- Преподавателите бяха по-стресирани от вируса, казва Вержиния Трайкова, психолог в 119-то СУ в интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Казах на учениците, че са ми липсвали глупостите им
- Госпожо Трайкова, как реагират учениците на завръщането си след дълго дистанционно обучение. Имат ли някакви притеснения от коронавируса?
- Аз още от самото начало на учебната година влизах в различни класове, част от които не познавам - в четвърти клас и в паралелките от осми до 12-ти. Поначало всяка година влизам в класове, които не познавам. Затова първо попитах учениците как се чувстват след завръщането в редовно обучение и кое им допада повече - редовното или дистанционното. По- голямата част от тях заявиха, че предпочитат да ходят на училище вместо онлайн обучението - главно заради липсата на комуникации по време на дистанционното преподаване, заради липсата на контакти с връстниците. Около 10 на сто, без да бъда сигурна, защото не съм правила точна статистика, предпочитат онлайн обучението, но повечето от тях го обясниха с това, че нямало нужда да стават рано и да пътуват на дълги разстояния. Това са предимно ученици от гимназията, които живеят в различни райони на София и ранното ставане, както и дългият път, може наистина да ги затрудняват.
- Какви са другите им аргументи?
- Учениците и преди, колкото и да говорим за изолация, излизаха и се виждаха с приятелите си. Но, когато са затворени у дома, им липсват и социалните контакти, и движението. По-големите успяха да го обяснят, но за по-малките е по-трудно да дефинират какви са причините да не искат да стоят затворени вкъщи толкова време.
- Как се отнасят към заплахата от коронавирус? Притесняват ли се?
- По-голямата част от децата са скептично настроени относно заболяването - смятат, че това е вирус като всички останали. Но не забравяйте, че мнението на децата на тази възраст се формира до голяма степен от коментарите на родителите вкъщи.
- Има ли оплаквания от домашно насилие по време на престоя вкъщи?
- Поне аз не съм чула такова.
- А как се адаптираха към завръщането?
- Всичко е различно, защото те не са стъпили в училище шест месеца, ако добавим към извънредното положение и грипната ваканция, която беше преди това. Всичко това се отразява на дисциплината, учениците са отвикнали да спазват правилата. По време на самото извънредно положение ние се опитахме да работим онлайн с учениците - особено при по-малките това да бъдеш оставен сам вкъщи действа на психиката. Предложихме различни упражнения за премахване на стреса. В първите седмици заложихме на упражнения за осъзнаване на себе си, за това как трябва да си поставяме цели и да ги преследваме, говорихме с учениците за смисъла на ученето. Бяхме трима колеги психолози и работехме едва ли не по 10 часа на ден. В началото се опитахме да говорим и за коронавируса, но самите деца ни помолиха "Госпожо, дайте да не говорим за хигиена и коронавирус" - очевидно след всички повтаряния не искаха да слушат отново за това. Показахме им и някои презентации по темата за преодоляване на стреса, но като че ли по-притеснените наистина бяха учителите.
- Заради преминаването на онлайн модел ли?
- Първо, защото трябваше спешно да се адаптират да преподават дистанционно. И второ, защото, трябваше да работят тройно повече. А и при този начин на преподаване учителите не могат да се изявят докрай и да дадат всичко от себе си. Затова направихме и една онлайн група за децата на нашите преподаватели, които нямаха възможност да им обърнат внимание, а бяха останали вкъщи. Най-малкото беше на 3 години, а най-голямото - на седем.
- Как реагираше на вируса примерно най-малкото?
- Мисля, че по-скоро се радваше на възможността да рисува и да слуша песнички, защото ние основно ги забавлявахме с това. На тази възраст още не можеш да осмислиш подобен проблем.
- Всъщност и Вашето натоварване е било огромно...
- Да, ние работехме по 10 часа пред компютър, а аз съм активен човек и обичам да се движа. Нямах време да излизам и се сдобих с болки в кръста и очите. Всъщност човек може да работи при такъв режим в екстрена ситуация, но не повече от две-три седмици, макар че с колегите ми се редувахме да си осигуряваме почивка. В крайна сметка след толкова часове консултации на компютър накрая се получава така, че не можеш да погледнеш околните и да искаш да разговаряш с тях. Когато за първи път тази година видях учениците от 10-ти и 11-ти клас, им казах, че са ми липсвали глупостите, които вършат.
- А пазите ли все още тази кутия, в които децата от 119-то училище пускат сигнали, ако са тормозени.
- Кутията я има, но сигнали няма. Предполагам, че все още се радват на личния си контакт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
