- Пандемията ни свали на земята, но след нейния край всеки ще тръгне отново по своя път
- Българите се върнаха, но пак ще си тръгнат, ако нямат условия, казва доц. Георги Бърдаров в специално интервю за в. "Стандарт"
Доц. Георги Бърдаров е писател и университетски преподавател, ръководител на катедра Социално-икономическа география в Софийския университет. Той нашумя като най-четения автор в интернет с разказа си "За петата ракия, или колко е хубав животът". Преди четири години издаде романа си "Аз още броя дните", а неотдавна на книжния пазар се появи книгата му "Absolvo te" /Опрощавам греховете ти - израз, който се използва в католическата църква/.
- И доброто, и злото са у нас. Това, което можеш да направиш, е да опиташ да удържиш демоните
- Прошката към другите минава през прошка към себе си
- Ако искаме да задържим младите хора, на първо място е образованието
- Кризата няма как да бъде превъзмогната без намеса на държавата
- Глобално разместване на населението е неизбежно и ще го имаме в края на 21-ви век
- Доц. Бърдаров, откъде дойде идеята за новата Ви книга "Absolvo te"?
- Идеята за втория ми роман присъстваше под някаква форма още в първата книга "Още броя дните", където действието също се развива в ситуация на конфликт и война. Само че там се завършваше със затворена врата. Затова във втория ми роман исках да присъства отново екзистенциален конфликт, но там аз да отворя вратата към надеждата. В търсене на сюжет попаднах на две истории, които много силно ме впечатлиха и реших акцент на втората ми книга да бъде прошката, като основното е, че прошката към околните минава през прошка към самия себе си.
- Как интерпретирате в личен план темата за опрощението, която минава през целия роман? На кого е по-лесно да простим - на себе си или на другите? И въобще умеем ли да прощаваме?
- Темата за опрощението е много експлоатирана - лесно е да се каже "Прощавам", много е християнско, много е човешко, но е и много трудно. Основният мотив на този роман е екзистенциалният конфликт, но основната движеща сила да го напиша бяха неща, които аз не мога да простя на самия себе си. Чрез този роман успях да ги погледна отстрани.
- А успяхте ли да си простите след написването му?
- Не успях да си простя, но някак си успях да се изчистя от това. То трябваше да излезе от мен.
- А има ли непростими неща?
- Да, има непростими неща. Например, да посегнеш на човешки живот. За мен единственото нещо, което е уникално на тази земя, е човешкият живот. Всичко останало може да се повтаря - граници, държави, религии, каузи. Но независимо по каква причина отнемеш живот, дали ще е за религиозна, дали за национална кауза, това не може да се прости.
- Историите и в двата Ви романа се развиват в условия на конфликти и войни. Какво се случва с характерите на хората в такива периоди?
- В такива екстремни ситуации, каквато е войната, на преден план излизат и най-добрите, и най-лошите качества у един човек. И в първия, и във втория ми роман става дума за това, че и доброто, и злото живеят във всеки от нас. И онова, което може да се опиташ да направиш, е да удържиш демоните на злото. Отделно от това, в такива ситуации всичко зависи от характерите на хората - който е по-силен, успява да издържи, а който е по-слаб, се пречупва.
- Настоящите условия на пандемия донякъде приличат на кризисен конфликт. Как се справяме всички ние?
- Добре се справяме. Защото тези пандемии са се повтаряли и ще се повтарят многократно в човешката история, но ние не сме свикнали с това. Ние бяхме свикнали с мисълта, че сме недосегаеми. Това, което ни се случи, малко ни разтърси и свали на земята. У нас не се различавахме толкова от останалите хора на земята по отношение на справянето - навсякъде имаше първо шок, страх, паника, отричане на пандемията, породиха се конспиративни теории. Но в крайна сметка се адаптирахме и според мен се справяме.
- Много популярен стана изразът "Светът вече не е същият". Ще се променят ли хората след края на извънредната ситуация?
- Моята теза е ясна - няма как да се променим. Радостно е, че има толкова технологии, толкова постижения на индустриалната епоха, но хомо сапиенс в същността си остава същият, със своите желания и страхове. Да, пандемията малко ни промени и свали на земята, но след нейния край, след няколко години всеки ще тръгне отново по своя път. Може би под някаква форма това бе апробация за един свят, където повечето неща ще бъдат онлайн.
- Вие сте демограф и очаквате голямо увеличение на населението на Земята. Как ще се отрази това на човечеството, включително в социално-икономически план?
- Имаме тенденция за два големи процеса, които са естествено обусловени. Единият е глобално разместване на населението. Това ще го имаме в края на 21-ви век. И няма как да бъде избегнато, колкото и да се говори за държави, за граници, за чисти нации. Да, пандемията временно го спря, но това ще бъде за година - две - три максимум. Втората тенденция е следната - в момента ние имаме свръхприраст на населението в субсахарска Африка и част от Азия. Там ще има демографски взрив. Очаквам, че след 30-40 години там ще започне да нахлува образованието, да се повишава благосъстоянието на тези хора и тогава те ще достигнат до нашето ниво.
- А какви тенденции прогнозирате у нас - особено след пандемията и затварянето на държавите?
- Генерално за България това няма да има някакви сериозни демографски последици. Завърнаха се много хора и очакванията бяха, че те ще останат тук, за да запълнят дефицита от работна ръка и от млади хора. Но те биха останали, само ако им се предоставят добри условия - те и не биха заминали, ако условията тук им позволяваха да живеят нормално. Така че след края на пандемията тези хора най-вероятно ще си заминат. Но България има ресурсите да обърне нещата в демографски план до 10-15, дори 20 години. Има аналогии с други държави, които са били в много по-тежко демографско положение от нас, но са се справили и в момента са водещи.
- Какви политики трябва да се провеждат, за да се подобри демографската ситуация?
- Аз няма да се уморя да повтарям, че първото нещо е образованието. Ние трябва още там да покажем на младите хора, че има смисъл да останат в България и това е тяхното място. Както средното, така и висшето образование трябва да бъдат реформирани така, че да бъдат адекватни и на съвременните технологии, и на пазара на труда в България. В момента най-често учиш едно, а след това работиш нещо съвсем друго. Това, първо, са хвърлени на вятъра пари за образование, и второ, води до липса на мотивация. Другото е повишаване на реалните доходи, промени в здравеопазването - тоест определящите неща, чрез които човек взема решение къде иска да живее. Ако тези промени бъдат направени, България има всички останали ресурси и младите ще останат тук.
- А как ще ни се отрази пандемията в социално-икономически план - много хора остават без доходи...
- Аз имам приятели с малък частен бизнес, със заведения, които в този момент са в много критична ситуация. Каквото и да говорим за либералната икономика, това няма как да бъде превъзмогнато, без да се намеси държавата. В някои страни компенсираха хората в пълен размер за доходите им, като им изплатиха това, което са получавали предишната година. Без държавата няма как да стане.
- Мислите ли вече за нова книга? И дали ще бъде свързана с пандемия, или с нещо по-различно?
- Когато свърших този, роман, както беше и първия път, изпитах приятно изтощение, защото това са тежки теми, свързани с много история, с много фактология. Със сигурност следващият роман няма да бъде за пандемията - когато дойде моментът, той ще си дойде, както беше и в този случай.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
