- Законът за висшето образование не стимулира развитието, а го замразява и забранява
- Дипломирали над 30 хиляди млади специалисти, от тях няма нито един регистриран като безработен, казва проф. Димитър Димитров
Проф. Димитър Димитров е основател и президент на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите /ВУАРР/. Научната му дейност е в областта на мениджмънта на образованието, стратегиите във висшето образование, управлението на инвестиционни проекти, инженерната инфраструктура в агробизнеса, аграрната политика. Изнася лекции в Полша, Гърция, Турция и др. Автор на над 120 научни и над 150 научнопопулярни публикации, монографии, студии и учебници. Специализира в Гърция, Холандия, Италия, Белгия, Германия, Великобритания, Дания. Създател на академичен медиен комплекс „Натурал“, творческа видеолаборатория и радио в Пловдив. Автор на научнопопулярна книга „Съвети за мъж на средна възраст от Южна България“, стихосбирките „Тест за младост“ и „След десети“, поетични книги за деца „Шарено детство“ и „45 гатанки не стигат“. Проф. Димитров е отличен с Почетен знак на Пловдив, Почетен знак на Съюза на учените в България, Почетен знак на Областния управител за принос към науката и образованието, Награда „Пловдив“ за принос към развитието на културата, Доктор хонорис кауза на европейски университети, Почетен гражданин на Пазарджик. Водещ лектор и ръководител на клуб „Лидерите“ във ВУАРР.
- Проф. Димитров, Вие сте един от най-дългогодишните ръководители на висше училище. Вероятно сте свидетел на много промени в Закона за висшето образование /ЗВО/. Сега отново има внесен Проект за изменение и допълнение на ЗВО. Какво е Вашето становище по тези промени?
- Първо ще започна с едно определение за политик. Способният политик използва държавните лостове като: закони, инвестиции, финансиране, за да накара гражданите да работят по-добре, да създадат качествени резултати, които той е обещал в предизборната си кампания и най-накрая да се отчете пред народа, че той е свършил всичко това. Ако политиците проумеят тази формула, всички ще бъдат щастливи.
Ясно е, че политиката трябва да насочва хората към прогрес: висока производителност, високо качество, експортна ориентация. И в крайна сметка – добри печалби и добри заплати.
А ние, учените, трябва да съветваме политиците. За съжаление обаче, в България няма традиция да се искат съвети от учените. В САЩ – да. Ето например един феномен, който трябва да бъде изследван. Ако аз съм политик, бих го поръчал на учените. Защо българинът тук мързелува, а като отиде в Америка и Западна Европа работи здраво. Някои ще кажат: отговорът е много прост – заплащането. Аз ще кажа – не. Това е обществената среда. Можем да направим експеримент. Да дадем на всички експерти заплата 5000 лв., колкото получават в Холандия. Обаче те няма да започнат да работят като холандци, а ще продължат като българи.
- Извинете, но аз Ви попитах за закона.
- Да. Това, което споделих досега, има връзка със закона и сега ще разберете защо. ЗВО вместо да стимулира развитието, той го стопира, замразява, забранява. Този закон е в противоречие с чл. 23 от Конституцията на Република България, където Великото народно събрание е определило, че в България се гарантира свободно развитие на образованието и науката.
- Може ли по-конкретно?
- Да. Духът на ЗВО е затягане на желязната държавна прегръдка спрямо висшите училища. Ограничават се свободите. Забранява се диверсификацията. Бетонира се статуквото.
А Апостолът на свободата е рекъл: „Да си кажем кривиците и да вървим напред!“
- Кои са тези текстове?
- В чл. 26 в през 2004 г. е вкаран текст, който казва, че филиал се създава в райони, където липсва съответната университетска структура. Това означава забрана на конкуренцията. Означава и отнемане правото на избор на кандидат-студента. С други думи, ако в града има едно кафене е забранено да има второ. Тази норма не се променя. Защо?
Нека си припомним, че демокрацията е преди всичко свобода и право на избор.
Знаем, че има и демографска криза. Намалява абсолютния брой на кандидат-студентите. При тези обстоятелства цивилизованите държави се насочват към привличане на студенти от цял свят. При нас обаче това се забранява. Индустрията се гърчи от липса на специалисти, а държавата забранява привличането на чуждестранни студенти.
- Как така да забранява?
- Ето така. В чл. 21 /7/ и /8/ министър Тодор Танев /2016 г./ е внесъл и парламентът е приел следното ограничение: право да разкриват свои поделения в чужбина или да предоставят образователен франчайзинг могат само висши училища, които имат оценка от акредитацията между 9 и 10. Това е максималната оценка.
Съгласно чл. 79 право да издават дипломи за висше образование в България имат висши училища, получили оценка 4 – пак по десетобалната система.
Този казус нека да го обясним на читателите по-просто. С тази норма българската държава казва на световната общественост: „Ние, българите, сме нищожества. Можем да получаваме дипломи от нискокачествени висши училища. Но студентите от Мадагаскар, Намибия, Уругвай, Индия и Китай задължително трябва да бъдат обслужвани от най-престижните български университети“.
Бойко Борисов се бори за повишаване авторитета на България и на народа ни пред Европа и света. А с подобни законови норми парламентът върши точно обратното. Световната общност казва: „Ако вие, българите, сами се обявявате за нищожества, напълно естествено е и ние да ви считаме за нищожества!“
Тази норма си действа още!
- Наистина това са притеснителни текстове. Има ли още?
- Да. Има още. Перманентните акредитационни процедури стресират висшите училища. Ангажират огромни разходи за човешки ресурси, за хартиени ресурси, транспорт, експертни групи. И в крайна сметка качеството не нараства. Защото няма нито един български университет, класиран сред първите хиляда в световните рейтингови системи. Този въпрос е свързан не само с качеството, но и със задграничната диверсификация и участието в международната конкурентна среда.
Досегашната практика два конкурентни вуза да се акредитират един друг не води до нищо добро. Защото те или ще използват акредитационния инструментариум, за да си нанесат удари под пояса, или ще си уговорят мачовете при размяна на посещенията.
Какво да се прави? Необходимо е обединяване на институционалната и програмна акредитации. Преминаване на електронни носители, външна чуждестранна оценка.
- Вашият ВУЗ склонен ли е да се подложи на международна акредитация?
- Ние вече го направихме. Беше ни изпратен на два пъти професор от Сорбоната, Париж. Това беше най-полезната акредитация. Защото този външен поглед от непредубеден университет, който е достатъчно отдалечен, за да ни бъде конкурент, ни донесе 12 препоръки. Те са взаимствани от добрите практики във френските университети. Колегата от Франция беше много доволен да си запише някои наши предимства, които сме внедрили като иновации, и да ги ползва при акредитацията на други университети.
Само така ще има прогрес и качество във висшето образование.
- А какво мислите за мораториума?
- Всичко това, което споделих, е отговор и на този въпрос. Демокрацията е право на свобода и избор. Наличието на мораториум е утвърждаване на шопския принцип: „Я не сакам да ми е добре, а на Вуте да му е зле“.
Изпълнителната власт има всички лостове да преструктурира, да преобразува, да консолидира държавните университети. Въвеждането на мораториум и т.нар. „Национална карта на висшето образование“ отнема правата на министъра на образованието, регламентирани в чл. 10 от ЗВО за осъществяване на национална политика. Оттук нататък трябва за всичко да иска санкция от Народното събрание.
- Вие имате ли проблем с набирането на студенти?
- Не. При нас се наблюдава около 10 до 20% завишение на кандидат-студентите през тази година спрямо предходната.
- Как си го обяснявате?
- Мисията на ВУАРР е да се погрижим за младежите от регионите. Ето защо сме създали четири форми на обучение: редовна, задочна, дистанционна, индивидуална. Така нашите студенти могат едновременно да работят, да учат и да се грижат за любимите си хора. Младежите от по-отдалечените региони се явяват дискриминирани по географски и социален признак. Те не могат да платят за скъпа издръжка в „Дървеница“. Но могат да платят нашата семестриална такса в размер на 490 лв.
Ние единствено издаваме безплатно две дипломи – една европейска и една българска. Може би най-важното е, че тази година ще приемем 2000 студенти, че сме дипломирали над 30 хиляди висшисти. От тях няма нито един регистриран като безработен.
Историята на човешката цивилизация показва, че единственият капитал на една фирма, на една институция е доверието между партньорите. Ние сме създали едно добро партньорство и доверие между ректорското ръководство, студентите и докторантите.
- Имате ли си мечта?
- Да. Мечтая си в България, както и в САЩ, държавата и обществото с всички свои институции да подкрепя, а не да тормози предприемчивия, иновативния лидер, защото той ще направи държавата богата. Той ще създаде качествен продукт за световната конкурентна среда. Той ще осигури европейските заплати.
- Какво ще кажете на кандидат-студентите?
- Нека се обадят на телефон 032 960 360 или да разгледат сайта ни www.uard.bg, за да разберат кой е най-близкият до тях офис, в който могат да си подадат документите. А ние ще им помогнем да получат добро образование, добри доходи и качествен живот!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
