В близост до нашия блок има едно кафене, където барманката е в 12-ти клас и учи дистанционно. Отвреме-навреме, а може би и през цялото време, излиза от прословутата обучителна платформа на МОН, за да сипе по някое кафе или бира на клиент. Когато я попитах "А не ти ли правят забележки, че излизаш от платформата?", получих един доста обобщаващ коментар за дистанционното обучение: "Абе един път като се регистрираш, после кой им слуша глупостите". Догодина през май или юни, или дори септември, в зависимост от пандемията, тя ще държи матура.
Идеята за онлайн обучението у нас заприлича на една популярна навремето игра "Тука има - тука нема". Един ден нямаме необходимост от дистанционно обучение, всички трябва да са в клас. На другия ден - гимназистите вкъщи. На третия - децата да са с маски. На следващия - това да е по решение на директорите. После карантинираме всички, защото здравето е по-важно от образованието. Утре ще купим скафандри на всички ученици, за да си вземат матурата. Може направо да ги изпратим да я държат на Луната, за да бъдат в по-здравословна среда. Или не - по-скоро ще оставим всички деца вкъщи напук на бодряшките до съвсем скоро рапорти, че проблеми в системата няма.
И всичко това е резултат от неграмотната стратегия на държавата за справянето с коронавируса, за която вината въобще не е на МОН. Министерството балансира между чука и наковалнята, защото има много заразени и болни учители, но и се страхува от гнева на родителите, които изчерпаха отпуските си по време на извънредното положение. Ако вкъщи няма баби и дядовци, кой ще остане у дома с едно дете в първи или дори пети клас, ако няма пари за детегледачка? Дори и по закон родителят няма право да остави това дете само, да не говорим да му даде свободен достъп до интернет. Няма как да наблюдава дали то изпълнява задачите, дадени от учителката, или просто се регистрира и за нищо не му пука. Или влиза в едни твърде любопитни сайтове.
Вземането на това решение не е по силите само на МОН. Защото десетки работодатели няма как да пуснат в почивка служителите си, нито пък да ги оставят да работят от вкъщи. Няма осигурени таблети, лаптопи и други устройства за деца, които не разполагат с такива. Или пък са по две вкъщи, но имат само едно устройство. Няма ваучери за родители, които биха могли да останат и да гледат децата си у дома, но вече не разполагат с отпуска. Няма и ваучери за евентуални детегледачки, които да прекарват с децата необходимото време, ако родителят не може да отсъства от работа.
Няма нищо, просто нищо, както се пееше в една песен на "Сигнал" и тя все повече пасва на решенията, свързани с образованието на децата ни. Вместо няколко министерства да се съберат и да предложат читав план за няколко възможни ситуации, те си играят на "Тука има-тука нема". Учителите са в стрес дали ще ги накарат да се върнат отново на работа, особено като се има предвид преклонната им възраст, родителите са в стрес дали няма да бъдат уволнени, ако отново кажат на шефа, че трябва да вземат отпуск "за неопределен период от време". А то и самите шефове са в стрес, но това е друга тема.
Важното е, че в края на учебната година никой ученик няма да може да отбележи в теста си откъде е цитатът "Боже, колко мъка има по тоя свят!" Но тогава и на никого няма да му пука, защото зъболекарите вече ще са импресионисти, както отдавна мечтае Уди Алън. И ще вадят зъби дистанционно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
