- Издават го като комикс, ползват френски рисунки от 60-те
- Българи преведоха "История славянобългарска" с помощ от Зографския манастир
Превеждането на "Под игото" на уж български език, разбираем от днешните тийнейджъри, предизвика острите реакции на десетки преподаватели и патриоти, както и положителната оценка на много други. Като цяло намесата на преводачката Нели Стефанова във Вазовия език получи по-скоро критика, тъй като самите преведени около 6000 думи от романа бяха окечествени като некачествен превод. Най-голям присмех предизвика "Пийте бре, маскари", на Марковата трапеза, което бе преведено като "Пийте бре палавници", но мнозина се шегуват и с бей, който бил преведен като началник, с чучур, разтълкуван като чешма. Сопот се вдигна на бунт поради факта, че превеждат от български на български кумира Дядо Вазов, а учителите се разединиха по отношение на въпросния превод - повечето от тях смятат, че е нужно пояснение под линия, а не "превод".
ВИЖ ОЩЕ: Пускат Под игото и като комикс
В действителност в близките дни вече се появява на пазара "Под игото" като комикс, правен при това от французин през 60-те години във вестник "Юманите". Картинките с Боримечката и Бойчо Огнянов са излизали точно до поредицата "Пиф" в комиксите. Авторът Жак Наре специално пропътувал до България, за да намери местата, където са се случвали събитията от романа. Той публикува в над 130 броя на вестника части от комикса "Под игото", като при това превежда текста на френски.
Преди няколко години един от почитателите на френския комикс - архитектът от Русе Орлин Неделчев, намира части от комикса и установява, че повечето са в музея на Вазов в Сопот. Единственото липсващо френско копие било набавено от Брюксел, за да може комиксът да бъде възстановен на български. Вместо да се превежда "Под игото" от френски, е използвано оригинално издание на книгата от 1948 година, разказва Орлин Неделчев.
"Под игото" не е първото превеждано произведение у нас. Мнозина от българистите дават като най-качествен превод на българско произведение поръчаното от Атон превеждане на "История славянобългарска", направено от трима преподаватели във факултета по славянски филологии на СУ със съдействието на Зографския манастир. "Когато превеждахме Паисий, най-близкият превод бе на Петър Динеков, той и до момента се ползва в училище. Ние обаче искахме да обясним всичко в културния код на епохата, когато при Паисий не е имало книжовен български език", заяви един от авторите на превода, ст. ас. Димитър Пеев. И обобщи: "Паисий е намирал опора в черковнославянския език, тоест творил е през един друг културен код. За разлика от него Вазов пише на новия български език и при него не се налага създаване на превод. Според мен идеята да бъде преведен Вазов е малоумна, все едно кой стои зад нея".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
