- Резултатите са "тревожно ниски", коментира министър Красимир Вълчев
- Учениците пишат все повече, но оценките не се повишават
И с дистанционно обучение, и без него, учениците се представят еднакво на изпита за кандидатстване в гимназия след седми клас. Разликите в средния резултат варират между 2 и 3 точки - с 2 понижение по литература, с 3 повишение по математика.
Което обаче не означава нищо, след като средната успеваемост на теста по математика е 36,3 на сто - тоест само една трета от задачите са били решени от максимален брой абитуриенти. Знанията на децата куцат предимно в сферата "практически казуси", за които министерството напоследък насочва всички усилия - по последната задача, свързана с разход на гориво и пътуване, учениците приравнили литри бензин на километри, без да направят разлика. Подусловията по нея са четири и в началото са се захванали да я решават една трета от учениците, въпреки че не всички са постигнали резултат. По последното условие обаче са работили едва 6,5 на сто от децата, а останалите са се отказали. Успехът по математика се е повишил леко главно поради факта, че министерството премахна втория модул на изпита, по който много седмокласници директно се отказваха да пишат, тъй като служеше основно за вход в гимназиите. Благодарение на това все повече деца се пробват да решават всяка задача. Дори и да не успеят докрай,
самият опит за решаване и някоя и друга правилно избрана формула им носят точки
повече. За първи път тази година имаме тройно повече седмокласници с максимален брой точки по математика, но това не може да ни носи успокоение предвид крайния общ резултат.
По литература е обратното - има леко намаление на точките, но все пак учениците са изкарали малко повече от 50 процента на изпита като краен резултат. Драмата там, както винаги, е четенето с разбиране и спазването на книжовноезиковата норма, посочи заместник-министър Таня Михайлова. Показателно е, че учениците не са могли да извлекат значението на цитата от Ботев: "Като брата си да станат - силно да любят и мразят". Още по-показателно е, че онзи експерт в МОН, който бе подготвял презентацията за пресконференцията, бе объркал цитата, но това вероятно върви в унисон с цялата ни образователна система.
Другите проблеми на учениците по български и литература са свързани с преразказването - децата пишат текст, но не винаги преразказват цялостно и подробно. На много от учениците им е трудно да сменят фокуса и да направят преразказ от името на друг герой, което вероятно би трябвало да внуши на образователното министерство, че този тип изпитване отдавна би могъл да бъде променен. Още повече, че преразказ се учи в пети клас, а в седми вече се изучава съвсем друг тип съчинение. След като просветното министерство анонсира промени в изпитите след две години, където в тестовете ще залегнат и въпроси от други предмети, може да се очаква, че ще се промени и типът текст, който учениците трябва да пишат. Все още само една трета от учениците обаче показват, че са овладели добре книжовноезиковите норми, което звучи доста притеснително. Още повече, че дори и да не станат литератори, все пак ще им се налага да създават текстове. Поне за да си напишат молбата за назначаване на работа. Или CV-то.
Добрата новина, ако трябва да се погледне извън рамката, е в това, че и тримата ученици, получили сто точки и на двата изпита, не са от математически гимназии или частни училища. Въпреки че единствено този тип школа са в топ 10 при класирането,
учениците с максимални резултати тази година завършват съвсем обикновени средни школа
в Плевен, Варна и Бургас, където няма предварителна селекция при приема. Заместник-министърът Таня Михайлова специално подчерта, че това е знак, че образователната система не фаворизира никого. Все пак не бе коментирана темата за частните уроци, които са в основата на успеха на много деца, независимо какво училище посещават.
Министър Красимир Вълчев, на когото бе зададен въпрос ще даде ли бонуси на варненската математическа гимназия, която е на първо място и по двата предмета, посочи, че това са училища, които селектират учениците си на входа след четвърти клас. "Други учители може да са дали много по-висока принадена стойност, като са подготвили учениците си от по-ниско входно ниво в пети клас, но за момента ние не можем да измерим това. Още повече, че тази година изпити след четвърти клас не се проведоха заради извънредното положение", подчерта той. Вълчев каза, че министерството е поръчало независим анализ на външни експерти за качеството на дистанционното обучение и резултатите от него. Засега обаче, заяви експертът от МОН Евгения Костадинова, министерството препоръчва при определени учебни предмети дистанционното да се използва само като допълнителна подготовка, защото пълноценната роля на учителя при преподаването на езика е решаваща и трябва да бъде в присъствена форма. Особено като се има предвид, че все още много ученици се затрудняват при разпознаването на частите на речта и тези на изречението, както показва анализът на МОН. Въпросите, в които се играе на тото - тоест тези, при които трябва да се огради отговор, са решени от много повече ученици. По математика само 22,34 на сто, или по-малко от една четвърт, са се справили със задачи, в които трябва сами да стигнат до решението, а не да играят "ва банк". Самият министър Вълчев по повод на матурите неотдавна отбеляза, че трябва да си "пълен карък", за да не изкараш някакви точки - и действително децата, които имат нула точки на тези въпроси са намалели с близо 5000. Тази година пълните каръци по математика са 150, а по български език и литература - 208. Общо 20 са онези, които са изкарали кръгла нула и по двата предмета. Въпросът е дали въобще са си дали труда да заграждат нещо.
Вълчев специално обърна внимание, че след две години изпитът по математика ще включва една трета въпроси по биология, химия и физика, и само две трети по математика. За сметка на това в тях щели да бъдат засегнати повече практически казуси.
От МОН заявиха, че като последица от изпитните резултати ще бъде направена диагностика на равнище училище, за да се видят индивидуалните пропуски на отделните школа. Тези, които и преди са били на последните места, сега отново са там, но с леки размествания. Същото важи и за класирането по региони, където на първите места са София-град, Смолян и Варна.
Избройте поне 20 желания
500 точки е максималният бал за класиране в гимназия, а минималният е 30. Последното означава, че ученикът е изкарал двойка и на двата изпита, но все пак е успял да се пребори за тройка в училище.
От няколко години училищните оценки се приравняват в точки, за да се постигне единно класиране, вместо обратното. Най-добрите училища, които са в топ 10, приемат с резултат 400-500 точки, ако се съди по данните от минали години.
"Когато кандидатствате, напишете поне 20 или максимум 30 желания", съветва шефката на Регионалното управление по образование Ваня Кастрева. Има ученици, които попълват дори и над 100, но това според нея не е необходимо. Най-важното е да прецените какво точно искате да учите, защото желанията се вписват по паралелки, а не само по училища. Дори и да имате много високи резултати, напишете поне 10 желания - в минали години е имало случаи, когато ученици, посочили само едно, са изхвърляни от компютъра, защото не са им достигнали точки. А право на ново подреждане на желанията учениците имат едва при третото класиране, когато обаче са останали едва ограничен брой свободни места. Документите могат да се подават електронно, посочват от МОН.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
