Националната програма „Неразказаните истории на българите“ е съвсем нова концепция за българското образование и стъпка към промяната на модела – практическо обучение и даване на възможност за повече участие и съзидание на децата.
Учениците, които правят проучване, ще са активната страна в процеса по тези проекти.
Това обясни министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на първия форум за инициативата, който се проведе в Букурещ.
Той отбеляза, че освен възпитание в родолюбие, новата национална програма въвежда изследователския подход, който ще позволи на ученици от неделните училища в чужбина, студенти и лектори в лекторатите по българистика в чужди университети да търсят и разказват истории за велики българи, за събития от миналото, за места, свързани с историята ни.
Но тези проекти имат по-голямо значение, защото ще дадат пример как образованието може да стане ориентирано към търсене, изследване и създаване на продукт, подчерта проф. Цоков.
Според министъра такава роля ще има и другата нова програма „България – образователни маршрути“, в която също могат да участват ученици от неделните училища.
Дава се възможност за изследователска работа на децата, независимо дали урокът ще бъде в обсерватория, както е в "България - образователни маршрути", или пък детето ще търси и ще картографира рода, от който произлиза.
Форумът се проведе в българското посолство в Букурещ, за което посланик Радко Влайков приветства екипа от МОН, че е избрал най-подходящото място за началото на тази инициатива.
„Животът, съдбата и делото на много от най-великите личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ", заяви Влайков.
"Тази програма търси родовите истории, подробности за живота на достойните българи навсякъде по света. Те могат да се разказват по всякакъв начин и да обогатят архивите и библиотеките на България, периодичните и научните издания. Министерството на образованието и науката приема разказите, предметите, снимките, очерците, всичко, което може да се представи като неразказана история, която е хубаво България да запомни", заяви Наталия Михалевска, началник на кабинета на министър, но и автор на новата програма.
За да достигне до повече ученици и училища идеята за документиране на родовата памет, програмата ще разчита на свои посланици - общественици и лидери на мнение. От тях в Букурещ бяха Здравка Евтимова, писател и преводач, Венета Ненкова от Рим, Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща, проф. Николай Червенков, Научно дружество на българистите в Кишинев, Молдова. С популяризирането на инициативата се ангажира и композиторът Хайгашод Агасян, който е написал и символа й - песента „Пътят на България“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
