Тео: Невероятно е изживяването да си помощник на Господ

Масовото училише е стрес за таланта, а най-големият недъг в него е оценяването, казва Теодосиев

- Ваши възпитаници са получавали отличия на едно, казват, много престижно международно състезание по физика в Индонезия. Разкажете за него.
- Това наистина е много престижно състезание, в него участват само медалисти от международни олимпиади. Домакините ги канят и поемат всички разходи по пътуването и престоя им. Индонезийците хвърлят огромни пари да направят това състезание на ниво. Плащат например по 12 хил. долара за съставяне на оригинална и трудна задача. Има дори и един българин - Митко Иванов, който успя да се нареди сред авторите на тези добре платени задачи. Канят в журито и в комисиите за оценка авторитетни учени от цял свят. Така че това международно състезание, с което индонезийците искат да вдигнат собственото си научно равнище, е по-силно дори от олимпиада. В този смисъл бронзовите медали на Данчо и Катя (б.а. Йордан Стефанов и Екатерина Найденова) са с голяма стойност.
- Не е ли странно, че точно Индонезия прави такова супер-състезание?
- Никак не е странно, те искат да поставят в жестока конкуренция бъдещите си учени. Така се става икономически „тигър” - с много пари в науката. Успяват тези, които са на гребена на вълната като виртуозния сърфист. Преди няколко години бяхме на олимпиада в Тайван и се видяхме с един български учен, който работи в тамошен университет. Нашенецът ни се „оплака”, че толкова много пари им отпускали за наука, че дори не можели да ги похарчат. Нека си припомним и на какво се дължи икономическото „чудо” на една друга азиатска страна - Южна Корея. През 1957 г. тя е била на нивото на България. Един просветен генерал - Пак Джон Хи, по-късно обявен за диктатор и разстрелян, решава да отдели повече пари за образование и наука, отколкото за въоръжение. И Южна Корея става поредния азиатски "тигър" в науката и икономиката.
- Какво кара вашите ученици да идват в школата при тези мизерни условия?
- Трябва да питаш тях, но аз също имам своето обяснение. Масовото училище е истински стрес за амбициозния, способен ученик. Посредственият, мързеливият - те са му критерият. Талантът в днешното българско училище се чувства разпънат като Христос сред разбойниците. В школата той получава възможност за изява сред съмишленици, проверява себе си при екстремни условия. Всяка седмица ние правим вътрешни олимпиади. Иначе режимът при нас е съвсем свободен - всеки идва, когато има време и може да си тръгне, когато си поиска.
- Казват, че талантът е само 1 %, а 99% от всеки успех е къртовски труд. Колко задачи например трябва да е решил един млад физик, за да успее?
- Аз не съм привърженик на това съотношение между таланта и труда, но талантът наистина трябва да се отглежда, да се развива. Има свръхнадарени деца, който се плъзгат по консуматорската плоскост и се провалят. Американците имат един универсален принцип за успеха. За да успее човек в която и да е област - наука, изкуство, спорт, трябва да й посвети поне 20 хил. часа. Това са приблизително 3 години. На един мой бивш ученик - Калоян Лозанов, му бях дал 2 000 задачи, той реши 3 000, а после за 2-3 години стигна цифрата 10 000. Сега е студент в Кеймбридж. Но въпросът, разбира се, не е в количеството, а в качеството на свършената работа. Една задача може да се реши по няколко начина - ужасно трудно, по най-дългия път и съвсем леко с малко усилие. Да ги накарам да мислят творчески, да съберат много информация за малко време, която може да им служи във всяка област на битието - това е основната ми цел в школата.
- Казват, че много често вашите ученици изпълняват и чисто творчески задачи - пишат стихове и есета, рисуват...
- Да решиш една задача по три различни начина също е творчество. Иначе сред възпитаниците на школата наистина има и утвърдени поети като казанлъчанина Румен Денев. Има и известни архитекти, доктори по медицина, учени по целия свят. Проф. Иван Танев се занимава с теоретична физика и математика в Канада, обучава не само студенти, но и професори. Петко Динев пък е бизнесмен в космическата наука, дълго време работеше за НАСА. Николай Кърджилов, Христо Иглев, Иван Бъчваров, Елена Атанасова и още десетки са на престижни позиции в редица европейски и световни университети - от Силиконовата долина в Калифорния до Шанхай, от Кеймбридж, Южна Африка и Мюнхен до Дубай и Токио. Теньо Попминчев, който изследва движението на молекулата, е потенциален кандиидат за Нобелова награда.
- Колко години навъртя школата по физика и приблизително колко деца са минали през нея?
- След 30-ата година спрях да ги броя, а учениците, минали през школата, сигурно са няколко десетки хиляди. Повечето и да ги видя, няма как да ги позная. Преди време бях в Световния център по магнетизъм в САЩ. Приближава се един усмихнат младеж и ме заговори на български. Оказа се, че е мой възпитаник.
- В криза ли е българското образование в последните 20-ина години, както мнозина твърдят?
- Кризата е от много по-отдалеч, още от времето на т.нар. рабфак, когато някои младежи трябваше да получат по партийна линия диплома на всяка цена. И този убийствен срив на ценностите, за съжаление, се възпроизведе като тумор и след това по други причини. Един директор на селско училище ми викаше: „Чакаме някои ученици само да си отворят устатата, за да им пишем 5...”.
- Кой е големият проблем в българското училище днес?
- Злокачественият проблем в днешното ни училище е системата на оценяване, в която няма външно, обективно око. В Германия например, в края на всеки месец има външно оценяване по всеки предмет. Същият критерий важи и за вузовете. Мой ученик, студент в германски университет, ми каза, че уволнили техен преподавател след оплаквания, че много лесно давал изпитите. А при нас какво е - въведохме матура на изхода на средното образование като за малоумни - с елементарни теми и задачи.
За реда и дисциплината не ми се говори. И преди беше зле, но сега е още по-зле, като тумор с разсейки.
- Какво те мотивира за апостолския ти труд в гимназията и в школата?
- То е като страстта на артиста към сцената, възможността за всекидневно творчество - непрекъснато да измислям нещо ново като методика на преподаване, като оригинална задача, каквато никъде по света няма. Това е чувството за родственост с Твореца. Невероятно е изживяването да си помощник на Господ! То е като мистичното действие от картината на Микеланджело, в която Господ вдъхва душа на Адам.