- Част от завършилите десети клас най-вероятно ще отпаднат
- Учениците ще могат да подават и удостоверение от десети клас, и диплома, а само вузовете ще решават как да приемат оценките
Кандидатстването в университети след три години може да създаде доста големи притеснения на деца и родители. Причината е, че тогава ще завърши първият випуск, който учи по новия училищен закон. Съгласно него в последните две години – единайсти и дванайсти клас, децата учат само пет основни предмета и четири профилиращи, които са от една сфера, например природна или хуманитарна. Ако едно дете избере в десети клас природен профил, то няма да изучава задълбочено нито история, нито география. А ако в 12 клас реши все пак да кандидатства в тази област, ще се окаже неравнопоставено с връстниците си, които са учили в последните две години в хуманитарната сфера.
Проблемът създаде напрежение сред родителите на бъдещите десетокласници, които отправиха запитвания до министерството дали трябва след десети клас да местят децата си в други школа. Причината е, че тийнейджърите след осми клас рядко правят ясен избор на тази възраст и по-често оформят желанията си какво искат да учат в последните класове.
Просветното министерство се опита да вземе решение по въпроса, но то също крие много въпросителни, които заплашват да породят хаос. Заместник-министърът на образованието Таня Михайлова се опита да успокои родителите, че не трябва да прехвърлят децата след 10 клас в други школа, защото министерството било провело разговори с ректорите, ако детето не е изучавало история в 11 и 12 клас, да се вземе предвид оценката му от 10 клас. Не е ясно все още колко ректори ще направят това, но дори и да прегърнат идеята, тази оценка ще се взема с по-ниска тежест, отколкото оценката от матурата или кандидатстудентския изпит. Това означава, че отново се дава възможност за разцвет на частните уроци, тъй като ако едно дете не учи история в нормалната си учебна програма, няма начин да навакса знанията без помощта на частен учител. Нивото на знания, получени в профилирана подготовка и на тези, които са усвоени до 10 клас, се разминава в пъти, поне съгласно новоприетите учебни програми.
Друг проблем след края на следващата учебна година е приемът на деца от така наречените „обединени“ училища, тоест до 10 клас, в гимназии. Преди време, когато просветният закон бе приет, бе дадена възможност на школата в по-малки населени места да станат обединени и вместо до седми клас, да обучават до края на така наречения първи гимназиален етап – тоест до десети клас включително. Идеята бе по този начин по-малките деца, които иначе родителите им не биха пуснали в друго село или град, все пак да се задържат в училище. Догодина за първи път за 67 обединени училища в страната този модел ще бъде подложен на изпитание. По простата причина, че завършващите обединени училища деца ще бъдат насочвани към гимназии от региона за допълнителен прием, но няма да имат възможност за самостоятелен избор на специалности. Всичко ще зависи от това какви места самото училище ще обяви като прием. Това означава, че въпреки проектите на министерството деца да не отпадат от училище, част от тях може и да напуснат образователната система, защото не виждат смисъл да учат в специалности, в които не могат да се реализират. А е почти сигурно, че гимназиите ще отворят места предимно в такива специалности. От МОН признаха, че все още нямат анализ колко деца, завършили десети клас, ще отпаднат от училище, но посочиха, че най-много отпадаши има след седми клас, когато е и бумът на ранните бракове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
