- Учителите се полуограмотиха дигитално, децата полудигитално се ограмотяваха
Българските ученици ще запомнят 2020 година с това, че вечното извинение "Кучето ми сдъвка домашното" е заменено с "Госпожо, котката ми счупи монитора". Така поне се шегуват учителите, които бяха вкарани в сериозен стрес, и то на няколко пъти.
Разбира се, това важи не само за образованието. Но май единствено на него му се наложи спешно да скочи в дълбокото на електронните платформи за обучение, от които доскоро разбираха малцина, защото всички фирми за квалификация на педагози предлагаха основно СПА и реклама на най-новите си учебници.
В резултат на тази забавена дигитална грамотност и училището, и университетите трябваше спешно да наваксат онова, което дедите ни с калема и плочата са правели за години, само за няколко дни.
За училището имаше и добър, и лош ефект.
Добрият е, че учителите се ограмотиха дигитално за жълти стотинки, вместо няколко чиновници да изтеглят милиони от Европа, за да организират подобни обучения. Както и че поне на част от учениците този тип обучение им беше по-интересен. Лошият ефект е, че ограмотяването и на учители, и на ученици тръгна на две скорости. Някои така и не успяха да отворят обучителните платформи в рамките на две-три седмици, други даваха само задачи по имейл и бяха критикувани, че получават заплати за пет минути работа. Трети най-всеотдайно преподаваха по не осем, а петнайсет часа на ден, за да отговорят в девет вечерта на обаждане "Госпожо, обажда се майката на Митко, платформата ни забива, може ли да пратим домашното на вайбър?"
Повечето от учителите се наложи сами да си платят за бързия интернет, който министерството на образованието би трябвало да им осигури в подобна ситуация. Много от децата, чиито семейства разполагат само с един смартфон, учеха "на порции", когато мама си е вкъщи. Отделен е въпросът, че загриженото за ромските махали министерство дари таблети точно на техните ученици, за да ги приобщи към образователния процес, и му се наложи да си търси устройствата приобщени в заложните къщи.
Всъщност пандемията се оказа нещо като
стрес-тест за образователната ни система
която трябваше много по-отдавна да направи нещо за дигиталната подготовка и на учители, и на деца. Понеже такава не бе проведена, просветното министерство изпадна в смешното положение първо да се хвали колко успешно е било дистанционното обучение през март и април, а след това дори да не даде на изпитите темите, които са изучавани през този период. Все още липсва анализ за входното ниво на учениците, които тази година прекрачиха присъствено в по-горен клас /особено в осми, когато започва гимназиалното обучение/. Така и не се разбра дали те въобще са запомнили нещо от онова, за което са били обучавани от дистанция. Нещо повече - те вероятно ще останат неграмотни за съществени раздели и от граматиката, и от литературата, и от математиката, защото никой няма да посмее да ги изпита на материал, преподаван по толкова несигурен начин.
Да, някои от учителите се справиха перфектно, някои я караха "по тънката лайсна", а значителна част от преподавателите бяха искрено притеснени, че трябва да започнат новата учебна година присъствено - особено с маска и шлем пред непознати първолаци.
Годината мина на принципа "тука има - тука нема"
като училища и детски градини ту отваряха, ту затваряха без никакви обосновани обяснения. През ден се карантинираха паралелки, без да има протокол как става това. Директорски организации, синдикати и министерство си сменяха мнението за присъственото обучение през три дни, а родителските се разделиха на две в зависимост от това кой колко дни отпуска е успял да си запази. В резултат на това у децата се създаде най-вече впечатлението, че ученето не е от съществено значение, след като можем с лека ръка да изхвърляме ту едно, ту друго от програмите, а часовете спокойно могат да станат 20 минути, вместо 40.
Отделно от това психолози предупредиха, че престоят пред каквито и да било електронни устройства е вреден за зрението и психиката на малките и за в бъдеще може да им докара куп други заболявания.
Забраната за детски спорт допълнително направи учениците инертни. Институциите и техните представители, които не ползват градски транспорт, така и не видяха вечер скупчването на тийнейджъри с бири пред входовете на метрото, където е по-топло. Иначе щяха да разберат, че мярката "затваряне на училища" не работи, поне по отношение на децата.
Учители смятат, че рискуваме да загубим неграмотни поколения, независимо какви критерии използваме за оценяването им в края на годината, за да се потупа системата по рамото и да си каже, че "всичко е идеално".
Всъщност
пандемията попречи да се случат някои значими неща
за българското образование неща, предвидени точно за 2020 година. Това беше първата година, в която трябваше да се проведат тестове на завършващите десети клас, за да се оцени как усвояват новите учебни програми, тъй като те са първите, които учеха по тях. Хубава идея, която отиде в историята и едва ли ще се реализира и през 2021 година. Но щом без един изпит може, защо пък трябва да се провежда. Отложени бяха квалификациите на педагозите, които точно сега са най-необходими, тъй като учителите все още продължават да преподават през различни платформи, включително и в едно училище.
Някои от по-евтините и достъпни платформи продължават да се сриват, а други са толкова специални, че изискват високоскоростен интернет, който не всяко семейство е в състояние да заплати.
Отпадна и оценяването и атестирането на училища и учители, което трябваше да започне през тази есен, и все още не се знае кога ще бъде възобновено. За сметка на това учителските заплати ще бъдат увеличени така, както е планирано още в предизборната програма на ГЕРБ, от първи януари.
Онова, което ме натъжава е, че няма как да прочета дори един абитуриентски бисер за Далчев на матурите, защото нито един учител няма да стигне до него, а МОН няма да посмее да го включи в изпитната програма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
