­та.

Дър­жа­ва­та, как­то и це­ли­ят свят,  се лаш­кат в про­ме­ня­щи се об­ра­зо­ва­тел­ни по­ли­ти­ки, за­що­то дис­тан­ци­я­та меж­ду мла­ди­те хо­ра /осо­бе­но в на­чал­но­то учи­ли­ще/ и тех­ни­те пре­по­да­ва­те­ли, ста­ва все по-го­ля­ма. Ус­пе­хът на елек­трон­но­то обу­че­ние бе ед­на ил­ю­зия - ос­вен че уче­ни­ци­те ви­дя­ха как учи­тел­ка­та им пре­по­да­ва от хо­ла, а тя уз­на цве­та на та­пе­ти­те в до­мо­ве­те им, то­ва не до­ве­де до ня­как­ви съ­щес­тве­но но­ви елек­трон­ни ре­сур­си, ко­и­то да про­ме­нят ка­чес­тво­то. Ви­на­та за то­ва не е ни­то на учи­те­ли­те, ни­то на МОН -

про­пас­тта меж­ду по­ко­ле­ни­я­та

се уве­ли­ча­ва и по­ра­ди то­ва ре­фор­ми­те тряб­ва да бъ­дат по-се­ри­оз­ни и по-об­мис­ле­ни. Но ре­фор­ми без кад­ри не мо­гат да се нап­ра­вят - не ис­кам да при­пом­ням из­ра­за за но­вия бар­дак и ста­ри­те..., за­що­то учи­те­ли­те не зас­лу­жа­ват да бъ­дат обиж­да­ни. Про­мя­на­та на мо­де­ла са­ма по се­бе си е не­що ху­ба­во. Но из­пит­ни­ят мо­дел е ни­що, до­ка­то не се про­ме­ни на­чи­нът, по кой­то де­ца­та учат. И на­ша­та пред­ста­ва за све­та.

Ина­че ще се сблъс­ква­ме с все по­ве­че хо­ра, ко­и­то бу­тат па­мет­ни­ци, с все по­ве­че та­ки­ва, ко­и­то ча­кат на оси­гу­ри­тел­ни­те сис­те­ми. И с ед­на мал­ка част, ко­и­то мо­гат да над­ско­чат шаб­ло­на, за да нап­ра­вят про­мя­на­та.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com