- Учителят влиза в нова роля, казва психологът Младен Владимиров в интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Господин Владимиров, след дистанционното приключване на изминалата учебна година деца, родители и учители са обезпокоени за това как ще започне новата. Какво бихте им препоръчали?
- На родителите, които традиционно не дават доверие на образователната система, бих препоръчал да останат спокойни и да вярват на училището. Все пак наистина образователната система се оказа най-адаптивна и най-бързо се приспособи към новите реалности, свързани с коронавируса. Нека да не забравяме, че цяло лято нашите деца бяха заедно по молове и по басейни, така че ще бъде леко лицемерно и фарисейско да започнем да си скубем косите, че ще влязат в присъствено обучение. Ще бъде двоен стандарт, което не е честно и спрямо социализацията на децата.
По време на дистанционното обучение водещата роля бе в ръцете на учителя, който трябваше да съумее да преподаде материала по нов начин и да удържи дисциплината във виртуалната класна стая. Сега водещата роля е в ръцете на училищните мениджъри - тоест директорите. МОН достатъчно дълго обсъжда мерките за безопасност и дезинфекция в училищата, много добра идея е и това да се разминават междучасията, така че да няма скупчване на деца пред тоалетните или местата за хранене. Но всяко училище има специфика, така че към момента неизвестните са повече от известните.
- А какво да кажем на учителите, някои от които се страхуват от заразата поради възрастта си или защото имат други заболявания?
- Българските учители са много подготвени и отговорни, но и пред тях стои нещо съвършено ново - управлението на виртуалната класна стая, ако се наложи такова, е по-различно от това да въвеждаш диплома в реалната стая. Най-малкото, дори защото някои платформи не са толкова защитени от влизане на външни хора. А и във виртуалната стая има заглушаване на микрофони от децата, изключване на камери и прочие. Добре е МОН да помисли за квалификации в тази посока и за разработка на материали, които могат да се използват еднакво и реално, и виртуално. Както и да поговорим пак за класната стая на две скорости - ученици, които не усвояват материала с еднакво темпо, да бъдат обучавани от различни учители по различен начин. Проблемите обаче са няколко - първо, нямаме достатъчно учители, така че може да се направи банка с резервни преподаватели, които примерно да преподават само онлайн. Другият проблем е, ако децата са свикнали в присъственото им обучение да влиза един учител, а внезапно в дистанционното се окажат пред друг. Особено ако е напълно непознат, а те са малки, това може да ги притесни.
Но съм сигурен, че българското училище ще бъде подготвено, а това важи и за непедагогическия персонал, на когото пък сигурно ще му се наложи да върши несвойствени дейности като дезинфекция или мерене на температура.
Проблем би било и ако един учител е контактен със заразен от ковид или направо се разболее - тогава трябва да отиде под карантина и не е ясно кой щe преподава на децата. Ако е само контактен, ще преподава дистанционно, но ако е болен, никой не може да иска това от него.
Все пак за мен най-доброто е децата да тръгнат на училище присъствено. Технологиите ни дадоха много като знания, но ограбват емоциите. Не може да се замести контактът очи в очи и езикът на тялото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
