От скука осмокласникът Сашо от Природо-математическата гимназия „Никола Обрешков” в Казанлък отива да придружи свой приятел до школата на известния казанлъшки физик Теодоси Теодосиев. Остава от любопитство, докато Тео и неговите възпитаници решат (по-точната дума е „обезкостят”) една задача. После още една и... така неусетно изкарва първите си няколко часа по една непозната за него физика. Следващата събота Сашо сам се записва в школата и в продължение на няколко години не пропуска нито едно занятие, нито една лагер-школа на Тео. След завършване на гимназията същият този казанлъшки младеж - Александър Скляров, е приет за студент с пълна стипендия в един от най-престижните университети в света - Кеймбридж.
Това е само един от многото примери за необикновения метод на Тео за откриване и отглеждане на таланти. „Масовото училище се нагажда по мързеливия и посредствен ученик, то е свръхшок за способния, може да се каже, че той се чувства разпънат като Христос сред разбойниците”, обяснява интереса към своята школа Тео. За него най-важното е да накара учениците да си разчовъркат мозъка, за да стигнат най-бързо до решението на един проблем - без значение дали става дума за задача, теоретичен въпрос или ситуация в битието. Да им даде началното ускорение към необходимите 20 хил. часа е неговата свръхзадача. Той не споделя широко разпространеното мнение за съотношението между таланта и труда – 1:99. У децата с искра Божия дарбата не е само 1 процент, но дори и при тях къртовският труд е в основата на успеха. „Американските изследователи смятат, че човек може да успее във всяка една област, стига да й посвети поне 20 хил. часа”, пояснява физикът. Не един негов възпитаник е доказателство за този стандарт. Навремето дал на Калоян Лозанов, също завършил в Кеймбридж, таван от 2 000 задачи. Амбициозният ученик решил 3 000, а за 2 години стигнал цифрата 10 хиляди. После Калоян му се изповядал, че си поставил такъв висок праг, защото на състезания три пъти поред грешил една и съща задача. „Сега е абсурд това да се случи, учителю”, казало с усмивка момчето.
Режимът в школата на Тео е повече от свободен
Всеки идва, когато не е зает с друго и си тръгва, когато поиска. Но това, което привлича умните деца, е друго. „И аз се записах случайно, още в 8 клас, но се оказа, че физиката ме влече”, признава Екатерина, възпитаничка на казанлъшката Природо-математическа гимназия. Катя и нейния съученик Йордан са спечелили бронзови медали на международно състезание в Индонезия преди няколко години, което мнозина наричат „Олимпиада на олимпиадите”. В него домакините канели по традиция само бивши лауреати на световни конкурси по физика.
„Теодосиев не преподава отгоре-отгоре. Задълбочава се във всеки детайл на въпроса или задачата и в същото време прави всичко с невероятна лекота, от време навреме дори пуска шеги”, описва метода на своя преподавател Катя. Тео също е много горд с нея, тъй като момичетата-таланти по физика по принцип са кът. Всъщност в близо 40-годишната история на школата известните дами са само две. Едната е Евгения Дайкова, сега преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски”. Катя е другото приятно изключение. За втори път е била поканена да участва на състезанието на лауреатите в Индонезия, има вече и 8 медала от международни олимпиади. С един от златните медали - от Казахстан, имала дори митнически проблеми. Оказало се, че домакините наистина са използвали злато за изработката му и при завръщането й на летището скенерът при проверката за ценности реагирал като на контрабандист...
Йордан Стефанов, другият лауреат от индонезийското състезание, прибавя още един щрих към образа на физика-новатор. Според него Тео винаги е зареден с огромно желание да им покаже всички тайни на физиката и го прави по най-добрия начин. Освен това притежава енциклопедичен ум за нещата от живота „Човек с интерес може да слуша разсъжденията му за съвременната политика, икономика, изкуство, спорт“, казва с възхищение Данчо.
Талантливите му възпитаници Катя Йорданова и Йордан Стефанов, както можеше да се очаква, завършиха бакалавърска степен по физика в Кембридж. Катя вече е записала и магистърска програма по медицина и биология.
За учудване, много често в школата на този магьосник работят в условия, много близки до примитивните. Дълго време например умните деца от Казанлък и други градове се събираха всяка събота в едно изоставено школо в града на розите. Бившето професионално училище по хидравлика приличаше на запуснато като след бомбардировка. По коридорите бяха натрупани като на барикада чинове и маси. Стаите, с напукани тавани и олющени стени, бяха повече от неуютни. Тео и неговите възпитаници ползваха една стая, която отопляваха с малка електрическа печка. В студените дни през първия час
учениците не сваляха шапките и ръкавиците си
На всичкото отгоре и тоалетните бяха запушени и децата отскачаха до близката бензиностанция. След много кандърми от общината ремонтираха една стая в същото изоставено школо. Но наскоро пък недобросъвестен наемател наводнил помещението и школата по физика на Тео отново е бездомна. „В момента събирам децата в едно помещение срещу казармите...“, казва упоритият учител, свикнал на тези несгоди. И въпреки това всеки уикенд най-малко 30-40 деца продължават да идват с охота тук, понякога и от други градове. Като Петьо от Бургас, който няколко години всяка събота се качвал сутрин в 4 ч. на експрес „Чайка”, за да не закъснее за школата. Или Ани, също бургазлийка, която пък си счупила крака и месеци идвала с гипса на занятията. „И двамата завършват известния американски университет в Принстън”, посочва цената на тези лишения Теодосиев.
Безсребърен магьосник - така наричат деца и родители Тео. И с пълно право. Във времето на „елитните” и скъпарски школи и курсове с университетски преподаватели, във времето на все по-овълчените частни учители,
в тази школа за таланти децата не плащат и една стотинка
„Ако сме на лагер-школа за няколко дни или седмица-две през ваканциите, си поемат само храната и спането”, посочва Тео. Самият той получаваше от държавата милостиво по два часа лекторски на седмица за водене на „кръжок”, докато беше учител. На всичкото отгоре имало и лимит - платените часове за извънкласни занимания свършвали обикновено до Нова година. По груби изчисления, всяка година Тео посвещава на своите талантливи деца по 2400-2500 часа годишно. По 1 лев на час да му беше плащала държавата, която, оказа се, е давала пари за наука и на бръснарски фирми, Тео щеше досега да е построил мечтания дом на физиката в старопланинското селце Бъзовец. Всъщност в най-смелите си мечти Тео го вижда като храм на знанието и духа. Преди години с голям ентусиазъм купил селското училище и се размечтал да го направи нещо като джедайска обител горе в планината. Запретнал ръкави да го стегне с приятели и стигнал до покрива. „Иска много време и много пари, а при мене и двете засега се дефицит. Като ме изпъдят от училище, може и да го довърша”, смееше се Тео. А те наистина го изпъдиха...
„Теодоси Теодосиев е не само визитка на нашето училище и нашия град, той е сред все по-малкото апостоли на българското учителство и ще остане при нас докогато сам реши”, казваше директорът на Природо-математическата гимназия „Никола Обрешков” в Казанлък Красимир Дамянов и дума не даваше да се отвори за пенсионирането му. Но малко след като навършил 65 години, Тедосий Теодосиев е пенсиониран без време..
"Бях решил да работя, ако мога, до гроб в училище, но станах неудобен и най-лесното бе да се отърват от мене“
припомня си Тео с огорчение напускането на любимото училище. Казват, че съдбата му била решена след оня известен бунт на група родители срещу него, че „пишел много ниски оценки и едва ли не измъчвал децата им...“
Разбира се, заниманията в школата по физика няма кой да му отнеме. Тео вече прехвърли 70-та година, но продължава всяка събота и неделя да събира в Казанлък умните деца на България. През лятната ваканция, както всяка година, отново ще направи 10-дневен лагер с най-талантливите си възпитаници.
Теодосиев признава, че най-хубавото нещо, което му се случило в последно време, е документалният филм „Формулата на Тео“ който направи за него режисьорът Николай Василев, също казанлъчанин. Премиерата бе на тазгодишния София филм фест, а след това бе показан и в Казанлък. Една от най-любопитните случки в лентата е посещението на Тео заедно със създателите на филма при негов възпитаник в Китай. Той преподавал физика в Поднебесната империя по нестандартния метод на своя учител. Възпитаникът на Тео го представил на китайците и те чистосърдечно признали, че ако този невероятен учител остане при тях, ще бъде милионер.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
