Как те­а­тъ­рът вле­зе в час по би­о­ло­гия

Хла­пе­та ста­ват Шер­лок Холмс, за да из­с­лед­ват "ули­ки" и да хва­нат "уби­ец" в урок по хи­мия

Как те­а­тъ­рът вле­зе в час по би­о­ло­гия | StandartNews.com
Хла­пе­та ста­ват Шер­лок Холмс, за да из­с­лед­ват "ули­ки" и да хва­нат "уби­ец" в урок по хи­мия Уче­ни­ци от шес­ти клас съз­да­ват су­пер­ге­рои и по­каз­ват си­ла­та им ка­то част от урок

Пре­по­да­ва­не­то на при­род­ни на­у­ки в пос­лед­ни­те го­ди­ни е ис­тин­с­ко из­пи­та­ние за учи­те­ли­те. Ед­на от глав­ни­те при­чи­ни е лип­са­та на ла­бо­ра­то­рии или на ба­зис­ни поз­на­ния на де­ца­та да ов­ла­де­ят зна­ния, ко­и­то в све­то­вен ма­щаб ще бъ­дат смя­та­ни за клю­чо­ви в ид­ни­те го­ди­ни. Те ще но­сят най-ви­со­ка­та до­ба­ве­на стой­ност, а и ед­ни от най-ви­со­ки­те зап­ла­ти, но въп­ре­ки то­ва вся­ка го­ди­на кан­ди­да­ти­те да учат хи­мия, фи­зи­ка и би­о­ло­гия не ус­пя­ват да по­пъл­нят обя­ве­ни­те мес­та за при­ем. И ня­ма как да ви­ним за то­ва де­ца­та - скуч­но е да си пред­с­та­виш до как­во во­дят из­пи­са­ни­те на хар­тия хи­мич­ни фор­му­ли, ако ня­маш под ръ­ка по­не най-не­об­хо­ди­ми­те кол­би и еп­ру­вет­ки.

В пос­лед­ни­те го­ди­ни то­ва е на път да се про­ме­ни. Все по­ве­че учи­ли­ща имат ка­би­не­ти по при­род­ни на­у­ки, в ко­и­то де­ца­та имат въз­мож­ност вклю­чи­тел­но чрез мул­ти­ме­дия на сте­на­та да прос­ле­дят хи­мич­ни­те про­це­си - из­рас­т­ва­не­то и раз­лис­т­ва­не­то на дръв­че за три ми­ну­ти или ген­ни­те му­та­ции. За да на­ка­рат де­ца­та да въз­п­ри­е­мат но­ви­те зна­ния, учи­те­ли­те мо­би­ли­зи­рат и зна­ния по ня­кол­ко пред­ме­та - нап­ри­мер хи­мия или би­о­ло­гия, ком­пю­тър­ни поз­на­ния, те­а­тър, чужд език, поз­на­ния по фол­к­лор.

Един от те­зи нес­тан­дар­т­ни уро­ци бе по­ка­зан ми­на­ла­та сед­ми­ца в 51 Сред­но учи­ли­ще "Ели­са­ве­та Баг­ря­на", къ­де­то 120 учи­те­ли по при­род­ни на­у­ки об­ме­ни­ха опит. Де­ца­та съ­що се вклю­чи­ха в де­мон­с­т­ра­ци­и­те, ка­то по­ка­за­ха нап­ри­мер как поз­на­ни­я­та по ге­не­ти­ка мо­гат да бъ­дат на­чин за из­бяг­ва­не на... се­ме­ен скан­дал. Учи­тел­ки­те по би­о­ло­гия на 51 СУ бя­ха из­б­ра­ли да ра­зиг­ра­ят ка­то сцен­ка един скан­дал на сел­с­ка соф­ра, кой­то ста­ва по­вод за обяс­не­ния в об­ласт­та на ге­не­ти­ка­та. Уче­ни­ци с ар­тис­тич­ни спо­соб­нос­ти нап­ра­ви­ха пос­та­нов­ка, при ко­я­то "Ки­ро" пра­ви скан­дал на "Пен­ка" за­що му раж­да са­мо мо­ми­че­та. "Аз ве­че ос­та­ря­вам, тряб­ва ня­кой да нас­ле­ди ра­бо­тил­ни­ци­та, а ня­ма на ко­го да я дам. Ако пак ми ро­диш мо­ми­че, ще те из­го­ня и ще си взе­ма Ми­че­то от дру­га­та ма­ха­ла, тя раж­да все мом­че­та", ре­ди пет­на­де­се­ти­на­го­ди­шен уче­ник, до­ка­то съ­що тол­ко­ва го­диш­на­та му "съп­ру­га" во­ди ред мо­ми­чен­ца от по-мал­ки­те кла­со­ве, но­си кук­ла, ко­я­то иг­рае ро­ля­та на бе­бе, и въз­г­лав­ни­ца, за да де­мон­с­т­ри­ра, че от­но­во е бре­мен­на. През приз­ма­та на то­зи вът­реш­но­се­ме­ен кон­ф­ликт уче­ни­ци­те на прак­ти­ка учат ня­кол­ко уро­ка - по би­о­ло­гия, то­ест как­во е ДНК и има ли ви­на Пен­ка, че раж­да са­мо жен­с­ки рож­би. По ис­то­рия, то­ест за­що за бъл­га­ри­на в ми­на­ло­то мъж­ко­то че­до е би­ло от та­ко­ва зна­че­ние, по фол­к­лор - чрез поз­на­ни­я­та за на­род­ни­те но­сии, а и по те­а­тър, за­що­то се нас­лаж­да­ват на из­пъл­не­ни­е­то на сво­и­те връс­т­ни­ци. Как­то, ес­тес­т­ве­но, по ком­пют­ри - за­що­то обяс­не­ни­е­то на уро­ка по ге­не­ти­ка ста­ва чрез пре­зен­та­ция в па­у­ър пойнт и го пра­вят са­ми­те де­ца. При то­ва пре­зен­та­ци­я­та вър­ви не на дъс­ка, а на сте­на­та на клас­на­та стая в уго­ле­мен ма­щаб. Дру­ги учи­ли­ща ка­рат уче­ни­ци­те да се пре­вър­нат в Шер­лок Холмс в час по хи­мия, ка­то тър­сят мним "уби­ец" пос­ред­с­т­вом ана­лиз на ули­ки. Нап­ри­мер пет­на - от боя ли са или от кръв. Уче­ни­ци де­мон­с­т­ри­ра­ха и пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во ли е да бъ­деш учи­тел, ка­то чрез съв­ре­мен­ни тех­но­ло­гии ов­ла­дя­ха ос­нов­ни­те ак­цен­ти от бъ­де­щия урок и пре­по­да­до­ха уро­ка по на­чин, по кой­то все­ки уче­ник мо­же да по­лу­чи по­не 50 на сто вер­ни от­го­во­ри, ако му се на­ла­га да дър­жи тест. Учи­тел­ка­та На­деж­да Въ­ле­ва от Пле­вен пък де­мон­с­т­ри­ра как иг­ра­та мо­же да бъ­де впрег­на­та в обу­ча­ва­не­то на уче­ни­ци­те от гим­на­зи­ал­ния етап. При­ме­рът е изу­ча­ва­не­то на вто­рия прин­цип на ме­ха­ни­ка­та, ка­то по те­ма­та за съ­би­ра­не­то на си­ли с ед­нак­ва по­со­ка де­ца­та дра­ма­ти­зи­рат при­каз­ка­та "Дя­до ва­ди ря­па", а за илюс­т­ри­ра­не на съ­би­ра­не­то на си­ли с раз­лич­ни по­со­ки тег­лят въ­же. Би­о­ло­зи от сто­лич­на­та Вто­ра ан­г­лийс­ка гим­на­зия пък пред­с­та­ви­ха как със зна­ния по ин­фор­ма­ти­ка, хи­мия, фи­зи­ка и би­о­ло­гия де­ца­та мо­гат да се на­у­чат да се хра­нят здра­вос­лов­но. За­да­ча­та на уче­ни­ци­те е чрез хи­мич­ни и фи­зич­ни ек­с­пе­ри­мен­ти да ос­мис­лят връз­ка­та меж­ду хи­ми­чен със­тав, енер­гий­на стой­ност и ка­чес­т­во на хра­на­та. Ос­вен то­ва тряб­ва­ше да впрег­нат на по­мощ и ди­ги­тал­ни­те си уме­ния, свър­за­ни с об­ра­бот­ка, пред­с­та­вя­не и ана­ли­зи­ра­не на дан­ни. Учи­те­ли­те обър­на­ха и се­ри­оз­но вни­ма­ние на то­ва, че ко­га­то на­ка­рат по-го­ле­ми уче­ни­ци да пре­по­да­ват на по-мал­ки чрез иг­ри, пре­зен­та­ции и про­ек­ти, ре­зул­та­тът е мно­го по-до­бър, за­що­то де­ца­та по­яс­но въз­п­ри­е­мат и ана­ли­зи­рат ин­фор­ма­ция, пред­с­та­ве­на от хо­ра, близ­ки до тях­на­та въз­раст. Та­зи де­мон­с­т­ра­ция бе нап­ра­ве­на от пре­по­да­ва­те­ли по раз­лич­ни на­у­ки в 119 СУ, ка­то де­ца­та тряб­ва­ше да ин­тег­ри­рат в изу­ча­ва­не­то на при­род­ни­те на­у­ки и зна­ни­я­та си по ис­то­рия и ге­ог­ра­фия. Един от те­зи ме­то­ди се из­пол­з­ва и от мно­го по­пу­ляр­на­та плат­фор­ма "Уча.се", къ­де­то чрез крат­ки ани­ма­ции са обяс­не­ни по­ве­че­то от слож­ни­те уро­ци за всич­ки кла­со­ве.

Ня­кои от спо­де­ле­ни­те уро­ци има­ха и съв­сем прак­ти­чес­ка на­со­че­ност - нап­ри­мер учи­тел­ка­та Ро­си­ца Ва­си­ле­ва от Вто­ро сред­но учи­ли­ще в сто­ли­ца­та в урок за сър­деч­но-съ­до­ва­та сис­те­ма и как ра­бо­ти тя бе впле­ла и въз­мож­ност­та де­ца­та да на­у­чат как се пра­ви ЕКГ и как­во стои зад ре­зул­та­та, как се из­мер­ват ар­те­ри­ал­но на­ля­га­не и пулс и как се съ­пос­та­вят ре­зул­та­ти­те. Пре­по­да­ва­тел­ка­та от се­ло Го­леш Сто­ян­ка Гри­го­ро­ва пък бе на­со­чи­ла уро­ка си за ди­ха­тел­на­та сис­те­ма към то­ва, де­ца­та да мо­гат да опис­ват фи­зи­о­ло­гич­но­то дейс­т­вие на кат­ра­на и тю­тю­но­пу­ше­не­то вър­ху жи­ва­та ма­те­рия и по то­зи на­чин са­ми да из­в­ле­кат из­во­ди за вре­ди­те от не­го. За мал­ки­те пък бе ин­те­рес­ни­ят урок "Мо­ят су­пер­ге­рой" от учи­те­ля в ОУ "Алек­сан­дър Ге­ор­ги­ев - Ко­джа­ка­фа­ли­я­та" Ми­ха­ил Не­нов. За да съз­да­дат свои соб­с­т­ве­ни су­пер­ге­рои де­ца­та от шес­ти клас тряб­ва да обоб­щят на­у­че­но­то в ча­со­ве­те по ин­фор­ма­ци­он­ни тех­но­ло­гии и "Чо­ве­кът и при­ро­да­та". От де­ца­та се ис­ка не са­мо да си из­мис­лят су­пер­ге­рой, а и да го кос­тю­ми­рат, ани­ми­рат, да съз­да­дат ди­а­лог и да му из­мис­лят ми­сия. След то­ва пра­вят опит, кой­то ви­зу­а­ли­зи­ра си­ла­та на тех­ния су­пер­ге­рой и пред­с­та­вят пре­зен­та­ци­я­та пред съ­у­че­ни­ци­те.

Об­мя­на­та на прак­ти­ки­те е са­мо мал­ка част от то­ва, че на­пос­ле­дък пре­по­да­ва­те­ли­те ста­ват все по-кре­а­тив­ни в тър­се­не на на­чи­ни да ан­га­жи­рат де­ца­та за обу­че­ние чрез но­ви тех­но­ло­гии и да из­пол­з­ват ус­т­ройс­т­ва­та си, ко­и­то ня­ко­га им бя­ха заб­ра­ня­ва­ни в клас, не прос­то за да ча­тят, а да от­к­ри­ват но­ви све­то­ве.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай