Човещина не се преподава онлайн

С началото на локдауна училищата преминаха на обучение в електронна среда. Най-големите опасения бяха изразени по отношение на учениците, които тази година ще държат изпити - 7 и 12 клас. Както може би и 10-ти, които по закон трябва да ги държат, но миналата година бяха отменени и тази година може отново да "минат метър". Другите ученици, за чието ограмотяване и приобщаване към училището има най-големи опасения, са децата в началния курс - особено първи и втори клас. За това какви са тревогите им, за плюсовете и минусите, "Стандарт" разговаря с Леда Аврамова от Частно начално училище "Питагор" в София.

Трябваше да има гъвкав подход за затварянето в зависимост от училищата
Дистанционното ще отвори още ножицата в образователната система, казва Леда Аврамова

- Госпожо Аврамова, беше ли според Вас прибързано въвеждането на дистанционно обучение, особено за малките? Вие преподавате английски в начален курс.
- Не бих казала, че беше прибързано. За някои училища бе дори закъсняло, за други навременно, но трети може би имаха възможност да продължат да преподават на живо. В моя клас например нито един ученик не е боледувал и ние можехме да продължим да учим в реална среда. Мнението ми е, че трябваше да се даде малко по-голяма гъвкавост училищата сами да решат какво да предприемат по отношение на дистанционното обучение в зависимост от това има ли заболели, или не.
- Трудно ли се преподава английски с маска?
- Много трудно, особено когато трябва да говорим за произношението. Всъщност аз преподавам и български език и в част от часовете говоря с децата на български, а в другата - на английски. Но при нас системата е такава - в час по английски не говорим на български и не превеждаме, освен ако нещо трябва да бъде специално пояснено. За да говорим за произношение на думи, за дикция, и децата, и преподавателите не трябва да имат маски. Иначе тази година имахме приемен изпит за първи клас и ние всички, като квестори, стояхме на разстояние и носехме маски. А аз нося и очила - представям си по какъв начин децата приемат напълно непознати хора, чиито лица не виждат, чиито усмивки не виждат, и трябва да се представят добре пред тях.
- Как се отразява това на емпатията, на емоциите им?
- Не много добре. Човещина онлайн не се преподава. В клас ние можем да си говорим за човещина, за човешки постъпки, да се радваме едни на други - въобще да изпитваме емоции, които в дистанционна среда е доста затрудняващо да бъдат изпитвани и обяснявани. Затова и се надявам този период да е последният, в който оставаме изолирани един от друг.
- Как малките ученици възприемат този процес? Какво споделят за коронавируса, за изолацията?
- Моите ученици, тъй като сме частно училище, се радват на това да растат в по-защитена среда, да имат по-голяма подкрепа от родителите - и техническа, и емоционална. След като веднъж преминаха през дистанционното обучение, сега те се чувстват по-спокойни, могат да споделят с родителите си, могат да получават тяхната подкрепа във всяко едно отношение. Но познавам и други деца, които нито имат технологичната възможност да учат по този начин, нито имат родителска подкрепа. Голяма част от тях се чувстват уплашени или объркани. И това е едно от моите много големи опасения - след тази криза образователната ножица ще се разтвори много по-жестоко.
- Ще изпуснем ли едно неграмотно поколение?
- Не, дори и през войните хората са намирали начин да учат, така че поколението като цяло няма да остане неграмотно. Но ще се задълбочат драстично разликите между децата, които могат да си позволят този начин на обучение - те ще излязат и подготвени с по-висока обща култура, и с по-добра дигитална култура, и с по-високи технически умения, тоест за тях то може би ще донесе плюсове. Мъчно ми е за онези, които може и да не получат този шанс.
- А от живото обучение за какво най-вече Ви е мъчно?
- Много са нещата. За всичко. За живия контакт. За възможността да се докосваме. За ръкописните контролни и шумоленето на тетрадките, когато ги преглеждам. За възможността аз да напиша нещо с химикалка в полето на тетрадката, вместо просто да го отбележа в електронен вид.