Промените в матурите, приоритетите в средното образование, реформата в университетите - тези и други теми коментира пред "Стандарт" министърът на образованието и науката академик Николай Денков.
* Ще финансираме и стимулираме участието на специалисти от бизнеса и на учени за работа с децата в училище.
* Ако се наложи, ще актуализираме бюджета за училища и детски градини
* Назначихме специален заместник-министър за професионалното обучение
- Академик Денков, 2022 г. бе обявена от еврокомисар Мария Габриел за Европейската година на младежта. Каква е Вашата визия за образованието във връзка с тази инициатива и какво трябва да направи държавата, за да останат младите българи у нас?
- Младите българи ще останат в страната, ако получават качествено образование както в училищата, така и в университетите. Така ще имат условия да се реализират успешно. За това трябва да се грижим всички. Работодателите и правителството създават условията за развитие на бизнес и приветлива среда за работа и живот.
В нашата сфера грижата е свързана с успешната реализация на младите хора в областта на образованието и науката.
Така че усилията ни са фокусирани върху това да се повиши тяхното качество и средата за работа в тях да стане по-привлекателна за младите хора.
- Много се говори за необходимостта от по-тясна връзка между училището или университета и бизнеса. През годините се направи доста в тази посока, но все още има още много работа. Как младите хора да бъдат накарани да избират да учат за професии, които се търсят от бизнеса и в които има остра липса на кадри? Как да излязат от училище по-подготвени за технологичния свят, който е бъдещето?
- През последните години имаме много положителни примери за връзка между средното, висшето училище и бизнеса. Такъв е Технологичното училище „Електронни системи“ (ТУЕС), което работи в много тясно сътрудничество с Техническия университет в София. Финансираме и програмата на Българската академия на науките (БАН) „Образование с наука“, при която учени от институтите на БАН работят с ученици. Тези дейности ще бъдат значително увеличени и с развитието на системата на STEM кабинетите.
Ще финансираме и стимулираме участието на специалисти от бизнеса и на учени за работа с децата в училище.
Има значителни инвестиции, предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост за професионалните гимназии. С тези средства те ще бъдат ремонтирани и съвременно и модерно оборудвани. „
Има също и национална програма, която подпомага включването на представители на бизнеса в обучението. С особен успех това се случва в областта на информационните и комуникационните технологии. Ще продължим да развиваме дуалното обучение. Имаме много успешни проекти с Швейцария, Австрия и Германия в това отношение. Паралелно с това работим за подобряване на организацията там, което изисква и промени в Закона за професионално образование и обучение. За нас професионалното образование е приоритет – неотдавна назначихме нов заместник-министър с фокус върху тази сфера.
- На 18 май се проведе първата задължителна матура по български език и литература. Прави впечатление, че произведенията, включени в изпита, са намалени от 97 на 27. С каква цел бе направено това? За първи път бе дадена възможност за втората матура зрелостниците да избират от по-широк кръг предмети. Защо бе решено това?
- По отношение на броя на произведенията целта е ясна - да могат учениците да се запознаят по-задълбочено с тях и ако пишат интерпретативно съчинение, да могат да формулират по-задълбочени тези и да ги защитят със съответните аргументи. В това отношение облекчението е само количествено. То дава възможност на учениците много по-задълбочено и по-качествено да навлязат в същността на произведенията.
По-големият брой предмети за избор на зрелостните изпити е заложен преди шест години
с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование. Втората матура по избор на 20 май включва 18 предмета. Това, разбира се, изисква доста по-сложна организация. Смятаме, че сме се подготвили добре и всичко ще мине по план.
- Стартира Националната програма „Заедно в изкуствата и спорта”. Ще имат ли ресурс училищата да изпълнят заложените цели и как МОН ще ги подкрепи?
- Министерството на образованието и науката (МОН) е осигурило финансова подкрепа за всяко училище. Тоест училищата няма да се конкурират помежду си за тези средства.
Те трябва да сформират спортни отбори и групи по изкуства и по възможност да намерят партньори в лицето на треньори и творци със съответната квалификация, за да работят заедно с децата. Има финансиране както за необходимото оборудване, така и за учителите и външните специалисти. Усилията от страна на училищата са по-скоро организационни.
- Има училища, които нямат пари да увеличат учителските заплати така, както е обещано. Какво ще се направи?
- Нашият преглед показа, че училищата, които не могат да увеличат учителските заплати, са единици. Анализираме причините и ще търсим решения за всеки конкретен случай. Трябва да се има предвид, че все още не всички училища са получили парите по новия бюджет, когато става дума за финансиране през общините или за някои от целевите дейности, като например тези с децата от уязвими групи. Когато тези пари пристигнат, картината ще е по-ясна.
Ще се види колко училища не могат да увеличат учителските заплати и какви са причините за това.
Ще видим и мерките, които се вземат за намаляване на цените на енергоносителите. Ако е необходимо, ще предвидим актуализация на бюджета, свързана с издръжката на училищата и детските градини за следващата учебна година.
- Имахте революционна идея за обединяване на висши училища, някои от ректорите възразиха. Какво се прави по въпроса?
- Искаме да създадем структура на обединенията, която в момента не съществува в българското законодателство. Ето защо идеята за обединяване на висши училища изисква промени в Закона за висшето образование.
Сформирахме работна група, която да обсъди концепцията за тези промени.
Освен това тя ще се запознае с международния опит и на тази база ще обсъжда конкретни предложения от висши училища и научни институти. Не сме се отказали от идеята, просто работата изисква повече време.
- Неотдавна съобщихте, че 70% от професорите не отговарят на изискванията. Как промените в изискванията за атестирането ще променят качеството на висшето образование? Имаше коментар от страна на коалиционните партньори дали възнагражденията на академичния състав трябва да бъдат обвързани с бюджета. Какво е Вашето мнение?
- Важно е да бъда цитиран точно - казах, че в някои висши училища до 70% от преподавателите не отговарят на минималните изисквания за академично израстване. Има университети, които са с изключително високо качество в преподаването. Нашата цел е да повишим качеството навсякъде, за да е сигурно, че всеки един студент получава добро образование.
Промените, които предлагаме, целят да уеднаквят подхода в различните висши училища и професионални направления и да отчитат още по-добре спецификата им.
Това би стимулирало развитието на преподавателите, включително и в областта на научните им изследвания, би повишило видимостта на висшите училища както в България, така и в чужбина, което е важно за потенциални инвеститори и кандидат-студенти. Няма никакво съмнение, че възнагражденията във висшето образование трябва да се увеличат, така че да съответстват и на другите възнаграждения в образователната сфера. Двата процеса трябва да вървят успоредно - да се правят промени, които да осигурят качество и да се повишават възнагражденията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
